Posts Tagged ‘оптимизъм’

Голямо поле с боклук

събота, август 12th, 2017

11082017-field-of-trash-1Цяло поле с площ около 2 хиляди кв. метра е покрито с различни отпадъци и не внушава оптимизъм у жителите на малко селце Котгрейв, Нотингемшир, Англия.

Боклукът се появил на това място преди малко повече от година, но първоначално изглеждал доста прилично. Той бил събран в красиви пластмасови чували, стилизирани като купи сено.

Но след последния пожар, ситуацията станал депресираща. Торбите се спукали и неприятното им съдържание се разпиляло.

Сега местните жители, описват ставащото като „безобразие“ и „океан от мръсотия“. Те отчаяно молят властите, да предприемат нещо, защото това бунище трови атмосферата и привлича тълпи от плъхове.

А моята душа ще се весели в Господа

вторник, март 14th, 2017

imagesИзточникът на нашата радост Исус Христос не може да се опише с никакви думи. Ние се радваме „с неизказана и преславна радост“в Него.

Истинският отговор за депресията и разприте в този свят е Христос. Той може да ни избави от унинието и обезсърчението, като ни дарява с оптимизъм и надежда.

Твърдата вяра в Христос ни довежда до хармония с Бога, доставя ни радост, мир и добро настроение.

Защо?

Защото Той ни обича и нищо не може „да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ“.

Ако ние напълно Му се доверим, в душата ни няма да остане място за тъга. Нека така да бъде и в твоето сърце!

Променете думите си

неделя, декември 4th, 2016

indexЧесто ли се оплаквате от живота? Смятате ли, че при вас всичко е зле и много неща не ставата така, както искате?

Навярно недоволствате от малката си работна заплата, отношенията със съпругата си или ви дразнят прекалено много съседите.

Единственото, което правите в живота си е това, да говорите негативни думи. Именно те не ви дават възможност да се движите напред. Потискат ви и  ви карат да се въртите на едно място.

Отървете се от негативните си думи и ги заменете с положителни, изпълнени с надежда и оптимизъм.

Прекарвайте повече време със семейството си. По време на отпуск пътувайте.

Замислете е над живота си.

Недоброжелателността уврежда здравето на сърцето на жената

събота, ноември 19th, 2016

Girl Blowing Red Hearts To Her Lover For ValentinesНовите изследвания показват какво стои зад всичко това.

По-рано учените са забелязали, че оптимизмът у жените е причина за понижаване на риска от развитие на сърдечносъдови заболявания, а циничната недоброжелателност и недоверие към другите хора е свързано с бързо развитие на този заболявания. Само не било ясно, защо именно тези черти имат такова влияние върху риска.

В новото изследване на специалисти от Училището по медицина към Университета Браун са установили, че не достигащото звено може да бъде променливият сърдечен ритъм.

Изследването показало, че жени с много високо ниво на недоброжелателност, имали много по-голяма промяна на сърдечния ритъм.

Учените са анализирали данните  на повече от 2600 жени. Тези, които били много по-недоброжелателни, често имали високо кръвно налягане, високо ниво на холестерола и са били с наднормено тегло.

Тя отново ще танцува

събота, март 19th, 2016

pointe_mainj_2747061a-690x460Мелина Рейс танцувала още от ранно детство, но мечтата ѝ за балет отстъпила назад, поради тежка автомобилна катастрофа.

От 2002 г. тя е претърпяла 30 операции на левия си крак, а през 2014 г. лекарите решили да ѝ ампутират крайника под коляното.
Специалистът по изработка на протези Хосе Андре Карвальо  се съгласил да помогне на Мелина. Той ѝ направил индивидуална протеза.

Леки и издържливи въглеродни влакна се закрепват на коляното, а гипсово стъпало ѝ помага да запази равновесия, опирайки се на 1 кв. сантиметър. Въпреки малката опора, стъпалото може да издържи теглото на Рейс и ѝ позволява да се движи плавно и красиво.

Протезата изисква допълнителни настройки, защото интензивните физически натоварвания могат да наранят коляното на Мелина. Но тя е изпълнена с оптимизъм и е решила  в следващите години да танцува напълно.

Днес балерината отново разучава сложната стъпка па и дълго се упражнява на приспособлението за различен вид опори.

Такава голяма радост

неделя, февруари 28th, 2016

indexПетрана се тревожеше много за майка си. Възрастната жена имаше проблеми само със жлъчния мехур, но болките ѝ бяха много големи.

Най-накрая Петрана заведе майка си в болницата и каза на лекаря:

– Докторе, доведох майка ми. Прегледайте я и излекувайте жлъчния ѝ мехур. Не мога да я гледам повече, как се мъчи.

Възрастната жена често посещаваше църквата и вярваше в Бога. Тя не бе загубила надежда, че ще оздравее.

