Доктор Лечев беше по-голям от Асен поне с двадесет години. Когато се срещнеха пред блока винаги се поздравяваха. Почти нищо не знаеха един за друг.

Днес докторът видя оклюмалата физиономия на Асен и го заговори. Той бе чул през какво минава младият човек. Може ли да затвориш устата на хората?

– Още не съм оглупял от старост и знам как стават тези неща, – каза той. – Ще ти разкажа една история от живота си, в която има послание.

Асен го изгледа изненадано, но кимна с глава и каза:

– Добре.

– Когато с Маги се преместихме тук, току що бях приключил стажа си в болницата. Бях по-млад от теб. Обичах медицината и изгарях от нетърпение да започна практика. Маги много искаше да имаме деца. Тя търпеливо изчака да свърши стажа ми, но аз исках да градя кариера. Тогава се появи синът ни.

– Дечко ли? –  попита Асен.

– Не, – отговори Лечев. – Дани се роди в неделя, в четири часа сутринта. Ти не го познаваш. Роди се много преди Дечко. Дани беше прекрасно дете, обичах го много, но го виждах за много малко време, само вечер, няколко пъти в седмицата. Понякога му четях приказки, преди да заспи, а в неделя двамата играехме заедно в парка.

И той посочи към парка, който двамата добре познаваха.

– Работех много до късно. Обичах го, но бях много зает. Имах претоварена програма и прекалено много отговорности

– Разбирам, – поклати тъжно глава Асен.

– Маги искаше да имаме и други деца, но аз казах  – не. Все още изплащахме някакви заеми, а бях и прекалено много заангажиран.. На нея това не ѝ харесваше, но се примири.

Лечев наведе глава.

– Дани почина на три години. Ракът го унищожи за кратко време. – Асен прочете в очите му много болка. – Не бих искал да се връщам към тези спомени, това дете не заслужаваше да преживее такова нещо.

Докторът изведнъж млъкна. Когато продължи, гласът му звучеше глухо:

– Ако Дани не беше починал, никога нямаше да имам Дечко. Сега Дани е само спомен, а животът на Дечко познавам от самото му начало до сега. Бях през всичките тези години по-близко до него и за това проследих растежа и възмъжаването му.

– Не разбирам, докторе, защо ми разказвате, всичко това?

Лечев постави ръката си на рамото на Асен и се взря в очите на младежа.

– Лошите неща, които се случват в живота, не са вечни, нито са лишени от надежда. След всичко преживяно, мен ме очакваше Дечко. И за теб има нещо специално, само трябва да вярваш.

– Отдавна не съм ходил на църква, – призна си Асен.

– Това помага, но на теб ти трябва и друго нещо.

– Какво? – погледна с очакване Асен.

– Желанието да оцелееш.

Повечето читатели смятат, че главната тема в романа „451 градуса по Фаренхайт“ е подтискането на индивидуалността чрез правителствена цензура.
Но самият Рей Бредбъри е твърдял, че такова схващане е погрешно.
Основното послание на автора се заключава в опасността от телевизията, която унищожава желанието да се четат книги. Според него телевизията заменя четенето с развлечения, а задълбочените знания с повърхностни „фактоидеи“.

Съвремените скулптори рязко се различават от статуите в древността. В своите работи авторите се стараят първо не да предадат визуалната красота, а да предадат някакво послание от темите на деня.
Накои се възхищават от съвремените паметници, а други остават в недоумение от тях, но никой не остава равнодушен.
Днес ви представям един доста интересен паметник – Деца жертва на пороците.
Този паметник е издигнат на площад Болотной в Москва. Той призовава към борба с човешките пороци.
Основната скулптора представлява две играещи деца, около които се намират 13 фигури олицетворяващи тринадесет порок: алкохолизъм, невежество, псевдонаука, безразличие, пропагандиране на насилието, садизъм, забравяне, наркомания, проституция, кражба, експлоатация на детския труд, война и бедност.

На запад в китайските ресторанти на хората често се предлага в края на вечерята „печено с предсказания“.
Посетителите с нетърпение разчупват печеното във вид на полумесец, нетърпеливи да разберат какво ще им предложи съдбата по-нататък. Посланието, което е скрито вътре, понякога се оказва „пророческо“.
Такъв вид прогнози имат оптимистичен характер и се състоят от китайски поговорки, вдъхновяващ цитат или най-често са писани от творчески писатели на текстове за късметчета.
Работата на съчинителят на „предсказанията“ се състои в следното. В едно кратко послание, да даде надежда и да въодушеви този, който го чете. На пръв поглед , тази професия може да изглежда интересна и завладяваща, но скоро става скучна и еднообразна.
Творчеството е от ключево значение, както книга със вдъхновяващи цитати.

Откриването на ДНК е едно от най-големите постижения в областта на науката. Генетичният код , който се намира в рамките на всеки един от нас е едно невероятно творение на Бога. Именно тези спирални молекули съдържат цялата информация за лицето, както и за бъдещите поколения.
Очевидно, учени от Харвардския университет са успели да разгадаят Божието послание криптирано в човешкия геном.  За изненада на генетици, в една от най- слабо известни части от човешкото ДНК, са установили фрагмент от 22 думи на арамейски.
В допълнение към думите, генетиците са намерили странни математически алгоритми, които не се срещат в природата. Този извод може да бъде показателен за реалното съществуване на Бог и дава преки доказателства за участието му в създаването на живот на Земята.
Арамейският е древен диалект. Учените са се обърнали за помощ към експерти, които са дешифрирани изненадващо съобщение в рамките на човешкия геном: „Поздравявам ви, деца мои. Аз съм Яхве, единствения истински Бог. Вие сте намерили тайната на сътворението. Сега го споделите със света. „