„Музикалното образование не е възпитание за музикант, то е образование за всеки човека“.

Надявам се, че всеки родител би искал да запознае детето си с прекрасния свят на класическата музика.

Съществуват няколко основни причини, поради което е нужно детето да учи музика.

Музиката ни въздейства психофизично. Оказва влияние на здравето, настроението, създава хармония в душата.

Музиката развива емоционалния интелект. Помага да се изразяват, възприемат и осъзнават емоциите и чувствата.

Музиката влияе на умственото развитие. Девет от десет нобелови лауреати в детството си са се занимавали с музика.

Музиката развива слуха.

Тя стимулира творческото мислене.

Депресивните симптоми при жените по време и след бременността са свързани с намаляване на дебелината на кората на главния мозък, това е външният слой, който е отговорен за сложните мисловни процеси и поведението.

Оказва се, че настроението на майката може да повлияе на развитието на мозъка на нероденото дете.

Според експерти, около 18% от бременните жени изпитват симптоми на депресия. Тези симптоми се запазват при някои жените и след раждането.

Жените с по-високи депресивни симптоми имат деца с много тънки,  предни и високи корови области, участващи в изпълнението на задачи, свързани с контрола и вниманието.

При майки с дълбоки депресивни проявления се раждат деца с аномалии в структурата на бялото мозъчно вещество в челната област.

В бъдеще такива аномалии оказват влияние на обучаемостта на детето и предизвикват различни разтройства в поведението му.

Ето такава шоколадова муцуна живее в дома на Макс.

А ето как всичко започна.

В един хладен октомврийски ден, познати на Макс доброволци, грижещи се за животните, намериха полумъртво коте.

Във ветеринарната клиника им казаха:

– Ако не се оправи до една седмица ще го приспим.

И Макс реши да спаси това мъниче, но след това не съжаляваше за стореното.

Малкото котенце се превърна в пухкава красавица с характер и порода, която имаше дефект в цвета.

Котето не се отделяше нито крачка от Макс и пазеше дома по-добре от куче.

Не унищожавайте котките с дефект! Те ви обичат и приемат с всичките ви недостатъци, дефекти, чудатости и смяна на настроенията!

Такава топла космата топчица никога няма да ви предаде!

Обичам да се радвам. Радостта е изблик на добро настроение и заради нея сатана се пази да не се докосне до нас. В това си състояние струните на душата стават прекалено нажежени и наситени от небесното електричество за пръстите на дявола и той бяга.

Старая се да избягвам духа на униние, както и сатана, но това не винаги ми се отдава. Такова обезсърчение ме среща на пътя по време на служението ми. Гледа ме право в очите и моята бедна душа бледнее от страх.

Тъжното настроение изкривява всичко. То лишава от очарование всичко наоколо. Тъмнина обгръща цялото бъдеще. А това лишава душата от всички стремежи, връзва всичката сила и произвежда умствена парализа.

Доброто настроение превръща всяко служение на Бога в наслаждение. Когато се носим на крилете на радостта, то бързо напредваме по пътя на задълженията си.

Отиването в зоологическата градина може да се възприеме по различни начини.

Понякога животните там са апатични, друг път се движеха насам натам без да се интересуват от наблюдаващите ги посетители, но се случваше и да си взаимодействат с тях.

Повече от всичко на Мария ѝ харесваше да ходи в зоологическата градина. Това бе една възможност да види по-отблизо животните, за които слушаше в приказките, които баба ѝ разказваше.

Възхищението на Мария от дивите зверове нямаше граници. Тя дълго наблюдаваше едно или друго животно.
Но кой може да предвиди реакцията на тези пленници, далече от естествената им среда?! Всичко това зависеше от темперамента, броя дни, в които са били в плен, дори и от вида на самото животно.

Като правило животните в зоологическата градина са докачливи или покорни. Понякога сядаха или лягаха върху лапите си. Но когато инстинкта вземеше връх, тогава ставаше опасно.

Така се случи и този ден. Слънцето грееше, макар и не толкова силно, както през лятото. Мария отново бе дошла с баща си в зоологическата градина.

Днес погледът ѝ бе привлечен от лъва. Тя дълго го наблюдаваше. От него я отделяше дебело солидно стъкло.

Изведнъж Мимето доближи устни до стъклото.

– Какво правиш? – извика ужасен баща ѝ.

Звярът рязко скочи и започна да барабани по стъклото с големите си лапи. Силните му удари разтърсиха солидната преграда.

– Само исках да го целуна, – каза Мария, а очите ѝ искряха от радост.

Може би лъвът поиска малко да поиграе с малката посетителка. Със скока си звярът навярно демонстрираше веселото си настроение.

Но напълно възможно бе, да желае да изгони „натрапилата“ му се наблюдателка, колкото се може по-далече от неговите сегашни „владение“.

Бащата на Мария, след като видя реакцията на лъва, дръпна бързо дъщеря си и я прегърна. Впи поглед в отворилата се челюст на звяра и зачака.

Но Мария гледаше съвсем безстрашно лъва, тя изобщо не се изплаши.

Хубавото бе , че между момичето и лъва имаше стъклена преграда, иначе последствията можеха да се окажат плачевни.