Създаването на образ на чудовище е повлиян от белезите останали у оцелелите след ядрената бомбардировка.

Измисленото японско чудовище Годзила се е събудило и получило сила, която се дължи на тестването на водородната бомба.

За да се подчертае връзката Годзила с ядрените оръжия, за изрисуването на кожата му дизайнерите са взели за образец келоидни белези останали върху оцелелите от бомбардировките е Хирошима.

Портретът на християнката Хариет Тъбман, бореща се за правата ан чернокожите и жените в САЩ, ще замени изображението на седмия президент на Америка Андрю Джаксън  на новата 20 доларова банкнота.

За първи път за повече от 100 годишен период на 20 доларова банкнота ще се появи образ на жена.

Хариет Тъбман е родена през 1820 г. в Кентъки в семейство на роби. Започнала е да работи на пет години. През 1949 г. тя е избягала и е станала свободна.

Разбирайки ценността на човека Тъбман е вдъхновявала робите да бягат и е организирала такива бягства.

Разярените робовладелци предлагали 40 хиляди долара за нейното залавяне, но никой не искал да я предаде.

Когато Хариет била на 30 години я наричали Моисей, заради способността ѝ да спасява роби.

Биографите отбелязват искрената вяра на Хариет Тъбман.

Тя винаги казвала на Бога: „Ще уповавам само на Теб, Ти ме виждаш цялата“.

Според аналитиците 20 доларовата банкнота е една от най-използваните в САЩ.

Според създателят на популярния интернет браузър „Mozilla Firefox“ името „Firefox“ се превежда като „малка или червен панда“.

Въпреки названието си, на логотипа е изобразена огнена лисица.

Причина за това е, че дизайнерът е сметнал за невъзможно да реализира разпознаваем образ на панда в толкова малка форма.

Повече от сто години на логотипа на фирмата Nestle е била изобразена птица и три птиченца в гнездо.

През 1988 г. в хода на ребрандирането – промяна на марката или нейните компоненти: име, лого, слоган – запомняща се сентенция, фраза или мото, визуален дизайн,  едно от пиленцата било премахнато.

Една от причините е, че по това време в едно средно семейство от западните страни, има две, а не три деца.

Мнозина  смятащи се за интелектуално извисени над другите, разглеждайки събитията случили се на Възкресение Христово, възмутено възкликват:

– Това не може да бъде. То противоречи на естествения ход на нещата.

На такива им е скъп света, където всичко е естествено и обяснимо. За тях вярата в смъртта и възкресението на Христос включва  риск да се пренебрегне „естествения ход на нещата“ в този свят.

Такива не могат да придобият вяра и да се доверят на Бога, защото попадат в непредсказуема област, където няма гаранция и увереност в това, което са свикнали да очаква в ежедневието си.

Вярата в Разпнатия Христос е призив към собственото ни разпятие. Когато човек търси Небесното царство, се увеличава риска да „загуби“ това, което има тук на земята, макар и малка гарантирана радост.

Малко са хората, които са готови да живеят въпреки стихиите в този свят.

От тук и желанието на човек да се приближи до Бога, се свежда до практически земното, което е полезно за обикновеното ежедневие. Ето защо формалната религия на нашите съвременници повече прилича на бягство от Бога.

Христос е принесъл Себе Си в жертва, но за много от хората в света този дар се оказва ненужен. Колко жалко. На тях не им трябва Христос, а дядо Мраз, изпълняващ желанията на тези, които през годината са се държали добре.

За съжаление хората са привлечени от второстепенните неща и християнството не е част от техния живот.

Нищо в света не е смущавало тъй силно човешкия ум и не е разкривало тъй ясно неговото безсилие, както това е направил Кръстът. Още преди векове, когато Той за първи път се е издигнал на Голгота, е станал за света най-голямата съблазън и най-голямото безумие.

Бог не премахне страданието и човешката болка, Той ги направи Свой Собствени, приемайки смърт и поругаване.

Грехопадението, Божието дълготърпение, въплъщението в образ на роб, срамната смърт на Кръста, Възкресението всичко това е за тези, които са позволили на Христос да влезе в живота им.

Бог беше предвидил, че светът ще тръгне по пътя на злото. За да бъде спасено падналото човечество Божият Син трябваше да премине през страдание и смърт. И Той се съгласи да приеме този Кръст.

Не можеше ли да стане по друг начин спасението? Не беше ли по-лесно да заповяда на ангелите да хванат ……. и да ги поразят?

Нямаше друго решение, освен Христос да приеме човешка природа и да бъде разпънат на кръст?

Само Исус не бе порочен и не бе склонен към зло, за разлика от всички останали хора след грехопадението. Когато Христос прие човешки образ, върху него падна тежкото бреме, което  ние носим, бремето на смъртта.

И стана чудо. Там, където човек се оказа в задънена улица, когато свършваше земния му път, Христос проправи нов път, път към Небето!