В големия салон на читалището Симеонов смело и решително излагаше своите доводи против вярата в Библията. Хората мълчаха. Симеонов си помисли, че неопровержимата му реч е направила силно впечатление на присъстващите, затова храбро попита:
– Имате ли някакви въпроси?
Една възрастна жена прегърбена от годините се обади:
– Господине имам един въпрос към вас.
– Кажете, – каза самодоволно Симеонов като изгледа пренебрежително старомодните ѝ дрехи.
– Преди много години овдовях. Имах осем деца и никакво имущество. Единственото, което притежавах бе тази Библия – и тя издигна високо книга с черни корици, на която отпред се забелязваше кръст.
Симеонов внимателно се заслуша в думите на жената, а вътре в себе си усети напрежение.
– Тогава помолих Бог за помощ и се стремях да живея според Неговото Слово, – продължи жената. – Така изхраних себе си и децата си. Дори и сега да умра, аз съм напълно спокойна, защото Христос ме спаси от вечния съд, като ми прости греховете. Освободи ме от властта на сатана и греха. Очаквам един блажен живот с Господа. Това направи вярата ми. А сега ми кажете какво направи вашето учение за вас?
– Добра жено, – каза Симеонов, – аз не искам да отнема утехата ви.
– Не, – отвърна старицата, – нямах предвид това. Питам ви: Какво направи вашето учение за самия вас?
Симеонов отново се опита да отклони отговора си, но хората подкрепиха възрастната жена и настояваха да чуят какво ще каже говорителят на това.
Положението бе безизходно. И Симеонов посрамен напусна събранието.
