Освен полза снегът може и да навреди на растенията.

Това се случва, когато се получи кратковременно разтопяване на снега. През този период, снегът се превръща в лед и на повърхността се получава ледена кора. Тя прекъсва достъпа на кислород за растенията и те започват да гният, вследствие на което могат да загинат.

За да се избегне това, след следващото размразяване около растенията трябва да се правят отвори. Същото важи и за тревата, ако не се направят такива отвори, тя може да загние и да не оцелее.

Излишъкът от сняг в ниските участъци също може да нанесе вреда на растящите в тях растения.

По време на размразяването разтопеният лед запълва по-дълбоките места и замръзва., по този начин се унищожават растенията.

За това в по-ниските места е добре да не се садят ценни сортове разсад.

Снимането на „Особеностите на националния лов в зимния период“ ставало в студийния павилион в началото на пролетта.

Сняг на улицата естествено нямало. В помещенията също.

Тогава как да се изобрази сурова зима?

От близката гора сценичните работници докарали сняг с камион и го изсипали на пода в студиото.

За да не се усъмнят зрителите в реалността на ставащото, артистите пушели, криейки цигарите си в юмруците си и активно издишвали дима, който създавал илюзията за образуване на пара при издишване в мразовит ден.

Хитро измислено, нали?

Миграцията е едно от най-важните годишни събития за много животни. Те преодоляват големи пространства, местят се за зимуване, за хвърляне на хайвера, за размножение, много рядко това се случва по други причини. Извършвайки това дълго пътуване, животните често се обединяват в много големи групи.

Ако в Рио де Жанейро най-яркото събитие се смята карнавала, то на остров Рождество такова събитие е нашествието на раци.

Сто милиона червени раци пресичат острова, отправяйки се към Индийския океан, където при тях започва брачния сезон.

Това шествие може да се точи повече от две седмици. За тези същества това е невероятно изпитание. В обикновено време те се движат не повече от 10 минути.

Разстоянието, което червените раци преодоляват през този период не може да се сравнява с дължината на миграцията на птиците и рибите, но за раците преминаването на тези няколко километра е истински подвиг.

„Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло. Защото Ти си с мене. Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават“.

Така, както овчарят се отнася към овцете си, така и нашият Пастир се отнася към нас.

Той също ни води в планинска страна. Когато намалее храната на пасищата в равнината, Бог ни отвежда в планината.

Той ще ни изведе от портата, ще преминем равнината и Той ще ни поведе по пътя , отиващ към планината.

В подножието на всяка планина има долина. Нейните краища са прорязани от дълбоки клисури. Краткия път към върха винаги преминава през тази долина. Всеки пастир, запознат с най-високата точка на планината, знае това.

За това той внимателно и нежно води своето стадо, здраво ги държи, когато пътеката извива и преминава в дълбините на тъмните долини.

В определен период нашия Пастир, прави същото това за нас. Той ще ни поведе към планината през долината, към Своя дом през долината на мрачната сянка.

При проучване следователи анализирали 150 парчета изключително плодородна земя в Либерия и 27 такава в Гана.

Измерването е показало, че органичният въглерод в местната почва превишава показателите спрямо другите райони на континента 200-300%., което дава възможност да се води интензивно селско стопанство.

Предполага се, че превръщането на суха тропическа земя с такава наситена с минерали, местните хора са успели да постигнат, като при обработката на земята я третират с въглен, кости и хранителни отпадъци.

Пресъздавайки тази древна технология може да се измени животът на хиляди хора, живеещи в бедняшките райони на Африка. Освен това, тя може да даде отговор на основните предизвикателства на глобализацията, включително необходимостта от „интелигентни“ системи за изхранване при условията на демографския бум и измененията на климата.

Според учените, подобни методи за облагородяване на почвата вероятно е използвало населението в района на Амазонка, намиращ се в Южна Америка.

Независимо от изолираността на общините в двата района, те са успели да постигнат в аграрната сфера висоти, немислими за съвременните специалисти.

Особеностите на технологията за обработка на земята по този начин са изгубени през периода на европейската колонизация.