Есента обливаше със своите жълти, червени и кафяви краски всичко наоколо.Тишината и покоя в парка приканваха хората към размисъл.
Дичо и Божко вървяха мълчаливо и се наслаждаваха на пъстрата премяна на дърветата и храстите.
Божко бе дребен, но успяваше в всичко. С каквото и да се заемеше всичко му спореше.
Дичо бе пълна противоположност на приятеля си. Все нещо ще изтърве. Ще среже не на място, ще се обади в неподходящ момент, макар и с правилни мотиви.
Въпреки това двете момчета дружаха и си помагаха.
– Интересно, как всичко така леко ти се отдава?! – възкликна Дичо.
– Обръщай внимание на предупрежденията, – посъветва го Божко. – Ние често сме невнимателни към тях.
– Какви предупреждения? – попита изненадано Дичо.
– Те идват с нежна строгост и тактично принуждение съпроводени от тихия Божий глас, – леко се усмихна Божко.
– Но как ще ги чуя? – пълна безпомощност звучеше в гласа на Дичо.
– Тихият вятър едва се чува, но това трябва да се почувства, – с тих възторг заяви Божко.- Божият нежен натиск върху сърцето и мозъка е като докосването на утринния галещ бриз.
– Да го усетя, – повтори напрегнато и учудено Дичо.
– Неговият тих глас, привлича сърцето ти и ако го слушаш става все по-ясен за твоето вътрешно ухо. Този глас е предназначен за ухото на любовта, което е чувствително към най-малкия шепот, – поучаваше Божко.
– Ако не вярвам в любовта? – натърти с някакво превъзходство Дичо.
– Ако не отговориш на нейния зов, тя си тръгва. Бог е любов и ако искаш да Го познаваш, непрекъснато се вслушвай в нежните Му призиви, – започна да го насърчава Божко.
– Да кажем, че предприемам нещо ново и то ми изглежда правилно и напълно ясно, тогава ….?
– И тогава се вслушай в предупреждението Му, дори това да ти изглежда безумно и нацяло да измени плановете в живота ти, – посъветва го Божко.
– Искаш да каже,че трябва да очаквам проявленията на Божията воля? – заклати несигурно глава Дичо.
– Открий на Спасителят своите мисли, чувства и Му предостави възможност Той да действа нататък. Не разчитай на мъдростта и уменията си, каза настойчиво Божко.
– Дори и когато противоречат на моите планове и действат против самия мен? – съмнението взе превес в Дичо.
– Покори Му се и вярвай, макар да ти изглежда безумие. Само Бог може да въведе в живота ти хармония, независимо от това, че минали или настоящи събития ти изглеждат проиграни и загубени, – в гласът на Божко звучеше тържественост.
– Това означава да вървя след Господа и да Го познавам, – въздъхна тежко Дичо.
– Ако го направиш, няма да се притесняваш за бъдещето си. Бог може да те преведи и през най-голямата тъмнина, но ще помогне да изгрее в теб светлината на победата.
Това окончателно разби всички илюзии на Дичо. Нещо ново запърха в гърдите му.
