Навън валеше обилно. Нямаше вятър, но беше студено. Димитров крачеше бодро по улицата, но изведнъж реши да се отбие в близкото кафене.
Вътре имаше много малко посетители. Димитров си поръча кафе и зачака поръчката си.
Когато сервитьорката му поднесе любезно кафето, той я попита:
– Ако сега имахте възможност да разговаряте с Бога, каква молба бихте отправила към Него?
– Искам да имам мир в себе си.
Сервитьорката се разплака.
– Баба ми скоро почина, – уточни жената, – около погребението и след това преживях доста емоционални смущения.
– Вие искате вътрешно спокойствие, но изглежда нямате връзка с Господа?!
Сервитьорката го погледна изненадано.
– Хората често търсят задоволство, като се опитват да подобрят външния си вид, физическата си годност, финансовото положение и социалния си статус или като злоупотребяват с различни вещества, – продължи спокойно Димитров. – Но такива неща не могат да донесат спокойствие в сърцето или ума.
– Тогава какво да направя?
– Само връзката с Исус води до истински мир.
Жената бе вперила очи в Димитров и очакваше да чуе още нещо за този непознат за нея мир.
– В света сме роби на прегрешенията си. Заблуждаваме се и живеем в опозиция на Бога. Нашите престъпления са създали препятствие на враждебност между Него и нас, а ние сме безпомощни да ги пресечем сами. Без Божията намеса не бихме могли да намерим пътя на мира. Но нашият небесен Отец е предоставил идеалното решение на проблема ни с греха.
– Какво е то? – очите на сервитьорката се бяха ококорили от нетърпение.
– Той изпрати Сина Си, за да плати за нашите беззакония и да премахне разделението, което съществуваше между нас и Него.
– Помогнете ми да добия този мир.
– Нека се помолим заедно, – предложи Димитров.
Двамата наведоха глави.
– Боже, ето една душа, която се нуждае от Твоя мир. Разчупи оковите на греха и я освободи. Дай ѝ възможност да Те опознае по-добре, приемайки я за Своя дъщеря в голямото Божие семейство. Оставям я в Твоите ръце и вярвам, че Ти ще извършиш необходимото.
След молитвата на лицето на сервитьорката грееше усмивка, очите и искряха, а цялото ѝ същество красноречиво говореше, че тя вече има мир с Бога.
