Posts Tagged ‘напрежение’

Каква е целта на нашите проблеми и трудности

петък, септември 22nd, 2017

indexБог иска да научим нещо. Всяка буря е училище. Всеки процес е учител. Всеки опит е образованието. Всяка трудност е за развитието ни.

Повечето от нас са бавно учащи се. Ако не научим нещо, Бог ще ни върна пак в дадената ситуация.

Случаят ще се върне, защото Бог е по-заинтересовани от нашия характер, отколкото нашия комфорт. Той иска да станем по-скоро като Христос, отколкото да направи нещата лесни за нас.

Може би вие сте изправени пред голямо затруднение в момента. То може да бъде заболяване, вина, финансов проблем или напрежение в отношенията.

Има ли Бог дума за теб, докато започва вашия проблем? Абсолютно. Бог ти казва: „Не се отказвайте . . Порасни“. Този малък и временен проблем на страдание, ще ни донесе огромна и вечна слава, много по-голяма от неприятностите.

Смехът и усмивката

понеделник, септември 11th, 2017

imagesИзследванията на учени върху поведението на хората с помощта на най-новите методи, включително създадените на компютъра „модели на смеха“ показали, че при смях от лицевите мускули се излъчват особени импулси, които благотворно влияят на нервната система и работата на мозъка, снемат напрежението.

Даже, когато не ви е весело и вие правите фалшива усмивка, механизмът работи и на душата ѝ става по-леко.

Според учените, смехът е изработен от хората „социален рефлекс“.

Когато виждат смеещ се или усмихващ се човек, другите хора добиват добро настроение.

Нашите упорити желания

петък, септември 1st, 2017

imagesМожем да станем християни само веднъж в живота си, когато се покаем от греховете си. След като се обърнем към Христос, Бог ни извлича от тъмнината и ни води в Своята чудна светлина.

Да бъдеш християнин е ежедневна непрекъсната задача!

Това е непрестанна работа, процесът на обръщане от греха към новия живот в Христос чрез силата на Светия Дух.

Именно тук нашите желания се проявяват най-ясно. Макар че вече сме се обърнали към Бог, нашата стара природа е все още жива и „рита“. Истинските ни желания все още се опитват да поставят нашето Аз над Христос.

Не е лесно да подчиним желанията си на волята на Христос, но когато успеем, ние се чувстваме много облекчени.

Вместо постоянно напрежение и безпокойство, ние намираме хармония с Бог и усещаме ведро чувство резултат от Неговото присъствие.

В работилницата на изпитанията

неделя, август 27th, 2017

409Представете си, че сте в работилницата, където се прави анализ на материала, в един стоманолеярен завод. Около вас има малки преградки и отделения. Стоманата се изпитва до краен предел и се отбелязва с цифри, които обозначават степента ѝ на закаленост.

Няколко парчета се подлагат на усукване до толкова, че се счупват. Върху тях се отбелязва силата на усукване. Други се разтеглят до край и на тях се бележи възможностите им за разстягане. Други се подлагат на натиск до раздробяване и те се бележат.

В завода знаят степента на напрежение на всяко парче стомана. Така могат да определят кои от тях стават за  построяване на кораб, здание или мост. Работниците са добре осведомени за това благодарение на залата за анализите, която на практика доказва качеството на материала.

Така се случва и с Божиите деца. Бог не иска да бъдем вази за украшение от стъкло и порцелан. Той иска да бъдем като тези яки стоманени пръти, способни да издържаме на най-висока степен на усукване или натиск, без да се предаваме.

Бог не иска да сме като оранжерийни растения, а да бъдем подобни на дъбовете, устояли на бурите; не и подобни на пясъчни дюни носени от вятъра, а по-скоро гранитни скали, съпротивляващи се на ураганите.

За да ни направи такива, Той трябва да ни тества в изпитания. Много от нас са преживели и знаят от собствен опит, че страданието всъщност е Божият лабораторен тест.

Лесно е да говорим за вярата и да развиваме теории за живот чрез вяра, но Бог често ни хвърля в пещта, за да изпита качеството на нашето злато, отделяйки го от примесите и шлаката.

Блажени сме, когато ураганите на неспокойното житейско море ни правят ценни за Господ Исус Христос. По-добре в бурята с Христос, отколкото в спокойна вода без Него.

Селфи

неделя, юли 16th, 2017

clip_image011[3]Погледнете тази снимка. Какво виждате на нея?

