Posts Tagged ‘начало’

С истина и искреност

вторник, август 23rd, 2022

В началото на годината, учителката даде следната задача на учениците:

– Напишете есе за връщането ви в клас.

Мадлен написа:

„Ваканциите са хубави, но добре е, че се връщаме в училище. Няма нищо по-хубаво от това да очаквам с нетърпение нова учебна година, в която ще разширим знанията си“.

Учителката хареса много нейното есе и го похвали.

Мадлен се усмихна, а след това се обърна към съученика си Борис и тихо му прошепна:

– Така научаваме, какво се харесва не само в училище, но и на пазара. Глупаво е ако това не се използва.

Искреността и истината трябва да бъдат свързани, но историята на човечеството е осеяна с послания, не толкова правдиви, но звучащи добре.

Всеки ден се сблъскваме с хора, които наблюдават живота ни, за да видят дали живеем това, в което вярваме.

За това нека следваме Христос с истина и искреност.

Какво нямам

петък, юни 24th, 2022

Милена си бе такава все се оплакваше и недоволстваше от нещо.

Посъветваха я:

– Иди на психолог.

И тя отиде.

Още от самото начало започна да се жалва:

– Нямам истински приятели, нямам добра заплата, нямам прилична кола, нямам приличен апартамент, нямам вече младост… И нямам надежда да има всичко това някой ден.

Психолога се усмихна и в отговор каза:

– Разбира се, не всичко можете да имате. А списъкът за нямането може да бъде продължен така: нямате сериозна неизлечима болест, нямате дългове за милиони, нямате отговорност за някого, за болен роднина или немощен старец. Не сте инвалид.

Милена бе изненадана от обрата на нещата, а психологът заключи:

– Има много неща, които нямате, но ако запишете това, което нямате, настроението ви ще се подобри незабавно. И ще се появи надежда, че това не само не съществува, но и никога няма да се случи.

Последната глава

неделя, декември 5th, 2021

Ана бе ненаситен читател. Началото бе положено, когато малкото момиченце държеше първата си книга в ръце.

Любовта ѝ към страхотните истории растеше със всеки изминал ден.

Пораствайки нейните интереси се задълбочаваха и разширяваха.

Ана премина от детските истории към разказите, докато стигна до произведения наситени с напрежение, драма, тайнственост и загадъчност.

Веднъж тя разговаряше с майка си за нов фантастичен роман, който току що ѝ бяха подарили.

– Аз вече знам какво става накрая, – възкликна Ана.

– Как така? Ти още не си започнала да четеш тази книга, – изненада се майка ѝ.

– Много просто, – засмя се момичето, – прочетох последната глава.

– И сега няма да прочетеш този роман?

– Напротив, – възмути се Ана, – исках само да науча как завършва историята. Сега вече мога да се потопя в моментите на напрежение и голямо изпитание, през които преминават героите.

Майката бе шокирана от нарушаването на негласните правила за четене на книги, но в крайна сметка тя успя да оцени и уважи логиката на дъщеря си.

– Ако знаем крайната наша дестинация, – каза си тя, – ние смело ще пътуваме с Христос в настоящето. В Неговото възкресение и възнесение ние виждаме, че победата над греха и смъртта ни осигурява по-добро бъдеще.

Майката се усмихна на себе си и се вгледа внимателно в дъщеря си.

– Четем последната глава на Словото с надежда и насърчение, – продължи хода на мислите си тя. – Те са ни необходими, за да се ориентираме в изпитанията и изкушенията, в ежедневните радости и борби на този живот.

Несъответствието

неделя, ноември 21st, 2021

Още от началото хората усещаха, че нещо не е наред. Сякаш бяха поразени, строшени и смазани.

Те бяха способни да изграждат и вършат добро, но същевременно се насочваха да унищожават красивото. А това зло идваше от лошия им избор и грехът поглъщаше сърцата им.

Един ден осъзнаха, че единствената надежда на човечеството е появата на Спасител, Който може да отнеме лошотията им и да ги спаси от загниващия свят.

Но …. за идването Му имаха големи очаквания.

Виждаха го слизащ триумфално едва ли не от космически кораб.

В действителност след като се роди Той бе положен в яслите, където хранеха животните.

Очакваха го като войн с меч в ръка предвождащ бунта им.

За съжаление Той израстна обучавайки се за дърводелец и показа на людете как да живеят в мир Бога и другите.

Надяваха се да се появи като свещен унищожител, който изгаря греха в света.

А Той премина през градове и села, възстановявайки живота и ги учеше как да казват на греха: „Не!“

Разчитаха, че ще дойде като политическа супер звезда, която ще унищожи корупцията, безпричинното насилие и незаконните забрани.

Но Той се нарече овчар. Учеше хората да прощават на враговете си и да се молят за тях.

Предвиждаха, че ще се появи като Цар и ще им възвърне това, което им се полагаше, дори и повече.

Отново нямаше съвпадение. Той изигра ролята на слуга и им говори за Божието царство.

– А защо не като съдия, който да осъди безчестието и безнравствеността? – предположиха някои.

Реално Той бе изпълнен с милост и любов и ги наставляваше да не отмъщават, защото имаха благодат.

Хората очакваха битка, а се сблъскаха с жертва.

Исус Христос дойде да спаси света и да нулира нашите очаквания за миналото, настоящето и бъдещето. Защото нашите очаквания ни водеха до смърт, а неговата същност към живот.

Новата позиция

събота, юли 17th, 2021

На Ирина ѝ предложиха да ръководи една младежка група. Тя се запита:

– Ставам ли за лидер?

Не можа да си отговори твърдо и убедително на въпроса си, за това отиде при съпруга си и сподели съмненията си:

– Ако приема да ръководя тази група, а после реша да се оттегля, защото съм разбрала, че не ставам за това….. Как мислиш сега в началото ли трябва да се откажа? Чувствам се несигурна.

– Ако това начинание започнеш със самонадеяна вяра, – каза спокойно съпруга ѝ, – то ще приключи със съмнения в теб.

– Тогава какво да правя? – Ирина бе съвсем объркана.

– Щом си водена към лидерска позиция, естествено е да има опозиция, – откровено заяви съпругът ѝ.

– Каква опозиция? Някой няма да е съгласен? Нищо не разбирам. Защо тогава ще ми предлагат такава възможност?

– Твоята притеснена душа ще ти шепне: „Нима си мислиш, че това е лесна работа? Не поемай такъв риск. За Бога върни се“.

– И как да се противопоставя на това? А от къде си сигурен, че това е точно за мен? Ами ако се проваля?

Мъжът ѝ издърпа табуретката в средата на стаята и я накара да се качи на нея.

– Ето това е, – каза той. – Така приемаш новата възможност, която ти се предоставя. От това място ще имаш друг поглед върху новата позиция.

– Според теб, трябва да приема и да вярвам, че това е точно за мен?! …. Да, прав си, не трябва да се предавам толкова лесно.

Този съвет на съпруга си, тя прилагаше и по-късно. Качваше се на табуретката и обмисляше новата позиция, към която Господ я бе призовал.

Тя стоеше там и се молеше, не само за себе си, а и за тези, които щеше да ръководи.

Ирина казваше „да“ на Господа и „не“ на съмненията си. Така тя запазваше мира в себе си.