Хаитският диктатор Франсоа Дювалие е дошъл на власт през 1957 г. и е направил така, че новоизбраният парламент да се състои почти изцяло от неговите поддръжници.

След четири години Дювалие преждевременно бил отхвърлен и се провели нови избори.

На всяка бюлетина имало малко забележим надпис „Доктор Франсоа Дювалие – президент“, а след това било обявено, че хаитите по своя воля, са преизбрали президента си за следващите шест години.

След три години бил организиран референдум, на който жителите на страната били попитани, дали са съгласни на пожизнено президентство на Дювалие.

На бюлетините бил написан само утвърдителен отговор, а ако някой на ръка напишел „Не“ бил подложен на преследване.

Ако Той знае, защо трябва да се молим? Молитвата не е за да получите отговор на прошенията си, това е съвършено и пълно единение с Бога.

Ако ние се молим само, за да получим отговор, ще Му се сърдим, ако не ни отговори така, както очакваме. Но ако така постъпваме нямаме единство с Господа.

Ние сме за това на земята, за да бъдем живи примери за Божията благодат.

Достигнали ли сте такава близост с Бог, че желаете да живеете в молитва, защото Господ Исус Христос е живял с молитва?

Когато нямате отговор на молитвите си, не трябва да вините някого за това.

Внимателно погледнете и ще намерите причина, която е поучителна за вас, а не за някой друг.

На репетиция, диригентът е много недоволен от свиренето на барабаниста.

– Ако музикант не може да свири на нищо, му дават две пръчки и той става барабанист.

Дочу се шепот, в отговор, от към оркестъра:

– Ако той не се справи и с барабаните взимат му едната пръчка и го превръщат в диригент.

Ако можете, имате много общи неща с хората от този свят. За много от тях, животът е джунгла. Но не джунгла, където има много дървета и хищници, и такава гора, която може да се отсече с брадва, а хищниците да се сложат в клетка.

Джунглата, в която живеем са непроходимите дебри на нашите проблеми, разбити сърца и празни портфейли. Нашите джунгли са заобиколени от болнични стени, оградени са с бракоразводни процеси. Ние не чуваме пеенето на птици и рева на лъва, до нас достигат само гласовете на недоволни съседи и претенциите на разгневените работодатели.

Нашите хищници са нашите кредитори, а окръжаващите ни гъсталаци представляват досаждащата ни суета. За някои, вероятно много хора, надеждата се превръща в призрачно видение.

Представете си човек в сърцето на африканската джунгла, участващ в сафари. Пред него върви водач, с остро мачете, който прочиства пътя напред.

Измореният от път пътешественик отчаяно повтаря:

– Къде сме? Вие добре ли познавате пътя? Къде ме водите? Къде е пътя?

Водачът се спира, поглежда към човека и казва:

– Аз съм този път.

Ние задаваме същите въпроси и питаме Бога:

– Къде ме водиш? Къде е моя път?

А Той не дава пряк отговор, само слаби намеци и нищо повече. Щяхме ли да разберем нещата, ако Той ни бе открил всичко? Правилно ли ще оценим мястото на своето местообитание? Не, защото сме чужденци в тези джунгли. За това вместо пряк отговор, Исус ни дава много повече, Той ни предлага Себе Си.

Ще унищожи ли Той нашите джунгли? Не, растителността ще остане недокосната.

Ще изгони ли хищниците? Не опасностите все още се прокрадват зад нас.

Исус не унищожава джунглата, а ни дарява надежда, защото ни дава Себе Си. Освен това ни обещава да остане с нас до края.

В залата се усещаше напрежение. Някои стояха със зяпнали уста, а други си шушукаха.

Мери бе успяла до сега да отговори на всичките въпросите в играта и бе спечелила 500 хиляди евро.

– Вие играхте страхотно, – каза водещият на играта, – а сега ще се изложите ли на риск да загубите досегашната спечелена сума, която никак не е малко или …. сте решили да си тръгнете от тук с един милион?

Мери дъвчеше устните си от напрежение. Ръцете ѝ бяха свити в юмрук.

Тя поглеждаше водещия, после забиваше поглед в пода и леко потрепваше.

– Ще вземете ли досега спечелените пари или ще играете по-нататък, където ви очаква голямата награда?

Предизвикателството бе голямо.

– Разбира се, – набра смелост Мери, в гласа ѝ се усещаха нотки на тържество. – Ще играя по-нататък.

– Внимание, въпрос за 1 милион евро, започна бавни и тържествено водещият. – Коя от тези птици не прави гнездо: а) врабче, б) дрозд, с) сврака, d) кукувица.

– Бих искала да използвам и последната подсказка, нека да позвъним на Павел Иванов.

На Мери ѝ връчиха слушалката и тя повтори въпроса на Павел.

– По дяволите, Мери! Това е много просто! Кукувица!

– Сигурен ли си?

– Разбира се.

Мери се обърна към водещия и смело каза:

– Моят отговор е кукувица.

– Това окончателният ви отговор ли е? – попита водещият.

– Да!

Настъпи дълга продължителна пауза. Изведнъж водещият извика:

– Кукувица, това е правилният отговор! Мери поздравявам ви, вие спечелихте един милион.

На следващия ден Мери покани Павел, за да отпразнува с него победата.

– Интересно, Павле, от къде бе сигурен, че точно кукувицата не си прави гнездо?

– Защото тя живее в кутията на часовника, глупачето ми ….