Беше 2000 година. Малката Йоана получи рождествен подарък от малкия Тони, който живееше на много километри далеч от нея.
Едно момче, се бе отзовало на поканата на една благотворителна организация и бе направило подарък за съвсем непознато момиче.
В кутия за обувки имаше играчка и други малки, но полезни неща. А благотворителната организация се бе заела с изпращането на този подарък.
В пакета Йоана намери и снимката на Тони, на която бе написано името и адреса му.
– Колко мило от негова страна да ми изпрати подарък, – зарадва се малкото момиче.
Тя гледаше непознатото момче, което ѝ се усмихваше от снимката и му се любуваше.
Йоана реши и изпрати писмо до Тони, в което му благодареше за подаръка, но той не го получи.
Дълги години Йоана се опитваше да намери Тони чрез Facebook, защото искаше да се свърже с него.
Най-накрая го откри и му изпрати покана за приятелство.
Първоначално Тони отказа, но по-късно се съгласи. И скоро двамата станаха добри приятели.
Така започна общението на двамата чрез Facebook. Те постоянно си обменяха писма.
13 години след изпращането на подаръка Тони написа на Йоана:
– Хайде да се срещнем. Ако искаш аз ще дойда в твоя град.
– Добре, – съгласи се Йоана, въпреки че малко се притесни от предложението.
И двамата се опасяваха, страхуваха се от това, как ще протече първата им реална среща. Но когато се видяха бяха много щастливи.
Йоана имаше невероятно усещане, когато видя лицето на Тони. А той още от първия миг на срещата я хареса.
– Само Бог ни е събрал! – възкликна Йоана.
Тони се усмихна и закима с глава в знак на съгласие.
– Искаш ли да станеш моя жена? – каза нежно младежът.
Очите на Йоана сияеха:
– Да, – категорично отговори тя.
„Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ“.
