Хората заеха местата си и самолета се приготви да излети.
Изведнъж Дони, петгодишно момче започна да крещи. Това бе съвсем непредвидена истерия на това място.
Майка му се смути. Тя не знаеше какво бе разстроило Дони, но се опита да успокои сина си. Независимо от молбите и шътканията на майка си, детето продължаваше бясно да крещи, да удря и рита седалките около себе си.
Внезапно от задната част на самолета възрастен човек в униформа на генерал от Военновъздушните Сили започна да си пробива път към крещящото момче.
Когато доближи, генералът докосна ръка на разстроената майка, за да успокои. След това се наведе и прошепна нещо на ухото на момчето.
Изведнъж Дони се успокои. Внимателно пристегна предпазния колан си и нежно взе ръката на майка си.
Останалите пътници въздъхнаха с облекчение.
– Браво! – обади се някой.
– В такива случаи е нужна здрава ръка! – чу се женски глас.
– Хубаво е, когато хора знаят как да постъпят в такъв момент! – не остана назад и една възрастна дама.
Когато генералът се отправи към мястото си, един от пътниците докосна ръкава му и тихо го попита:
– Извинете генерале, какви са вълшебните думи, които казахте на това момче?
Генералът приветливо и деликатно се усмихна:
– Показах му крилете на отличителния си знак на офицер от Въздушните сили, медалите и бойните си награди. А след това му обясних, че имам право да изхвърля един пътник през вратата на самолета, от който и да е курс на самолет.
