Мъжът на Наталия Крачковская покорил сърцето ѝ по необичаен начин.

Ето какво разказва самата актриса за случая:

– Това бе по време на снимки. Ние живеехме в хотел, а той започна да ме ухажва. Една сутрин той отвори вратата на стаята ми, където спях с други актриси и остави табла с извара, сметана и кифлички. Аз още спях, а другите в стаята се разпищяха: „Наташа, твоят Володя ти е донесъл закуска“. Аз си облякох халата, слязох във фоайето, където той ме чакаше и му казах: „Такива вкусни кифлички! Аз ги обожавам“. Той решил, че да ми поднесе рози е добро, но с това нямал да ме хване. А закуска с извара, сметана и кифлички, това бе по-силен аргумент и се оказа прав.

За нападението на град Акербат, който е крепост на Ислямската държава, в района на град Салаам в източната част на Хама в Сирия е сформирана нова групировка на силите на Башар Асад.

Всеки ден тук пребивават нови единици. В състава на новите групировки са влезли подразделение съставени само от жени. Повечето от тях са вдовици, а техните мъже са загинали, защитавайки Родината и семействата си от терористи.

Военнослужещите от женското подразделение са преминали специална подготовка в сирийската школа за снайперисти.

Жените са готови да продължат борбата, която са започнали мъжете им. Решили са да отмъстят на терористите за всички страдания, които са преживели те и техните близки.

За бунтовниците от Ислямската държава това е много тъжна вест. Според поверията на мъжете ислямисти, на убитият от жена Аллах не му прощава и няма да попадне в рая.

Женското военно формирование е въоръжено с снайпери, чийто калибър е 7,62 мм и уреди за нощно виждане.

Службата в църквата вървеше в пълен ход. Две малки момиченца, които скоро щяха да навършат три години бурно се радваха. Не капризничеха, не  бяха много палави. Те само се смееха, пееха и танцуваха.

Майката им притеснена поради неудачните опити да ги вразуми, се червеше под осъдителните погледи на молещите се около нея.

Такива майки не веднъж са изпитвали „праведния“ гняв на дошлите в църквата.

Една баба направи забележка:

– Укротете ги, пречат ни да слушаме. Изведете ги навън, тяхното място не е тук.

Майката на малките момиченца се огорчи.  Тя едва се въздържа да попита възрастната жена: „Колко от децата ви сега са в църквата? Какво каза Христос за децата?  Нима Той не каза: „Оставете дечицата да дойдат при Мене, и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство“.

Малко по-нататък, се чу мърморене:

– Защо трябва да търпим чуждите деца? Отнемат ни мира и не можем да се потопим в Божието присъствие.

Гневните коментари подтикнаха майката да потърси ъгъл, където децата няма да се чуват. Но тъй като не намери такъв, хвана двете момиченца и излезе навън, а денят бе мразовит.

И всичко това само, за да се установи „благочестива тишина“.

След като жената с двете деца напусна църквата се намеси мъж на средна възраст:

– А нима не трябва да носим един на друг теготите си?

– Блажени са нашите деца, – обади се тихо възрастен побелял мъж, – те ще ни освободят от фарисейския квас и ще поправят възпитанието ни в садукейския дух.

– Малките деца шумят, защото зле се молим – подкрепи го един от дяконите на църквата, който чу само част от разговора на тази групичка. – Когато искрено започнем да се молим, а не по задължение или защото така трябва, децата ни няма да нарушават реда и дисциплината, защото те ще бъдат укротени от Божия Дух, който въздейства и на всеки от нас.

Наталия работеше в един магазин. Почти всеки ден мъж на средна възраст ѝ предлагаше:

– Днес ви каня на кино.

Всеки път Наталия му обясняваше:

– Аз си имам приятел, той е моя любим…..

И мъжът си тръгваше.

Но вчера изобщо не се притесни и когато Наталия започна отново да му обяснява, той ѝ каза:

– Вземи го със себе си.

Донка е интересна жена, все ще се забърка в нещо, а после ще съжалява.

Една сутрин бе излязла за работа и отиваше към спирката.

През нощта бе вала силен дъжд и навсякъде имаше кал и локви.

Приближаваше един от градските автобуси. Гледа Донка запъхтян мъж тича насам, а след него двама полицая. Те пъхтят след него, а лицата им бяха напрегнати.

Донка си помисли: „Ще помогна на полицаите да хванат престъпника“.

Речено сторено. Когато мъжът я наближил, тя му подложи крак и мъжът падна в близката локва.

Но полицаите ги подминаха, без да им обърнат внимание и продължиха да тичат право към автобуса.

Човекът стана от локвата, потърси с очи глупака, който му погоди този номер и когато видя Донка на среща си и зашлеви един шамар.

А ето каква била работата. Мъжът и полицаите закъсняваха за работа и тичаха да хванат автобуса.

Мъжът явно закъсня за работа, защото отиде да се преоблече, а помощничката се оказа с насинено око.