Дамян със семейството си живееше край голямо езеро. В последно време за него се чуваха доста тревожни новини:
– Нивото му се е покачило.
– Има опасност водите му да залеят селището в долината.
– Хората трябва да се преместят на друго място да живеят.
– Приливът ще бъде голям и не се знае дали всички ще успеят да се измъкнат, защото това ще стане много бързо.
Въпреки опасенията доста хора нехаеха. Дори си казваха:
– Това може изобщо да не се случи.
Но един ден водата напусна коритото си и потегли с неустоима мощ. Повечето, които имаха коли, натовариха малко багаж и хукнаха да бягат.
А Дамян нямаше кола. Никой от близките му не го покани да се качи в превозното им средство. Той стоеше на двора и се чудеше какво да прави. Дори да побегне, бързината на краката му нямаше да се справи с бързо нахлуващата вода.
Той бе готов да се разплаче, когато усети, че някой го тупа по рамото. Обърна се и видя, че един мъж му подава ключове за кола.
Мъката му се изпари и забравил за идващата стихия, той започна да звъни на приятели и познати:
– Да знаете какво ми се случи? – заекваше радостно той. – дадоха ми ключове за кола, а тя е в двора ми ….. Сега и аз ще се спася.
Това не бе достатъчно за Дамян. Той отвори картата и започна да обмисля най-краткия маршрут за измъкване. Това му отне доста време ….
И когато се накани да тръгне, мощна вълна го заля.
Нима Дамян напразно получи ключове за кола? А какво означава да приемеш напразно нещо? Какво друго освен да не използваш потенциала му навреме.
За това да не изпускаме благовремието и благодатта за спасение. Нека се обърнем към Господа и се предадем в Неговите ръце.