Лекарят я оперира, но при операцията откри тумор с метастази. Той разбра, че няма да може да помогне на жената и каза на дъщеря ѝ:

– Съжалявам, но трябва да ви призная честно, че няма да мога да излекувам майка ви. Нейният жлъчен мехур е наред, но в тялото ѝ открих тумор с метастази. При това положение е невъзможно да оздравее. Тя ще умре след няколко дни.

Петрана се натъжи, но вдигна глава и каза:

– Докторе, моля ви само за едно нещо. Не казвайте това на майка ми. Достатъчно е, че аз знам за това. Не я лишавайте от надеждата ѝ. Нека си мисли, че е имала проблем с жлъчния мехур и операцията е минала успешно. Няма значение другото, нали и без това скоро ще умре.

Лекарят се съгласи.

– Можете да вземете майка си в къщи, … на ваша отговорност.

Няколко месеца по-късно тази възрастна жена отново дойде в болницата, за да се прегледа.

Когато лекарят я видя си помисли: „Това е невъзможно, аз виждам призрак. Нали тя трябваше да умре?“

– Здравейте, – каза лекарят притеснено. – Как се чувствате? Какво правите тук?

– Докторе, вие изненадан ли сте? – погледна го учудено възрастната жена.

Тя си помисли, че докторът не си спомня коя е, но го извини пред себе си: „Толкова много хора минават през ръцете му, от къде накъде ще запомни точно мен“.

За това му се усмихна и каза:

– Аз съм тази жена, която оперирахте преди няколко месеца, имах проблем със жлъчния мехур. Знаете ли, след операцията у мен  се появи такъв голям оптимизъм, почувствах такава голяма радост, че започнах да благодаря на Бога. След като ме изписахте, повече не съм боледувала.

„Какво огромно влияние е оказало доверието ѝ в Бога върху състоянието на организма ѝ, – възкликна в себе си докторът“.
Тази жена наистина беше оздравяла. При повторния преглед у нея не беше намерен рак.

Заедно

сряда, септември 9th, 2015

indexСлед като Ростислав му съобщи новината, имаше чувството, че нещо в него се скъса. Не можа да удържи сълзите си и те започнаха да се изливат в неспирен поток.

Владо трябваше да се справи с болката и мъката си, не искаше майка му да го види разплакан. Той знаеше, че тя очаква от него подкрепа.

– Владо, – повика го майка му, когато той влезе в стаята.

– Майко, минавали сме през толкова много неща, нима сега ще се предадем? Винаги сме успявали. Колко пъти си била до мен и си ме насърчавала. Аз няма да се предам, очаквам от теб същото. Ще победим тази болест – Владо хвана майка си за ръце и я погледна в очите – заедно.

Майка му усети сила в думите на сина си.

– Има и други доктори, – каза тя, някак неуверено.

– Именно, – въодушеви се Владо. – Ще намерим най-добрия за твоя случай.

– Чувала съм за различни лечения, но много от тях не са одобрени …

– Ако е нужно ще ги изпробваме всичките.

Двамата усетиха, че намират сили в оптимизма на другия.

– Билкари, ултрамодерни методи, източна медицина, ….. – каза майка му иронично.

– Поуплашихме се, – усмихна се Владо, – но ще опитаме всичко заедно.

Възрастната жена в леглото се заливаше от смях. Тази вълна от радост заля и Владо, и той се почувства по-добре.

– Каквото е необходимо, – вече по-сериозно каза майка му – ще го направим заедно.

– Амин, – добави Владо.

Въпреки цялата еуфория съществуваше голяма вероятност Марта да не оцелее. Тя не бе много възрастна, въпреки, че косите ѝ бяха побелели. Винаги досега се бе разбирала с децата си, които отдавна бяха пораснали и излетели от бащиния дом. Владо бе любимецът ѝ, за това когато се случи това, тя поиска първо него да види.

Ракът се бе разпрострял из цялото ѝ тяло, бе засегнал много органи и надеждата, че ще го победи бе съвсем нищожна.

– Ами ако …..,  – прехапа устни Марта.

Владо я разбра и изригна като вулкан:

– Никакво ако, не се предавай, – каза го така твърдо, сякаш думите му можеха да я излекуват.

Марта забеляза тревогата в очите на сина си и тихо каза:

– Всичко ще се оправи, – тя докосна с пръсти кръстчето на врата си. – Дори да …… пак ще бъдем заедно.

– Не говори така!  – изкрещя внезапно Владо.

Веднага съжали за избухването си. Той бе превърнал страха си в гняв и го бе насочил към човек, който много обичаше.

Марта стисна ръката му. Погледна към прозореца по който чукаха едри капки дъжд. Всичко навън беше сиво и черно.

– Как мислиш, – топла усмивка се разля по лицето на Марта, – как ли е там горе?

– Убеден съм, че всичко там е прекрасно, – едва пророни Владо, скрит в прегръдката ѝ.