У нас повече правят снежни човече, а за снежните жени изглежда е забравено.
Смята се, че в снежния човек, се почита духа на зимата. Към него са се обръщали с молби за помощ. Чрез снежия човек и снежната жена хората са се стемели да умилостиват небесните сили.
Може би за това в ръцете на снежния човек се слага метла, за да може да отлита на небето, когато пожелае.
Със снежните жени историята е по-особена. Вярвало се е, че въздухът е населен от небесни девици, заповядващи мъгли, облаци, снегове и дъждове. За това в тяхна чест устройвали тържествени ритуали. За да умилостивят небесните обитатели, те правели снежни жени, като ги възвеличавали за небесни нимфи на земята.
При древните славяни виелицата и бурята са индетифицирали с девицата на снега. Често си я представяли като набита, яка и величествена. С епитетите бяла дреха се изобразавал блясък, сияние, красота. В приказките е показана като майка Зима или зла мащеха. Явява се в образа на побеляла магьосница и млада Снежанка.
На 25 декември по време на зимното слънцестоене селяните палели огромни огньове, за да помогнат на слънцето да грее по-силно.
За да не бъде зимата много тежка, правели снежни жени, въртели хоро около нея и пеели: „Мраз и студ, пред оградата дойде. Снежната жена го донесе. Жената с гърбавия нос. Вземете снежни топки и я разрушете“.

Сега е късна есен, а предстои студена зима.
Събуждаш се в мрачната сутрин, настроението ти е ужасно и нищо не те радва. Такова утро имат всички, за това е необходимо да се развеселите. За целта си пригответе вкусна гореща напитка с шоколад.
Учените твърдят, че шоколад в топла напитка удължава живота и подмладява, защото в него се съдържат много естествени антиоксиданти. Той има и други полезне свойства.
За да повишите настроението си, опитайте тази проста и вкусна рецепта – топла бананова напитка с шоколад. Вярвам, че ще ви хареса.
Нужни са ви: 750-850 мл мляко; 2 банана (големи); 50-60 г шоколад; 1 пръчка канела.
Банана се обелва и нарязва. Нарежете на ситно и щоколада. В тенджера налейте млякото, сложете банана и шоколада.
Сложете ги на тих огън. Непрекъснато бъркайте, докато сместа кипне. Свалете тенджерата от огъня и разбийте сместа с миксер, докато се появи пяна.
Изсипете напитка в красиви чаши, добавете канела, за да предадете повече аромат и се наслаждавайте.

Холандски дизайнери са измислили печка, за която не е нужно да се цепят дървата. В пеща се подават цели трупи, които постепенно се прибутват навътре. Печката поддържа добра температура наоколо и дава възможност да се полюбувате на пламъците на огъня.
Пещта  е направена като голям цилиндър с отвор във вид на диафрагма. Чрез регулирането на диаметъра на отвора, можете да контролирате подаването на въздух и да промените външния изглед на пламъка. Когато топлината на пещта започва да намалява, дървото може да се бутне малко по-навътре.
Необикновенната печка е резултат от сътрудничеството на холандските дизайнери Roel de Boer и Michiel Martens.
Моделът е направен от нераждаема стомана, издържа на висока температура и всякакви климатични условия. Създателите ѝ твърдят, че тя е изключително подходяща за външна употреба, за комфортен престой на чист въздух.

Нощ с невероятни трикове, изпълнени с опасност за живота.
Нощта на Гай Фокс във Великобритания се празнува на 5 ноември.
В град Люис се провежда факелно костюмирано шествие с горящи кръстове и фойерверки.
По Отери-Сент-Мери, Девон, местните екстремали носят на раменете си 30 килограмови горящи бъчви с катран. Участниците в шоуто рискуват живота си, за да предизвика смайването и изумлението на публиката.
Гай Фоукс е участник в Барутния заговор през 1605 г., замислен да взриви Камарата на лордовете в Лондон с крал Джеймс I.
Заговорът е бил предотвратен, а след четири века във Великобритания се празнува този празник, като се изгаря чучелото на Фокс в огън на открито.

Работният ден беше свършил. Жените свършили с едно друго в къщите се хукваха към пейката, както някои подигравателно я наричаха „клюкарката“, защото на нея жените споделяха това, което са видели и чули през деня.

Обикновено мъжете отсядаха на чашка в местната кръчма. Мрачни, небръснати, с мътен поглед вперен в чашата, мъчеха да удавят в алкохола болката и мъката си.

Това е ежедневието на повечето села днес.

Та да се върнем на „клюкарката“.  Тук жените споделяха и търсена утеха една от друга. Те не просто „обменяха новини“, а търсеха отговори на въпроси, които ги измъчваха и притискаха в ежедневието.

Дечка беше едра жена, вечно усмихната. Тя не можеше да се удържи на едно място и винаги започваше първа:

– Чухте ли за Мичето? Мъжът ѝ нещо се скарал със сина им, а дъртият да вземе ножа и да го убие. Младо момче, още на живота не се е порадвало. Ами тя, вие и стене, но седи при Рангел. Бог да го убие!

– Какво да прави, къде да отиде? – каза примирено Гаца и въздъхна дълбоко.

Петрана бе буйна, не прощаваше на никой, каквото бе ѝ на сърцето, това ѝ беше и на устата.

– Що не земе Бог да ги затрие такива? А кара слабите и немощните да страдат. Виж Рангел, мъж като върлина, но като се напие, всички са му криви. Сигурно си е попийнал яко, щом е заклал момчето.

Жените на пейката се умълчаха, всяка от тях имаше не малко проблеми в дома си, но тази новина ги бе разтърсила жестоко.

Баба Стойна, най-възрастната жена в махалата, седеше на края на пейката. Обикновено само слушаше какво си говорят жените. Тя разбираше болките и мъките им много добре. Самата тя бе преминала през огън и вода. Загубила бе мъжа си, двамата си сина, а сега и един от внуците си.

– Няма ли Бог да накаже тези изверги и непрокопсаници? – задави се в сълзи Веска, комшийката на Рангел.

Баба Стойна вдигна глава, прибра разпилелите се бели кичури под черната забрадка и с мекия си и топъл глас каза:

– Нашите мъже са жестоки и не мислят за последиците от действията си, но Бог ги обича и тях, и им дава още един шанс да се поправят.  Мислите ли, че на Рангел му е леко сега, след като е дошъл на себе си?

– Но кака Миче, защо трябва да тегли? – прекъсна я Тодора.

– Бог и нея обича, – каза баба Стойна. – За това и на нея, и на нас ни дава сили да издържим, преминавайки през всичката тая мъка и болка.

Мракът пълзеше и потапяше всичко наоколо в тъмнина но в душите на жените бе светло и спокойно, защото те знаеха, че не са сами и има на кого да се облегнат.