Японските жени живеят най-дълго. През по-голямата част от живота си запазват стройността на фигурата си и свежестта на кожа си.
Къде се крие тайната за дълголетието и жизнеността им?
Ако смятате, че те използват някаква вълшебна диета, жестоко се лъжете. Интересното е, че традиционата японска кухня има голяма значение за здравето на нациата, особено за жените.
Самите японци си имат „златни“ правила за храненето.
На всяко ядене се взимат малки порции от разнообразни продукти. Редовната японска трапеза включва от 5 до 30 ястия в различна комбинация. Приготвянето на храната в Япония прилича на рисуването на картини и съчиняването на хайку. Всяко нещо има значение и дълбок смисъл. Храната се предлага на малки красиви чинийки, поотделно. Порциите са малки и се поглъщат бавно и този процес се контролира от ума. Японците не се придържат към разделно хранене.
Слабата термична обработка гарантира запазването на витамините в храната. Продуктите могат да бъдат малко варени, леко запечени и едва запържени. Повечето от храните се готвят в автоклав или микровълнова печка. Например соевата супа я варят само две минути, иначе биха разрушили витаминия комплекс, влизащ в състава на супата. Много от продуктите в японската кухня се употребяват в суров вид. Рибата се пържи на грил или се консумира сурова.
Вместо хляб в Япония употребяват кафяв ориз. Той е основа на японското меню.
Употребяват предимно риба, ориз, соя, плодове, зеленчуци, зелен чай и цитрусови плодове. Акцентира се на рибата и морските дарове. Яде се не повече от едно яйце на ден и се пие половин чаша мляко. Никакъв бекон, наденица или хамбургер, само пресни зеленчуци, репички, марули, годни за консумация водорасли и соевото сирене тофу.
Зеленият чай е богат на антиоксиданти и витамините C и E, които дават жизненост и енергия. В XIX век японците заимствали привичката на китайците да пият зелен чай и от тогава чайната церемония напълно се е вплела в японската култура.
Миниатюрните им десерти са печени предимно с плодове и оризово брашно.Японките обичат пудингите, но ги консумират на малки порции. Те никога не добавят към десертите си олио и млечни продукти, а захар употребяват три пъти по-малко от жените в западните страни.
Любимите японски деликатеси на японците са желетата, предлагани в различни разновидности. От желатин се приготвя японския мармалад „екан“, а също така различни празнични десерти с добавка на свежи плодове и напитки.
Японската кухня е своеобразно приобщени към природата.

Соевата майонеза е полезна храна. Тя може да бъде алтернатива на обикновената. Лесно се приготвя.
Една чаша сухо соево мляко се смесва с чаша и половина вряща вода. Разбива се докато масата стане хомогенна, за целта може да използвате и миксер.
Добавя се 1-2 чаени лъжички горчица, щипка сол и една чаена лъжичка захар.
120-130 г олио се влива в получената маса на тънка струйка, по време на разбиването. Накрая се прибавя 1 супена лъжица 9-процентов оцет.
Получената майонеза може да стане доста гъста, за това долейте малко вряла вода и отново я разбийте.

Случило се така, че родилата вълчица отказала да кърми малките си. Сътрудниците в зоологическата градина се опитвали изкуствено да ги нахранят с мляко, но безуспешно.
Тогава пристигнала местната котка Мурка, която скоро се била окотила. Какво я е довело  никой не знае. Случвало се е котки да отглежда кученца и обратно, но да се грижи за вълчета, такова нещо още не е било наблюдавано.
Вълчетата заедно сучели  с малките на Мурка и тя нямала нищо против. За такова нещо човек дори не би си и помислил.
Това не е първия случай, когато диви животни в такава среда отказват да кърмят малките си. В такива случаи новородените били приютявани от котка, която се грижела за тях.
Първата котка, която направила това е така наречената Сима, която осиновила, бенгалско котенце..
Заедно с котешкото мляко, то с удоволствие приемало риба и месо. Така потомъкът на бенгалския тигър останал известно време под грижите на приемната си майка.

За да я приготвите са ви необходими: 500 гр бисквитки, литър кондезирано мляко, 180 грама масло, плодов мармалад и 100 грама бадеми.

Смелете на дребно бисквитките и ги смесете с млякото и бадемите, добавете и разтопеното масло.

Добре омесете сместа. Разделете я на 16 равни части, оформете всеки къс и отгоре прибавете по лъжичка от плодовия мармалад. Овъргаляйте ги в ситно смлени орехи.

Получените тортички оставете в хладилника за 1-2 часа.

Монахът  Бодхидхарма веднъж отишъл на една висока планина, за да прекара няколко дни насаме. Очите му постоянно се затваряли и накрая заспал по време на молитва. Когато се събудил се ядосал на себе си, отрязал клепачите си и ги хвърлил на земята. Много скоро на това място  пораснал първият чаен храст, който прогонвал съня.
В китайските легенди се казва, че първият човек, който е изпитал чая върху себе си е император Шен Нун. Хората тогава пиели обикновенно гореща вода. Веднъж в чашката на Шен Нун паднал лист от чаен храст и направил водата по-вкусна, ароматна и ободряваща. От тогава хората започнали да събират чаените листа и да ги кипват във вода.
Друга легенда преписва откриването на чая на обикновени овчари. Те забелязали, че овцете и козите след като пасели определени листа ставали по-жизнени и игриви. След това сами набрали от тези листа и ги запарили във вода. Действието на новата напитка много им се харесала.
Родината на чая е Югоизточна Азия. Там чая расте целогодишно. Смята се, че хората са почнали да пият чай в началото на нашата ера. Чаят в Европа трудно и бавно си пробивал път.
Навярно сте чували историята за моряка, който изпратил на майка си фунд скъп чай. Жената не знаела какво да го прави и решила да го свари в посолена вода. След като листата изстинали, подправила ги с мед и го предложила като салата.
В Русия чая се появява през 17 век, когато на цар Михаил монголския хан му подарил изсушени листа от чаено дърво.
В България не се знае кога точно чаят е станал постояно използваща се напитка. Поня аз не съм чула.
Сега истинси чай се превозва от Китай, той е доста скъп, затова в страната запарваме различни видове листа и билки за чай, но тяхното въздействие е по-скоро лечебно и по-малко освежаващо.
Днес с голямо удоволствие пием подсладен чай с лимон, за разлика от този в Тибет. Там го пият със сол и масло от як. А в Монголия пият чай със сол, масло, мляко и брашно.