Изследователите са успели да създадат изкуствена кръв и имунните клетки на мишки от клетки на кожата на тези животни.

Предишни изследвания вече са идентифицирани четири фактори, които могат да преобразуват миши клетки в кръв.  Това не е първият опит за подобно преобразуване. Клетките получени от предишните експерименти, функционирали две седмици, след инжектирането им в мишки, но сегашните действат няколко месеца след въвеждането им в организма.

Това доказва, че факторите на транскрипция, които контролират ембрионален хематопоеза могат да препрограмират изкуствено развитието на клетките на кожата и да ги трансформират в кръв.

Вдъхновени от резултатите, учените се надяват, че подобни успехи ще получат в експеримент с човешка кожа, преобразувайки я в кръв.

Това ще улесни живота на пациенти, страдащи от имунологични разстройства и други заболявания, както и хора, които имат нужда от преливане на кръв.

Светът на животните е много богат и разнообразен. Бог е създал огромен брой животни, които непрекъснато ни изненадват със своята уникалност.

Харесват ли ви необичайните домашни любимци?

Тогава тарантулата е това, което ви е нужно. Храни се с мишки и хлебарки.

Тарантулата се държи в специално оборудван терариум.

Интересното е , че този вид паяк обича да си почива в ръцете на собственика си.

Дължината на тарантулата достига 10 сантиметра.

Жално мяукане се разнасяше пред вратата на кабинета. Първа го чу Надя Стоилова. Тя бе отскоро стажант в полицията.

– Какво е това? – заслуша се внимателно Надя. – Прилича ми на мяукане на котка.

Когато отвори вратата Надя видя мяукаща красива сива котка на черни райета и бяло на коремчето.

– От къде се взе тази котка? – недоумяваше Надя. – На входа е инсталиран домофон, но от там едва ли се е провряла.

– Истински диверсант.

– Преминала е през стената.

Всички се смееха, но никой не можа да разбере как тази котка се бе промъкнала в полицията.

Но това не променяше факта, че „космат нарушител“ бе проникнал вътре при самите полицаи. Котката бе „задържана“ в кабинета, полагаше ѝ се някакво наказание, за непозволеното нахлуване.

– Изхвърлете я на улицата, – каза строго Стоян Миланов, – какво толкова ѝ ахкате наоколо.

– Не бъди груб, – сряза го Надя, – просто трябва да намерим стопанина му.

– Да бе, нали си нямаме друга работа, – възрази като смръщи вежди Стоил Симеонов, – ще търсим къде да подслоним тази мяукана.

– Какво толкова ви е направило животинчето? – Надя се опита да смекчи коравите сърца на сърдитите мъже.

– Какво предлагаш тогава да направим? – попита я строго Стоян.

– Първо да попитаме местните, дали някой не си е загубил котката, – предложи като начало Надя.

Никой не откликна на това предложение, но поместиха съобщение за котката в интернет.

Докато съобщението събираше многобройни харесвания и препращания до приятели, котката успя да се разходи по масата в полицията и „да провери“ наказателните дела и протоколи.

След това котешкият живот взе ново направление.

Благодарение на старанието на полицаите, „мустакатият натрапник“ си намери нов дом. Котката бе взета, от една възрастна двойка.

– Казаха, че ще нарекат котката „ченге“, – съобщи на колегите си Надя, като се заливаше от смях.

– Какво пък, името е хубаво! – засмя се и суровият Стоян, – Нека лови мишки така, както полицаите ловят мошениците!

Търсейки нови стопани, котката прекара истинска „полицейска школа“ и то не къде да е, а в полицията.

Манол се хвалеше на приятеля си Игор:

– Днес си купих котка.

– Защо ти е? – попита Игор.

– Жена ми се бои от мишки, – опита се да обясни Манол.

– Но от къде са се появили мишки в апартамента ви? – Игор поклати недоумяващо глава.

– Вчера сам ги пуснах, – усмихна се самодоволно Манол.

– И защо си го направил?

– Много отдавна исках да си имам котка, а жена ми не даваше …

В околностите на едно село живеела змия. Тя нападала минувачите и ги хапела. Даже от далече всявала ужас със заплашителното си съскане. Хората били объркани и не знаели какво да правят.

В селото дошъл един монах. Селяните го помоли да ходатайства за тях.

Монахът отишъл при змията и учтиво ѝ казал:
– Остави тези хора на спокойствие. Те не са храна за теб и с нищо не те заплашват. Нали ядеш мишки и малки горски животни, защо ги измъчваш? Моля те , послушай ме, оттегли се.

Змията се трогнала и се съгласила.

Една година по-късно монахът пак минал от там и отново видял змията. Тя имала доста жалък вид. Била останала без едно око, от устата ѝ течала кръв, а цялото ѝ тяло било изранено и възпалено.

– Какво се е случило с теб? – попитал монахът.

– Твоите думи наистина ме смириха. Направих както ми каза. Но сега селяните идват и ме налагат с тоягите си. Даже и децата се забавляват, като хвърлят камъни по мен. Но въпреки всичко останах вярна на това, което ми заръча.

– Това е безсмислено, – казал монахът. – Аз не съм те молил да престанеш да съскаш.