Дрехите за пране бяха поставени в пералната. Водата с ароматния препарат ги заля и те се завъртяха с някакъв боботещ ритъм.
В джоба на един панталон се бе скрила химикалка. Тя тръпнеше от силният грохот на пералнята и тихо си шепнеше:
– Кога ще свърши този ад. Лошо ми е. Вие ми се свят. Ще повърна.
По някакво чудо химикалката оцеля. Започна да се радва и ликува, че е преодоляла този ужас, когато ….
Дрехите бяха поставени в сушилната и нещастната химикалка експлодира.
Уродливи сини петна се появиха по всички дрехи. Никаква белина не можеше вече да поправи стореното. Току що изпраните дрехи бяха унищожени.
Когато Светла започна да изважда прането от сушилната извика:
– Какво е това? От къде са се взели тези грозни петна? ….. Сашо пак си е забравил химикалката в джоба, ама и аз защо не проверих ….
Тук вайканията едва ли щяха да помогнат.
Докато Светла се притесняваше какво ще прави по-нататък, една мисъл светна като неонова лампа в главата ѝ:
– Въпреки че се използва сапун и изобилие от прах за пране, петната от вината остават. Ти се безсилна да поправиш нанесените щети.
Светла се почувства безпомощна и безсилна. Приседна на стола и отчаяно закърши ръце.
– Сега какво ще правя?
Един тих глас ѝ прошепна:
– Ти не можеш сама да премахнеш петното от греха си, но Исус е в състояние да го направи, чрез силата на Своята смърт и възкресение.
Бог желае и е готов да измие последствията от греха за тези, които искат да се върнат при Него. Чрез Христос ние можем да живеем всеки ден в свобода и с надежда.
