Най-важният проблем за повечето африкански държави е недостига на питейна вода. Особено остро този проблем стои в Етиопия.
Съвсем наскоро, разработчиците са се опитали да го решат, като са създали дървени конструкции, които могат да „добиват“ водата от нищото.
Италианските архитекти Arturo Vittori и Andreas Vogler са разработили иновативен проект, наречен Water Warka. Това е кула, с която можете да получите до 100 литра вода на ден. Особено актуално е прилагането на този механизъм в най-сухите райони на Африка, където водоснабдяването на местното население е голям проблем.
Височината на Water Warka достига 10 метра, а теглото ѝ 60 килограма.
Архитектите казват, че кулата може лесно да се инсталира само от четирима души, дизайнът е много прост и дори не изисква използване на строително скеле. Рамката е изработена от бамбук или тръстика, а вътре в нея е стегната решетка от рециклирана пластмаса. Кондензатът, който се образува за сметка на промените в температурата през нощта, се събира върху мрежата, а след това преминава във специален резервуар.
Според разработчиците, Water Warka е преди всичко архитектурен проект. Той не трябва да се разглежда като решение на всички проблеми, свързани с получаването на вода.
Въпреки това, може да бъде добър помощник в отдалечени райони, например в планините, където доставката на водата е голям проблем.
Водата получена от кулата, може да се използва не само за пиене, но също така и в животновъдството, и селското стопанство. Цената на кулата е 500 щатски долара.

В опит да намали държавния бюджет, предназначен за почистване на улиците, властите във Великобритания са увеличили 2 пъти популацията на плъхове. Техният брой е нараснал от 80 милиона до 160. Това е около 2,5 пъти повече от населението в страната.
Още по-забележително е, че токсичните вещества, които тровели плъховете вече не им действали, но под тяхно влияние са започнали да мутират. Станали са по-силни и умни.
Дължината на един плъх днес може да бъде приравнена с дължината на котка.
Властите в страната не знаят как да тровят плъховете мутанти, които идват близо до жилищата на хората и представляват заплаха за населението.

