Здравко бе обикновен дърводелец. Жена му почина при раждането на дъщеря им Вера и вече десет години той се грижеше сам за детето си.
Един ден Вера сериозно заболя. Извикаха лекар, който след прегледа тъжно погледна Здравко и с болка каза:
– Тя има рак. Трябва да ѝ направим операция.
– Ще намеря пари за това, не се притеснявайте, – заяви Здравко.
Той бе готов всичко да направи за детето си, нали само то му остана.
Здравко заложи дома си срещу сумата необходима за операцията на дъщеря му.
Казват, че бедата не идва сама.
Вера не издържа и почина на операционната маса.
За Здравко настъпиха тежки дни. Той не можеше вече да работи и кредиторите отнеха дома му.
Нещастен, самотен и обезкуражен Здравко седна в мразовитата утрин на тротоара и протегна ръка към малцината минаващи край него.
Подминаваха го. Не му обръщаха внимание или се правеха, че не го забелязват.
Наоколо светеха хиляди празнични светлини. Чуваше се смях и радостна глъч. Хората празнуваха.
А Здравко седеше превит на тротоара, протегнал замръзналата си ръка напред. Той вече не усещаше тялото си. Унасяше се, очите му се притваряха, а сънят го мамеше в прегръдките си.
– Чичко, – Здравко едва долови детски глас, – лошо ли ви е?
Той не можеше да се помръдне. Опита се да каже нещо, но устните му бяха като запечатани.
Изведнъж усети как здрави и яки ръце го поеха и го понесоха нанякъде.
Когато се събуди, той се намери в топло легло. Мътният му поглед различи светлинки на украсената малка елха в стаята.
– Къде съм? – попита изумен Здравко.
Над него се надвеси дружелюбно усмихната жена, която спокойно му каза:
– За сега почивайте и не се притеснявайте. Искате ли малко да хапнете? А може би желаете да пийнете нещо?
– Не, благодаря, – глухо отвърна Здравко и отново заспа.
Когато се посъвзе, той разбра, че са го намерили премръзнал на улицата и веднага са повикали лекар, след което са го пренесли наблизо в едно жилище.
Здравко плачейки разказа за загубата на дъщеря си, работата и дома си.
– Не се вълнувайте, – опита се да го успокой жената, която го бе приютила, – Бог ви обича и ще се погрижи за вас.
– Бог ли? …., – неуверено започна Здравко, но не продължи.
„Къде беше Той, когато умря моята скъпа Ана? – бунтуваше се в мислите си той. – Защо не помогна на дъщеря ми да се отърве от рака?“
Здравко безропотно наведе очи, какво можеше да каже на тези добри хора?
Благодетелите му разказаха за него в църквата и хората пожелаха да помогнат на този нещастен човек. Даряваха средства и успяха да му върнат дома, но това не бе всичко.
Душата на този човек бе наранена. Той се нуждаеше от утеха и много любов. Доста хора от църквата жертваха от времето си за Здравко. Разговаряха с него и му помагаха с каквото могат.
Измина една година от тогава.
Здравко се възстанови. Погледът му се измени. На лицето му постоянно грееше усмивка. Той редовно обикаляше улиците и разговаряше с бездомниците. Опитваше се по всякакъв начин да помогне на тези хора, но най-вече се стараеше да приемат дара на Христос – спасението.
