„Американска мечта“ е бялата лимузина, която се вижда на заден план на снимката. Стойността ѝ е 4 милиона долара.

Тя е плод на въображението на автодизайнера Джей Орберга.

Смята се за най-дългата лимузина. Дължината ѝ е повече от 30 метра и се придвижва върху 26 колела.

Лимузината е оборудвана с вана-джакузи, платформа за слънчеви бани, басейн, огромни легла, даже и хеликоптерна площадка.

На постъпите към връх Еверест се намират, например, 200 мъртви алпиниста. Труповете им рядко се евакуират, поради високата цена на мероприятието.

Изкачващите се алпинисти понякога трябва да преминават през телата на загиналите, които са се превърнали в ориентири.
Най-известният от тях се намира на височина 8500 метра и има утвърдено име „Зелените обувки“, поради отличителните кислородно зелени обувки.

Още една площадка, близо до върха, е осеяна с трупове в червена екипировка. Тя известна с името „Долина на дъгата“.

Представете си, че живеете в дом, около който няма детска площадка, а тревните площи са заети от автомобили и зиме, и лете. Лошото е, че децата няма къде да играят.

Този проблем е познат за жителите на по-големите градове. Например, Лондон особено през първата половина на 20 век. Вярно е, че автомобилите тогава са били малко, но и дворовете също.

Тогава американката Ема Рид през 1922 г. е патентовала идея за детски клетки, заместител на място, където децата могат да си „играят“ навън. Тази клетка се поставяла на прозореца отвън.

Лондонският градски съвет реализирал тази идея в няколко гъсто населени район.

В оригиналния патент имало наклонен покрив за защита от сняг и дъжд, но очевидно са решили да го икономисат.

Интересно, това място дали е били достатъчно за движение и игра на едно по-голямо дете?

Петрови бяха интелигентно семейство. Те имаха син Михаил, който си бяха осиновили. Той беше на около шест години. Отличаваше се с остър ум и находчивост.

Този следобед Михаил помагаше на детската площадка да се изграждат крепости и замъци. Когато вече привършваше работата по „строежа“, към Михаил се вкопчи вечно нервната и не от техния вход „домоуправителка“.

– Ти си подхвърлено дете, – изсъска тя на момчето. – Осиновен! Сирак!  Ако знаеш,че сега ти нямаш истински родители, нямаше да си тук, а в сиропиталището!

Изведнъж се извиси тънкия, но твърд глас на детето:

– Успокойте се, леличко, затова знам отдавна. Мама казва,че аз трябва да израстна интелигентен човек. И аз съм интелигентно момче, не мога да ви изпратя, за това ми моля просто да се напуснете това място.

Жената онемя, а момчето продължи:

– Ще се оплача на мама и татко от вас! Не зная как се казвате, но вие сте лелята, която всички в квартала ненавиждат. Моите родители ще ви намерят и ще ви накажат, затова че обиждате деца…. А още, че злепоставяте и клеветите на детската площадка.

Изведнъж Михаил започна да крещи:

– Мамоооооо! Таткоооооо! Тази леля ме обижда!

Навярно се досещате какво се случи с „доброжелателната“ леля, когато родителите на Михаил като от въздуха се появиха до сина си.

Интелигентно момче ще излезе от този Михаил.

Две момичета се връщаха от пазар. Соня бе на девет години, а Катя на 16. Освен тежките торби, двете сестри държаха мобилните си телефони, в които от време на време хвърляха по един поглед.

На един от завоите момичетата отстъпиха на компания от осем човека. Всичките бяха възрастни мъже, облечени в мръсни гащеризони. Изглежда се връщаха от работа.

Един от тях хвана Соня за качулката.

– Ей, малката, давай телефона си!

За да подкрепи заплахата си, мъжът започна да извива ръката на момичето.

Катя се опита да защити сестра си, като удари нападателя с чантата си. Тогава останалите мъже започнаха да я заплашват.

– Не си ли позволяваш много, момиченце…

– Ако те хвана с тези два пръста щете смачкам като бълха.

– Помощ!- извика Катя.

Никой от минаващите там не се спря изобщо, за да окаже помощ на момичетата.. Виждайки опасната компания, хората бързаха да се отдалечат, колкото може по-далече и по-скоро от това място.

Двете момичета много се изплашиха. Катя крещеше и плачеше, но хората бързо отминаваха, сякаш не ги виждаха.

Изведнъж от близката строителна площадка се появиха няколко кучета, които със лай се хвърлиха към мъжете. Оградиха мъжете и момичетата и започнаха да лаят заплашително към мъжете.

Един от нападателите удари кучето, което бе до него, но то го ухапа, а останалите още по-настървено продължиха да лаят срещу мъжете.

Престъпниците започнаха да нервничат. Силният лай привлече вниманието и наблизо спря маршрутка.

Тогава нападателите съобразиха, че става напечено. Хвърлиха телефоните на момичетата и чантата на Катя, а след това се впуснаха в бяг кой, на където види.

Двете сестри бяха силно стресирани. На врата на Соня имаше ярка следа от качулката ѝ, за която я бяха дърпали силно.

Соня и Катя, въпреки премеждието, не забравиха своите спасители. Купиха пирожки, мляко с хляб и нагостиха четириногите си приятели.

– Много съм благодарна на тези кучета, – усмихна се след толкова тревоги Катя.

– Како, защо минаващите не ни помогнаха? Нали видяха, че ни нападнаха? – недоумяваше Соня.

– Може би защото животните са по-човечни, отколкото самите хора, – тъжно се усмихна Катя.