На Чен откриха тумор в мозъка, а той беше само на седем години.. В това време майка му страдаше от заболяване на бъбреците.

На двамата им бе много трудно, те всеки ден се бореха за живота си.

Заради тумора Чен ослепя и бе парализиран.

Лекарите знаеха, че той дълго няма да живее, за това предложиха на майката:

– Можем да ви трансплантираме негов бъбрек и поне вие да живеете. Той вече си отива, не можем да направим нищо за него.

– Какво говорите, – възмути се майката, – на мен ми е трудно дори и да си го помисля само.

Чен дочу този разговор и реши да убеди майка си, да приеме трансплантацията.

„Бих се радвал, тя да остане да живее по-дълго и да е здрава, – помисли си Чен“.

Той не знаеше от къде и как да започне, но когато видя угриженото лице на майка си започна направо:

– Мамо, съгласи се да ти направят тази трансплантация.

– Ти си чул разговора ни, – с болка го погледна майка му, – не мога да го направя. И без това ми е болно, като знам, че те губя.

– Но, мамо, помисли само. Аз ще бъда много радостен, че ти ще живееш и ще бъдеш здрава.

– Не, Чен, болката ми по теб ще бъде още по голяма, когато знам, че те няма.

– Мамо, но нали частица от мен ще живее в теб, – Чен я погледна умолително, – аз ще бъда с теб през цялото време и ще живея чрез теб.

Майката се разплака. Тя разбираше, че той беше прав. Мисълта, че частица от него ще живее в нея, донякъде я успокои.

– Мамо, моля те направи го заради ме, – Чен направи последен опит да склони майка си.

Тя го погали по главата, а от очите ѝ на вади се стичаха сълзи по бузите ѝ.

– Но, Чен, какво ще правя без теб?
– Но нали аз ще бъда с теб, – засмя се Чен, – щом една частица от мен живее в теб и ти дава живот….. все едно аз съм с теб.

Майката нищо повече не каза. До вечерта дълго обмисляше думите на сина си. Цяла нощ не можа да затвори очи и да заспи.

Рано сутринта омаломощена от размисли, съмнения и терзания прошепна над още спящия си син:

– Добре, Чен, ще живеем заедно.

Когато синът ѝ умря, неговият бъбрек ѝ бе присаден. Лекарите не можеха да осигурят на Чен пълноценен живот, но благодарение на сина си тя щеше да живее.

Преди операцията, лекарите почетоха паметта на Чен с едноминутно мълчание. Никой в операционната не можа да задържи сълзите си.

Благодарение на желанието на Чен бе спасен животът не само на неговата майка, но и на още двама човека, на които бяха трансплантирани негови органи.

Л.А. Орбели, който по-късно станал един от най-големите представители на школата на Павлов, първоначално работел в лабораторията на учения като доброволец. Тогава отношенията между Павлов и Орбели били великолепни. Но когато Орбели бил назначен на щатна длъжност, Павлов станал много придирчив.

И.П. Павлов, когато правел операции, работел ту с дясната, ту с лявата ръка. Премествал пинцетите, ножа и другите инструменти от едната в другата ръка. Който му асистирал трудно се справял с това положение.

Павлов много добре оперирал, но за всяка дреболия много ругаел:

– Вие ще ме провалите! Всичко ще развалите! Пуснете! …….Така не се държи!

Най-накрая Орбели помолил:

– Вземе си някой друг да асистира, бих предпочел отново да стана доброволец в лабораторията ви.

Озадачен Иван Павлович замълчал, а после попитал:

– Това искате, само защото ругая?

– Да, щом ругаете, значи аз не умея да правя нещата така, както е нужно.

– Това за мен е просто навик. Не мога да не ругая, а вие се отнасяте към това …. Когато влизате в лабораторията, усещате ли миризма на скункс?

– Да, усеща се…

– Така възприемайте и моята ругатня, като миризма на скункс. Нима заради миризмата на скункса ще напуснете лабораторията?

Отправяйки се със своите войски към Египет през 1798 г., Наполеон по пътя е имал възможност да завземе Малта. Само за шест дена престой на острова, той отменил властта на рицарите от Малтийския орден, реформирал администрацията и създал общини и финансово управление.

Наполеон отменя робството, а също и феодалните привилегии, полага основите на семейното право, а също дава началото на началното и държавно образование за жителите на острова.

По гъстотата на населението страната се нарежда на пето място в света. Малта е най-малко населена от държавите членки на ЕС.

В Европа, на островът се гледа като чудесно място за старост. През лятото там няма изпепеляваща горещина, а зимите са много меки. Поради тази причина, старците от Великобритания много често прбивават на Малта, особено когато се пенсионират.

Военно въздушните сили в Малта се използват за спасителни операции по море и нямат ударни самолети.

ВВС на Малта е най-малката по размер в света.

Освен сътрудници и агенти в своите операции „Мосад“ използва така наречените саяни – международна мрежа от доброволни помощници.

Саяни могат да бъдат само евреи, верни на своята страна, но могат да стават и симпатизанти на държавата Израел.

Саяните работят на доброволни начала, само на територията на своята страна. Не бъркайте саяните с агентурната мрежа.

Доброволният помощник по-скоро изпълнява функцията  на извънщатен сътрудник. Той оказва съдействие на агентите на Мосад със своето имущество и обществените си връзки.

Формално съществува правило, че саяните трябва да са уверени, че акцията не застрашава страната им.

Например, Мосад провежда нелегална операция на територията на Германия за ликвидиране на опасен терорист. На агента за операцията му е необходим легален автомобил.

За тази цел еди от саяните остава собствения си автомобил на уговореното място. След свършване на операцията, автомобилът се връща на собственикът му, който никога няма да узнае от кого и за каква цел е използвана колата му.

В случай на провал на операцията, собственикът на автомобила има готово заявление, че неговият автомобил е бил откраднат.

Австралийският премиер, лидер на Лейбъристката партия, архитектът на австралийското „обществено благоденствие“.

Когато Къртин почина през юли 1945 Чифли станал премиер. В живота си е наложил лейбъристка програма за повишаване на пенсиите, изплащане на обезщетение за безработица, отстъпки в медицинското обслужване и образованието.

Най-голямото лично достижение на Чифли е станало банковото законодателство през 1945 г., което предоставяло на федералната банка на Австралийския съюз пълномощия, свързани с контрола на операциите в частните банки, а федералния министър на финансите можел напълно да контролира политиката на банката на Австралийския съюз.

През 1947 г. Чифли успял да прокара закона за национализирани на банките. Въпреки, че тази мярка е отговаряла на лейбъристката партия, новият закон предизвикал недоволство у избирателите.

Кралският съвет е обявил закона за противоконституционен, а този инцидент е допринесъл за разгрома на Лейбъристката партия на парламентарните избори през 1949 г.

След това Чифли става лидер на опозицията и такъв остава до смъртта си.