Унгарски химик Джордж де Хевеши, бъдещ носител на Нобелова награда, през 1911 г. работил в Манчестър върху използването на радиоактивни изотопи.

Тъй като не разполагал с много средства, Хевеши живеел в общежитие и се хранел в столова.

Подозирайки, че работниците в кухнята са използвали остатъците от неизядената храна, за да приготвят нова, ученият добавил малко количество радиоактивни материали в своята чиния.

След няколко дни той взел образец от подобна храна и страховете му се потвърдили. Намерил радиоактивната храна в току що приготвената с помощта на електроскоп.

В един град много години наред хората нямаха желание да търсят Бога. Местната църква бе почти празна по време на богослуженията. Младите хора изобщо не искаха да търсят Бога. За тях Той бе станал нещо незначително и ненужно.

Безразличие и апатия се бе наслоила във всички сфери на духовния живот.

В покрайнините на града живееше един стар ковач. Той заекваше. Хората не можеха да го слушат, без да изпитват вътрешна болка.

Веднъж в края на седмицата, когато ковачът работеше в работилницата си, неговото сърце и душа се изпълнили с тревога.

– Църквата ни се изпразни, – въздъхна ковача. – Хиляди непокаяли се хора загиват в греховете си.

Безпокойството му стана толкова силно, че той остави работата си, затвори вратата на работилницата и остатъка от деня прекара в молитва.

Ковачът получи отговор на молитвата си. След това отиде в неделя при пастора и го помоли:

– Моля ви свикайте „съвещателно събрание“. Имаме нужда да обсъдим и разискваме за състоянието на душите си. Пасторе, людете погиват!

След като пастирът помисли малко, се съгласи, но каза:

– Съмнявам се, че хората ще откликнат на тази покана.

Събранието бе назначено вечерта в голям частен дом.

Когато настъпи вечерта, хората започнаха да идват. Те бяха толкова много, че не можеха да се съберат в помещението. Първоначално всички влизаха мълчаливо, но дойде човек с насълзени очи и поиска от присъстващите:

– Мола ви, помолете се за мен.

Изведнъж бентът се отприщи и много други го последваха.

Макар и от различни краища на града хората изведнъж почнаха да осъзнават своята греховност.

Интересно бе тяхното свидетелство

– Това чувство за грях, ме обхвана в края на работната седмица, – сподели младо още голобрадо момче.

Другите също потвърдиха, че са били изобличени за греховете си по това време.

Какво толкова се бе случило тогава, че предизвика такава голяма вълна на покаяние?

По това време един възрастен ковач бе паднал на колене и се молеше усърдно за погиващите в този град.

Този ковач бе поличил отговор на молитвата си.

След това в града последва голямо съживление.

Обикновено се снабдявам с руло от фолио и знаете ли защо? То може да се приложи и в най-невероятните ситуации случващи се  в живота ви.

Ето ви и два примера за това.

Завийте във фолио остатъка от сладоледа си и го поставете в хладилника. Това лакомство ще запази вида си, по него няма да се появи никакви кристали.

Ако увити във фолио  дръжките на банани, те ще останат свежи за дълго време! Сега аз ги запазвам точно така.

Германските власти са поставили началото на проект за изграждане на първото еко-селище в историята на страната. Строителството на населения пункт е по технология на Earthship, при която се подразбира почти 100% автономност при поддаване на енергийни ресурси отвън.

Селището е максимално екологично чисто. Това засяга, както процеса на създаването му, така и материалите, които се използват при строителството на селището.

Като строителни материали са използвани  вторични суровини, като например, остатъци от дървен материал, стари гуми, останали суровини от други строителни обекти и подобни такива.

От всичко това ентусиазирана група от строители ще построят няколко къщи за семействата, както и няколко търговски и складови сгради.

Селището ще има своя собствена инфраструктура, включително инфраструктура за ресурси. Потребността от вода ще бъде задоволена от кладенци и събиране на дъждовна вода в по-обемисти съдове.

Осветлението в сградите ще бъде естествено. Електроенергията ще се произвежда от слънчева светлина чрез използване на батерии, които са поставени около селището, както и с помощта на вятърни генератори.

Христос иска от нас да „бодърствуваме с Него“, забравяйки за своите убеждения.

В началото ние бодърствахме не с Христос, а за Него. В нашите ежедневни дела ние не бодърстваме с Исус, опирайки се на библейските откровения.

Нашият Господ се опитва да ни доведе до това, че ние заедно с Него да влезем в някакъв вид своя Гетсиманска градина, но ние не искаме и казваме:

– Не, Господи, не разбирам, защо ми е необходимо да минавам през този ужас.

Нима можем да останем будни с Този, Когото не можем да разберем? Как ще разберем Христос, ако решим да останем будни в Неговата Гетсимания, без да разбираме какъв е смисъла на това, което Той прави? Ние не знаем, как да бодърстваме с Него, привикнали сме само на това, че Той бодърства с нас.

Учениците обичаха Исус Христос със всичката си сила, но не разбираха, какво Той смяташе да извърши. В Гетсиманската градина те заспаха с мисли за собствената си скръб. Три години прекараха много близко до Исус, но накрая „Го оставиха и избягаха“.

„И те всички се изпълниха със Святия Дух“, това е казано също за тези ученици, но между първото и второто събитие се е случило чудо – смърт, Възкресение и Възнесение на нашия Господ, и изпълване на учениците със Святия Дух.

Исус каза: „И ще приемете сила, когато върху вас дойде Святия Дух“.

Това означава, че те са се научили да бодърстват с Него през целия остатък от живота си.