9 февруари 1878 г. Граф Николай Игнатиев пристигна в Одрин. След подписването на Одринското примирие, на него се падна честа да представлява Русия в мирните ѝ преговори с Турция.
Той непрестанно крачеше напред-назад и високо изразяваше недоволството си:
– Не трябваше да спират военните действия. Това примирие съвсем не е навреме. Нашите войски все още не са преминали земите на Македония и Родопите, нали и те трябваше да бъдат включени в границите на българското княжество.
– Прекрасно знаеш, че това бързо подписване на примирието е изискано от Петербург, – опитваше да го връзумява някой от дипломатите.
– Една евентуалната окупация на Цариград от руски войски би осигурила много по-добри позиции на Русия по време на преговорите, – настояваше на своето Игнатиев.
– В Петербург са притеснени, страхуват се да не възникне война с Обединеното кралство и Австро-Унгария, – каза дипломата.
– Кой още ще участва в преговорите от наша страна, – попита Игнатиев, независимо от това, че не бе съгласен с решенията взети в Петербург.
– Александър Нелидов, началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград. Ще бъде и княз Алексей Церетелев, той с очите си е видял безчинствата в българските земи, след погрома на Априлското въстание. Нали помниш, че замести Найден Геров в руското консулство в Пловдив. Той добре е запознат с проблемите на българите.
На 13 февруари в Одрин пристигна първият член на турската делегация, външният министър Сафвет паша. Две седмици по-късно пристига и вторият – Сабдулах бей, посланик на Османската империя в Берлин.
– До кога ще ги чакаме да се събират? – негодуваше един от руските дипломати.
– Не чу ли, британският флот е нахлул в Мраморно море? – обади се един от руските офицери.
– И това нявярно ги обнадеждава, – недоволно поклати глава дипломата.
Най- накрая бе дадено началото на самите преговори. След като си размениха своите пълномощия и намерения за добра и ползотворна работа започнаха.
Сафвет паша още в началото заяви:
– Империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи.
– Тук сме се събрали, за да уточним условията за мир, – намеси се един от представителите на руската страна.
– Подписването на договор ще има само ако се съберат всичките Велики сили и решат това.
Много приказки се изприказваха, но преговорите не вървяха.
Не веднъж се коментираше в руската група мудността на турските представители.
– Знаете ли защо Сафвет паша протака преговорите?
– Да, но не ги прекъсва, нали!
– Виж, той се страхува от ново руско настъпление към столицата.
– От друга страна се надява на помощ от страна на Обединеното кралство и Австро-Унгария.
Преговорите започнаха мъчително да се протакат. Руското правителство усети намеренията на Османската империя и за това предприе по-твърди мерки.
На 24 февруари бе изпратен отряд от 10 хиляди души край Цариград, а Главната квартира се премести от Одрин в Сан Стефано. Малко рибарско селище разположено на брега на Мраморно море, на около 10 километра от Истанбул.
Тактиката на сплашване не подейства и османските пълномощници продължиха да печелят време, очаквайки помощ или събиране на Великите сили.
Преговорите се ожесточиха.
– Възразяваме срещу предложениете граници за България и Сърбия, те откъсват значителна част от територията на империята ни, – спокойно обясняваше представител от турската страна.
Руските представители не искаха да отстъпят позициите си.
– Откъсването на македонските земи и Родопите би обезлюдило доста селища там. Не разбирате ли, че голяма част от населението, ще се придвижи към свободните български земи? Това ще наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.
На 25 февруари в Сан Стефано пристигна великия везир Ахмед Вефик. Продължиха обсъжданията относно границите на България, но до споразумение не се стигна. Преговорите се прекъснаха на 28 февруари.
Граф Игнатиев разярен уведоми главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич:
– Примирието трябва да се прекрати, не може повече така. По-добре е незабавно да подновим настъплението си.
– Но това би довело до война с Англия, – опита се да го успокои Николаевич.
Игнатиев реши да предприеме друга тактика. На 1 март заедно с Нелидов поставиха ултиматум на османската делегация:
– Или ще подпишете договора, или ще подновим военните действия.
Руската армия в околностите на Сан Стефано се строи на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите се възобновиха.
Руснаците решават всичко да приключи на 3 март. Това е своеобразен подарък на руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 3 март 1855 г., а през 1861 г., на същата дата подписва декрета за отмяна на крепостното право.
Представителите на руското командване започнаха подготовка за тържествения момент още около обяд, когато разквартируваните в околностите на Цариград руски части бяха строени с пълно бойно снаряжение.
На войниците бяха раздадени по 100 патрона и всички очакваха или да се обяви краят на войната, или да се издаде заповед за навлизане в Цариград. На няколко пъти частите се разпускаха и отново строяваха.
От Цариград със специален вагон пристига и адютантът на султана.
Напрежението нарастваше. След дългото очакване, едва около 17 часа сред официалните лица настъпва раздвижване, а сред тълпата местни жители, наблюдаващи с любопитство случващото се, се разнесе вестта за подписания мирен договор.
Радостен вик се разнесе от гърдите на 35 000 войника. Хората се прегръщаха и целуваха. Войници с офицери, приятели с непознати.
Стар български войвода стоеше на колене, ридаеше като дете и протягаше ръце към войниците. това беше върховен миг.
С цената на много жертви беше извоювана свободата за многострадална България.

Санстефанският мирен договор среща неодобрението на съседните на княжество България балкански държави.

Сърбия иска Видин и изявява претенции за Македония. Подтиквана от Австро-Унгария, Сърбия насочва стремежите си за териториално разширение на изток. Сърбите искат да възстановят териториите на „Велика Сърбия“ от времето на Стефан Душан. По негово време в пределите на сръбската държава влиза цялата македонска област, с градовете Щип, Велес, Горна Джумая, Белоградчик, Кюстендил и други.

Румъния също не остава доволна от договора. Граф Игнатиев и румънският крал Карол, разговарят по спорните въпроси още през февруари 1878 г. Тогава монархът протестира относно преминаването на Южна Бесарабия в Русия и на Северна Добруджа в Румъния. Според него така се нарушава целостта на румънския народ. По този начин румънската държава получава чужди земи с чуждо население.

Гърция също недоволства относно включването на Македония и Тракия в българската държава.

По-късно тези несъгласия дават отражение и на Берлинския конгрес.

Австрийският парламент е приел закон, забраняващ чуждо финансиране на мюсюлманските организации.
В допълнение към „Законът за исляма“ такива организации имат право да използват Корана само в превод на немски език.
28-годишният австрийският външен министър Себастиян Курц е заявил, че в неговата страна трябва да бъде „австрийската версия на исляма, а не такава, която се налага в другите страни“.
Този закон е предизвикал недоволство от Турция, която активно подкрепя австрийските мюсюлманите. Според ръководителя на Службата по вероизповеданията на Турция Мехмет Горемза, този закон означава „връщане към религиозната свобода в Австрия на ниво около сто години назад“.
В Австрия живеят половин милион мюсюлмани, които съставляват около шест процента от населението. Според правителствени оценки, около 170 австрийци са се присъединили към редиците на джихадистите в Сирия и Ирак.