Щастливо усмихнато момиче. Снимка като снимка.

Но тази фотография има предистория, ужасна и шокираща.

17-годишната руска ученичка Ксения Игнатиева си направила снимка на моста в Санкт Петербург на височина 10-метра, опитвайки се да впечатлите приятелите си.

След като достигнала най-високата точка на моста, момичето се спънало, загубило равновесие и хванало кабел, който е бил под високо напрежение.

Ударът от тока я хвърлил на моста, където полицаите открили тялото на Ксения.

Най-доброто от себе си

петък, юли 7th, 2017

indexМного са интересни състезанията, особено лекоатлетическите. Напрежение преди старта, изражението на лицата на състезателите устремени към финала, съсредоточените им погледи. Колко е приятно да видиш радостта на всеки получил награда си.

Ние поздравяваме и тези, които са постигнали личен рекорд, дори и да не са спечелили състезанието. Радваме се заедно с тях, защото са постигнали нещо повече от преди.

И в християнският ни живот е така. Всеки ден можем да се стремим да служим на Бога по-добре. Ние постоянно общуваме с Него и трябвало да копнеем за по-силна вяра.

Исус казва, че Той е лозата, а ние сме пръчките. Когато пребъдваме в Него, даваме плод.

Нека положим всички усилия за да принасяме добър плод, като тичаме към целта, да се уподобяваме на Христос и да пребъдваме в Него.

Господи, помогни ни да дадем днес най-доброто от себе си, за да бъдем верни твои ученици.

Не вливайте в млякото вода

четвъртък, юни 29th, 2017

imagesВъв фермата се усещаше напрежение. Бяха дошли с апарат, за да проверяват дали има в млякото е вливана вода.

Някои доячи бяха прекалили, затова и бяха глобени.

Когато проверяващите си отидоха пред бригадата доячи застана Атанас. Той бе мургаво момче, скоро се бе оженил и двамата с жена си работеха в кравефермата.

– Колко пъти повтаряме едно и също нещо, – възмути се Атанас. – Не наливайте в млякото вода. С това нищо няма да спечелите.

– Ще увеличим количеството, – обади се Неда, – не всякога ще ни проверяват.

– Та това е пълна глупост, – възнегодува Атанас. – Колко са 20 стотинки на литър повече? Когато сипвате вода в млякото намалявате маслеността му. Освен по количество, на нас ни отчитат каква е маслеността. Мляко с по-голяма масленост ни се заплаща по-скъпо.

– Никой до сега не ни е казвал това, – Скочи Слави.

– Освен това, помислете малко, вашите бащи и майки си купуват кисело мляко от магазина. Повечето са пенсионери с малки пенсии. Когато им предлагаме такова разводнено мляко ние ги ограбваме. Какво ядат тези възрастни хора? Какво ще ядат нашите деца в детските градини?А хората, които работят с отрови и в запрашени помещения, на които им е полага по една кутийка кисело мляко?

– Е, добре, но от високата масленост, ние какво печелим? – скръсти пред гърдите си ръце леля Пена.

– Нека да не доливаме вода в млякото и сами ще се убедите, какво следва от това, – каза Атанас.

Хората неохотно се съгласиха.

Така изминаха три месеца. Доячите от бригадата помнеха думите на Атанас и не доливаха вода в млякото.

Един ден по обяд ги извикаха спешно:

– Всички доячи бързо горе в голямата стая  в пристройката.

Доячите не знаеха за какво ги викат.

– Пак някакво тяхно мероприятие, – измърмори недоволно Благой.

– Ти гледай, да не ни накажат пак нещо, – притеснено извика Донка.

Когато влязоха в голямата стая, която обикновено се ползваше за събрания и различни културни мероприятия, доячите забелязаха че са дошли шефове от големия град.

Работниците от фермата със свити сърца седнаха на столовете.

Васил Добрев се усмихна и каза:

– Извинявайте, може малко да ви притеснихме, но сме дошли за добро. Последните три месеца качеството на млякото  се е повишило. Маслеността му е между 3,6 и 4,3 процента. това са много високи показатели в сравнение с фермите в района. За това сме решили на всеки дояч в зависимост от предаденото мляко и маслеността му да ви възнаградим.

Добрев извади списък и започна да чете имената от него:

– Атанас – 400 лева, Благой 400 лева, Пена 350 лева, ….

Хората от фермата  започнаха да се усмихват, те с благодарност поглеждаха към Атанас. Техният труд бе възнаграден богато.