През последните 6 години мъж живее рамо до рамо с хищник.
Шест години жителят на Мелитопол е възпитавал вълчицата Улим. Той я е спасил от унищожена вълча бърлога. Тогава тя е била съвсем малка и сляпа.
Улим е на 6 години и тежи 35 кг. Храни се с месо. За година изяжда половин тон месо.
Заедно със нея живеят вълкодави. Те са привикнали един към друг. Заедно ходят на разходка нещо, което в природата е невъзможно.
Спасената вълчица признава спасителя си и непрекъснато доказва верността си към него.  Александър е уверен, че по-предан и добър приятел от вълчицата няма.
Това е толкова необикновено приятелство.

На една поляна, сред огромната гора живял един вълшебник. Той имал голямо стадо овце.

Всеки ден той изяждал по една овца. Тези кротки животни причинявали много тревоги на вълшебника. Бягали към гората. Много време му отнемало да хване бегълката и да събере отново стадото.

Ако овцата разбирала кога ще я заколят, тя се съпротивлявала и виковете ѝ плашели другите. Тогава вълшебникът приложил хитрост. Поговорил със всяка овца поотделно.

На една казвал:

– Ти не си овца, ти си човек като мен. Няма от какво да се боиш, аз убивам и ям само овце. Ти си единствения човек в това стадо и си моя най-добър приятел.

На друга казвал:

– Защо бягаш от мен. Ти си лъвица и от нищо не трябва да се страхуваш. Аз убивам само овце, а ти си ми приятел.

На трета внушавал:

– Послушай, ти не си овца, а вълчица. Аз те уважавам. Както и преди аз ще продължавам да убивам по една овца всеки ден, но ти си вълчица, най-добрият приятел на човека. Няма от какво да се страхуваш.

По този начин, той говорил на всяка овца и внушавал на всяка една от тях, че не е овца, но напълно различно животно, което се различава от всички други в  стадото.

След тези разговори напълно се променило поведението на овцете. Те пасели спокойно и вече не бягали към гората. И когато вълшебникът убиел някоя от тях, те си казвали: „Той е убил овца, а не мен, защото аз съм му най-добрият приятел“.

Дори овцете, които убивал, престанали да се съпротивляват. Той отивал до набелязаната жертва и казвал:

– О, приятелко, отдавна не сме разговаряли. Ела с мен. Искам да се консултирам с теб по един въпрос.

Овцата отивала с гордост при него. Тогава той я питал как вървят работите в стадото. Жертвата с радост му разказвала всичко, след което той я убивал. Смъртта идвала бързо и овцата нямала време да разбере какво става.

Вълшебникът бил много доволен. Повдигайки самочувствието на всяко едно от животните, успял да ги накара да забравят за смъртта. Станали по-спокойни, наслаждавали се на живота и спокойно си хрупали тревица. Месото им станало по-вкусно.

Така вълшебникът дълги години управлявал своето стадо. Дори овцете започнали да му помагат.

Ако някоя съобразителна овца започнела да се досеща за истинското положение на нещата, то останалите овце „най-добрите приятели“ на вълшебника, веднага му докладвали и той с удоволствие я изяждал.

А вие какви сте лъвове, вълци или може би хора…?

Случило се така, че родилата вълчица отказала да кърми малките си. Сътрудниците в зоологическата градина се опитвали изкуствено да ги нахранят с мляко, но безуспешно.
Тогава пристигнала местната котка Мурка, която скоро се била окотила. Какво я е довело  никой не знае. Случвало се е котки да отглежда кученца и обратно, но да се грижи за вълчета, такова нещо още не е било наблюдавано.
Вълчетата заедно сучели  с малките на Мурка и тя нямала нищо против. За такова нещо човек дори не би си и помислил.
Това не е първия случай, когато диви животни в такава среда отказват да кърмят малките си. В такива случаи новородените били приютявани от котка, която се грижела за тях.
Първата котка, която направила това е така наречената Сима, която осиновила, бенгалско котенце..
Заедно с котешкото мляко, то с удоволствие приемало риба и месо. Така потомъкът на бенгалския тигър останал известно време под грижите на приемната си майка.