През февруари 1944 г. полицаите от Тюмен в рамките на две седмици, събрали от града котките и кучетата, за да ги изпратят в Ермитажа, където по време на блокадата се разплодили голям брой плъхове и мишки.

Те били заплаха за произведения на изкуството.

238 котки били изпратени в Ленинград, от които се родила нова популация от котки в Ленинград.

Картелът на колумбийския наркобарон Пабло Ескобар оперирал с безумно количество налични пари.

Според разказа на неговият брат Роберто Ескобар те харчели всеки месец около 2500 щатски долара за гумени лентички, с които превързвали пачките.

Около 10% от средствата се губели поради плъхове, които откъсвали ъглите на банкнотите, които се съхранявали в хранилища.

Американски изследователи са публикували данни за своя експеримент.

Същността му е следната: от инфектирани чернодробни клетки с хепатит В извлекли ген и го вмъкнали в картофена ДНК верига. Освен това грудките на растението станали храна за експерименталните мишки.

При изследване на кръвта на последните, в нея били открити антитела срещу хепатит B. Това показва, че мишките са развили имунитет към това заболяване.

Експериментът е признат за успешен, но все още не е приключил. В бъдеще се планира да се установи връзката между количеството имплантиран протеин и силата на имунния отговор.

Навярно имунитетът ще бъде по-мощен и дълготраен при увеличаване на количествата вирусен материал.

Получените данни дават възможност да се създаде хранителна картофена ваксина против такова заболяване, като хепатит В с вирусна природа.

Това ще бъде важна стъпка в борбата срещу болестта, която в някои части на света се е превърнала в епидемия.

Този мит, изглежда, е създаден от илюстраторите на детски книги, които не са видели таралежи. На техните картинки често е изобразено нещо наподобяващо на таралеж в компания с гъби, ябълки и горски плодове.

Който гледа такива картинки ще си направите извод, че по този начин таралежът си приготвя зимнина.
Последното твърдение по принцип принадлежи към категорията на научната фантастика.

Цяла зима това животно спи и когато времето се затопли, то се пробужда. Тогава за какво са му тези запаси?

Но най- интересното е, че споменатите продукти не са нужни на таралежа и през лятото. То животинче е активен и безжалостен хищник, чийто обяд се състои основно от насекоми, мишки и жаби.

Растителна храна таралежът не консумира, даже  и в устата си не я слага.

Понякога може да го видите да изследва изгнили плодове и зеленчуци, но той търси скрилите се в тях личинки на насекомите.

Живееше един хамстер. Той беше много независим. Обичаше да се увива в червената коприна на покривката на масата и да си мие краката в каничката за кафе.

След една година в този дом се появи котарак. Той беше още съвсем млад. В началото ядеше супа, зеле, моркови, варени картофи и всичко, което получаваше или сам можеше да си открадне.

Котаракът много искаше да се запознае с хамстера. Той отделяше най-малко два часа, за да го съзерцава . Наблюдаваше го, как ходи, как яде, дори как спи.

Хамстерът оставаше напълно равнодушен към тези погледи и безкрайни наблюдения.

Веднъж котаракът бе поставен на масата. Той я изследва внимателно, за да открие нещо интересно за ядене, но уви за себе си нищо не откри.

На същата маса поставиха и хамстера. Той изобщо не обърна внимание на котарака, а бавно изследва всяка паднала трошичка, а след това с всичко открито натъпка бузите си и започна да дъвче.

Котаракът лежеше по корем, протегнал нос към хамстера и го наблюдаваше внимателно.

Изведнъж хамстерът забеляза рижата муцуна, дотича до нея и захапа носа на котаракът със зъбите си. Сега вече се знаеше, кой е доминиращият в тази къща.

По- късно котаракът независимо от това, къде се намираше, съзерцаваше хамстера на почтително разстояние и ако малкото скокливо животинче се затичаше към него, прикриваше носа си.

Котаракът следеше хамстерът макар и от далече, но не предприемаше нищо срещу него.

Минаха години. Котаракът остаря, хамстерът отдавна не е вече между живите, но спомените са си спомени.

Котаракът гонеше гълъби, мишки и всичко, което се движеше, но от време на време повдигаше глава нагоре и съзерцаваше мястото, от където се появяваше хамстера. Може би се надяваше, да го види пак……

Е, ако това не е любов, здраве му кажи.

Мигащата светлина може да помогне за предотвратяване на болестта на Алцхаймер, докладват лекари от университета в Масачузетс.

Тестовете върху мишки са били успешни.

Мигащата светлина помага в пациентите да се развиват защитни клетки, които унищожават миелоидните протеини, които се натрупват в мозъка при болестта на Алцхаймер.

Най-ефективната честота е 40 мигвания в секунда. Това е едва забележим трептене, четири пъти по-бързо, отколкото честотата на светлините в дискотеката.

Натрупването на бета амилоидни протеин е един от най-ранните промени в мозъка при болестта на Алцхаймер. Тези протеини образуват лепкава плака и се смята, че предизвиква невронална смърт и загуба на паметта.

Светлинната терапия е помогнала за намаляване на амилоидните бета клетки при мишките и лекарите смятат, че терапията ще има подобен ефект и върху човешкия мозък.