Денчо бе закъсал с финансите. Той знаеше, че ако даде определен процент на Бога, всичко ще се оправи.

И един ден Денчо обеща:

– От заплатата си за първата седмица ще дам един долар.

След време дохода му се увеличи и той трябваше да даде сто долара, а после петстотин.

В началото, когато даряваше сърцето му бе преизпълнено с радост, но с течение на времето не му се искаше да дава тогава огромна сума от парите си.

На свой приятел Денчо обясни:

– Виж, когато давах обещанието си то бе само за един долар, но сега трябва да давам петстотин. Прекалено много ми се вижда. Мога ли да го отменя?

Неговият приятел каза:

– Страхувам се, че не можеш да получиш освобождаване от обещанието, но има нещо, което можем да направим. Можем да коленичим и да помолим Бог да намали доходите ти, така че да можеш да си позволиш да дадеш отново долар.

Бог заслужава най-доброто. Ако те е благословил, попитай го как можеш с това благословение да благословиш и другите.

Той бе известен композитор. Музиката, която създаваше бе весела и енергична. Тя допадаше на много хора.

Един ден той си купи скорец от пазара.

Скоро композиторът забеляза нещо удивително:

– Птицата повтаря много точно мелодии, след като ги чуе само няколко пъти.

Един ден по- късно той възкликна:

– О, Боже, скорецът вмъква свои собствени вариации и то доста сполучливи.

Така птицата стана „творчески помощник“ на композитора.

Един ден скорецът повтори седемнадесет начални ноти на новосъздадения Концерт за пиано, но с някои вариации. По-специално вмъквайки последния такт в началото.

Получи се неочакван резултат, който се хареса на композиторът.

Изминаха три години на активна съвместна дейност.

Скорецът умря.

Композиторът написа прощална музика за своя мъртъв приятел.

Емил Петров получи имейл с покана за събиране на хора, които се считаха за лидери в различни сфери като бизнес, медии, музика и т.н.

– О, за мен това е голяма чест, – възкликна Емил.

Но когато провери списъка с поканените, неговото име го нямаше.

Той почувства как леден шиш прониза сърцето му.

Прегледа втори път списъка и забеляза, че и други ги нямаше, а трябваше да бъдат там. Това до някъде го успокои.

Изведнъж му хрумна страхотна идея.

Той реши да обади се на ръководителят на събирането и вместо да попита защо не е в списъка, зададе следния въпрос:

– Мога ли да поканя ….

И изреди имената на липсващите.

Отговориха му:

– Разбира се. Поканете ги.

Емил не се фокусира върху това, че го няма в списъка, той добави други хора, които забеляза, че също ги няма записани.

В случая Петров спази основния библейски принцип: „И така, всяко нещо, което желаете да правят хората на вас, това и вие правете на тях“.

Поради ангажимент в друго мероприятие Емил не можа да присъства на събирането, но успя да преобърне чувството си на пренебрегнат и отхвърлен.

И направи всичко по силите си, за да могат други хора да не се чувстват така, както той бе в началото, когато забеляза, че го няма в списъка.

Пазарът бе пълен с хора. Продаваха мъже и жени за роби. Обикновена смяна на господарите.

Всеки хвалеше стоката си, като се надвикваше с останалите.

– Много е як. Върши всичко, което му поръчаш, – така възпълничък мъж представяше Матьо, доскорошен роб в неговото имение.

Така прехвалената стока, стоеше отпуснала рамене.

Мъжът с уморените си очи безцелно се взираха в далечината. През пепелявото му лице прозираше срам. Гордостта, че е човешко същество, се бе отдавна стопила.

Внезапно пред Матьо се появи мъж със нежни очи.

Изглежда той виждаше истинската стойност и потенциала на роба, който бе безразличен и незаинтересован от поредния купувач, но …

Матьо забеляза някаква искрица в очите на мъжа, който плати исканата цена за него и го отведе със себе си.

В дома си новият господар го облече разкошно и го нахрани изобилно.

С Матьо никой досега не се бе отнасял толкова човеколюбиво, за това той бе готов всичко да направи за него.

Досещате ли се кой е Матьо и новият му господар?

Това е всеки от нас, който бе роб на греха, но за който сега се открива нов по-добър живот с Христос, новият ни господар, Който плати цена за нашата свобода, като ни откупи със собствената си кръв.

Но това не е краят, а началото.

Христос ни освободи, не да правим каквото си искаме, според нашата правда, а да Му служим и чрез живота си да Го прославяме.

Нестор бе перфектен. Той бе постигнал много успехи и целеше нови.

Един ден той осъзна:

– Моят успех Бог използва, за да ме направи способен да помагам на хората в затвора. Всички мои постижения не означават нищо в Божията икономика.

Истинското свидетелство в живота му, бе най-големият му провал. Той бе бивш затворник.

За него това бе най-голямото унижение, но то бе началото, когато Бог започна да употребява живота му по нов начин.

Нестор хареса това преживяване, защото не той се прославяше, а Господ.

В тези моменти бе изправен пред потресаващата истина:

– Светът ми е преобърнат наопаки.

Нестор бе разтърсен.

– Точно когато загубих всичко, което смятах, че ме прави велик човек, – споделяше той с другите, – тогава открих истинската същност, която Бог ми бе определил и разбрах истинската цел в живота си.

Не е важно какво правим, а какво суверенният Бог избира да направи чрез нас.

Божието царство е парадокс, където победата идва чрез поражение, изцелението чрез съкрушение и намирането на себе си чрез изгубването си.