Съществува психически феномен, който е много рядък. Наречен е жамевю.

Той се заключава във внезапно усещане, че сте изправени пред ситуация или лице за първи път, а в действителност са ви добре познати.

В този ред с него може да се постави феномена прескевю, познато на мнозина състояние. Когато не можете да си спомните позната дума, която ви се „върти на езика“.

Плоскорез е наречен изработеният в края на 20 век, за облекчаване на труда на индивидуален участък, инструмент. Той представлява извито метално острие прикрепено към съответна дръжка.

По фамилията на автора този инструмент често се нарича плоскорез на Фокина.

Предимството му се състои в това, че благодарение на специално заточване и конструкцията му, той може да замени практически почти всички градински инструменти, въпреки простотата на устройството си.

Целта на авторът на плоскореза не е била конкуренция с мотиката и лопатата, а максимална полза при обработката на почвата и минимален труд, при това целта е била достигната.

Плоскорезът постепенно се е настанил между инструментите за обработка на почвата. Той е станал любим сечиво за мнозина.

Жител на австралийския Голд- Коста Шейн Уилмот научил своята домашна мишка да кара скейборд. Мъжът е заявил, че животните могат да се учат да карат скейборд, ако с тях човек започне да се занимава, докато са съвсем малки.

Според Уилмот, той решил да научи мишката си да кара миниатюрна дъска, когато разбрал, че не може да ходи с нея на плажа, по време на студения сезон.

Работата е там, че мишката на австралиеца може да кара също и сърф. Тъй като не е препоръчително мишка да плува в студено време, скейбордът е станал алтернатива на сърфа.

Мишката се вози в малък скей-парк, който Уилмот е построил в своя двор. Тя може да прелети на дъска през горящ пръстен. Това може да се окаже много жестоко занимание за животно според мнозина, но Уилмот обича домашния си любимец.

Понякога в училище мнозина предполагат, че със синята част на гумата може да се изтрие написаното от писалка. Но тези, които многократно са пробвали това, знаят, че нищо не се получава, само на страницата на тетрадката остава зацапване или дупка.

Синята част на гумата не се използва така, както мнозина са си представяли  в училище.

Гумата е много полезна вещ и то не само за учениците. Гумите имат различни форми, цветове и размери. Но сега става дума за класическата гума, която се дели на червена и синя част.

Синята част на гумата служи да се изтрие рисунка или надпис направени с молив, на дебела хартия. Работата е там, че обикновената гума много зле се справя с това.

У вечно елегантния Недялко имаше вечно буден зъл дух, който бе извор на неукротима отмъстителност.

Всъщност той дойде на този свят  без покана. Беше случаен плод на онези уж случайни връзки.

Баща  му бе набит як мъж, който си бе пробил път в литературата със стихосбирка от футуристична поезия. Майка му бе жена със свободни възгледи за живота, вярваща в собствения си талант. Тя бе успяла да напише писмо до „известния“ поет.

След това той я покани на среща. Нещата между тях много бързо е завъртяха и те си създадоха свой дом, но това не отказа баща му да остава от време на време насаме с някоя от своите почитателки.

Година и половина след зачеването на Недялко връзката им се разпаднала. Всичко започна с взаимни обвинения:

– Кой е виновен за това дете?

– Да не би сама да съм го правила.

– Ако беше взела предпазни мерки, това нямаше да се случи.

Накрая след раждането на дете, те вече не можеха да се понасят.

– Писна ми от твоите изневери.

– Не съм те викал, ти сама ми се натресе.

И се разделиха.

Първоначално Недялко живееше с майка си. Тя пък напук на всичко се качи на сцената да играе, а детето го подмятаха като малко коте между свободните артисти.

Когато Недялко порасна, майка му реши:

– Време е баща му да се погрижи за него.

Но на „известния поет“ му бе спряло поетичното вдъхновение и той бе започнал да пише само критични статии и рецензии за книгите на колегите си. Тази работа не му допадаше много и той реши да замине за чужбина.

– Недялко, – каза баща му един ден, – ще те изпратя при леля Магда, далечна наша роднина. Тя ще се погрижи за теб, докато съм в чужбина.

Леля Магда бе добра жена и не се отнасяла зле с Недялко, тя продължавала да го храни дори и когато вече не идваха пари от баща му.

Но всичко преживяно в детството му намери „благоприятна почва“ в характера му. И така Недялко израснал огорчен и нещастен в живота.

С годините у него се оформи едно цинично решение:

– На никого не се доверявай. Не се съобразявай с чувствата на другите. Живей сам за себе си.

На 21 години стана журналист. Качествата, които притежаваше, с унаследените умствени способности и дарбата да изразява хапливо мислите си, го направиха успешен в тази професия.

Единственото, което желаеше Недялко в този живот бе, да натрие мутрите на мнозина, като се разрови в порочното им минало или настояще. Това бе неговото отмъщение за това, че не бе обичан.