Седяха на масата и започнаха да се изучават взаимно. Нямаше много хора и обстановката предразполагаше към откровен разговор.
– Хайде да поръчаме шампанско! – усмихна се приветливо Мартин.
– Две чаши шампанско, моля. Силно газирано, без пяна и достатъчно студени., – каза Милена на келнера, когато той дойде да приеме поръчката.
Мартин едва удържа усмивката си. След каро сервитьорът се отдалечи разговорът се възобнови.
– Разкажете ми за големия мъж, за който сте се оженила, – каза Мартин. – Чух, че доста е пораснал в една чуждестранна инвестициозна банка.
– Какво да ти кажа, той наистина много се старае. Господар е на една юридическа джунгла.
Тя усети присмехулния му поглед, но се направи, че не го забелязва. Мартин беше човек работещ за прехраната си, а тя богата бизнес дама, която разполагаше с живота си, както намери за добре.
– Изглежда двамата служим на различни богове, – подкачи я Мартин.
– Аз не служа на нищо и на никого, – нервно подръпна ръкава на блузата си Милена, – аз съм идеологически неутрална.
– Съмнявам се, това да е възможно, – хладни пламъчета пробляснаха в очите на Мартин.
– Но аз не съм вярваща. – вдигна рамене Милена. – Не само не вярвам, но и не проявявам интерес. Мога да си карам чудесно без каквито и да е богове и религии.
– Вие имате религия, – вече съвсем сериозно каза Мартин. – И знаете ли каква е вашата религия?
– Правото! – уверено каза Милена, все пак тя беше и адвокат.
– Не, това е средство за постигане на целите. Вашата религия е редът.
– В какъв смисъл? – недоумяваше Милена
– Това е божеството около което се върти животът ви. Живеете в хаутичната джунгла на финансовото бойно поле, но целият ви живот е посветен на това, да внасяте ред в хауса.
Милена се разсмя:
– Никога не съм чувала подобно нещо.
– Вашата отдаденост на реда се забелязва още във външния ви безупречен вид. Косата ви е винаги добре оформена. Полата и роклята ви никога не са измачкани. Папките, докладите, записките и писмата са блестящо подредени, като войници в строя. Ако успеете да превърнете хауса в ред смятате, че владеете положението. За целта използвате здравия си разум и интелекта си. Така постигате огромен успех в професията си. А какво дава този успех? Пари, власт и положение. Но те са ви необходими за да осигурите по-голям контрол над своя живот, което ви помага да се наслаждавате на реда. Вие сте дълбоко религиозна. Богослуженията ви са часовете прекарани в офиса. Вашата троица са пари, власт и положение, но над всички е редът, основа за съществуването ви, източник на силата ви, вашата любов на живота.
– Искаш да кажеш, че съм смахната?
– В никакъв случай. Просто казвам, че не сте идеологически неутрална и си имате бог.
– Нима хората не обичат реда? Кой не желае да направлява сам живота си?
– Напротив, много хора обичат хауса, намират го дори за стимулиращ. Но до каква степен контролираме живота си, особено ако сме подритнати от някой над когото нямаме власт?
– Някаква степен на организация винаги е възможна. Особено ако човек си състави житейски план….
Мартин звънко се засмя:
– Житейски план?
– Стига само човек да си съствави напълно последователен план, продиктуван от здравия разум и логиката, – настояваше разгорещено Милена, но Мартин продължаваше да се смее. – Няма причина бъдещето да не бъде поставено под контрол.
– Признавам, че всички се нуждаем от цели, към които да се стремим, но такъв план, какъвто вие предлагате, ще се провали. Бъдещето е непредсказуемо.
– Не и моето, – сви гневно устни Милена.
– Защо толкова се страхувате, – започно по-спокойно Мартин. – Промените и непредвидените неща в бъдещето, дават възможност за изграждане на човека. Като затворите вратата на бъдещето, което не можете да предвидите, ограничавате себе си. Нима не разбирате това? Как Бог би ви отредил вълнуваща роля в сътворението, ако вие смятате сътворението за бъркотия и отказвате да излезете от безупречно подредения си килер?
Всеки от тях вдигна чашата си и отпи, като знак за помирение. След това щяха да се разделят и всеки щеше да поеме по своя избран път.
