Мариуш Кадзерски се е родил без ръце, но това не е попречило, да се изпълни мечтата му и да стане художник.

Гледайки на неговите реалистични картини, човек трудно би повярвал, че ги е нарисувал някой с увреждания.

– Ограничените възможности, не означават, че не мога да живея пълноценен живот си  и че трябва да забравя своите мечти, – казва Мариуш.

Основно художникът рисува реалистични портрети на хора.

– Скоро направих едно пътуване по Европа. Рисувах по улиците на Берлин, Амстердам, Лондон, Париж, Барселона и много други градове. С това пътуване исках да окуража хората и да им докажа, че ограниченията са само в главите ни, – казва художникът.

Бившата двойка художници от Загреб Олинка Виштица и Дражен Грубишич решили да запазят нещата, които са съпътствали щастливите им мигове.

С тези предмети започнала колекцията.

Други двойки , научавайки историята на художниците, оставяли свои неща, които символизирали предишната им любов или разбитите им отношения.

С течение на времето такива предмети започнали да пристигат от всички краища на света.
Към всеки експонат е прикрепена неговата история, написана на английски и хърватски език. Някои експонати на музея символизират несбъднатите мечти и желания, както и „доказателства“ за любовта.

Музей на разводите или разбитите връзки е получил специална награда на 21 май 2011 г. в номинацията „Европейски музей на годината.“

Ако пътувате през Хърватия, не забравяйте да се отбиете в Загреб и да посетите този музей.

Всички са весели изпълнени с очаквания. Празник наближава. Таня мълчи, сумти и мърмори нещо под носа си:

– Пак Нова Година! Мразя всички Нови години…

Тя не обичаше този празник, защото още от дете той не бе оправдал очакванията ѝ.

Таня мечтаеше да има огромен розов плюшен заек. Тя вече не помнеше защо именно розов, но много добре си спомняше горчивото негодувание, което изпитваше за това, че детската ѝ мечта не се бе осъществила.

Три поредни години в навечерието на Нова година Таня пишеше писмо на Дядо Мраз да ѝ изпрати розов заек. В плика прибавяше и рисунка на мечтаната играчка.

Дойде Новата година, а под елхата лежи малък плюшен заек, но не розов, а кафяв. Не беше доволна, но реши, че на следващата Нова година, ще получи желаното.

Наближи поредната Нова година. Надеждата още пърхаше в сърцето ѝ.

„Може би този път Дядо Мраз е разбрал, за каква играчка мечтая“ – помисли си Таня.

Събуди се рано. Отиде до елхата, погледна под нея и се разплака. От там я гледаше голям усмихнат плюшен мечок.

Таня искаше да избяга в стаята си, за да си поплаче там на воля, но чу, че в кухнята родителите ѝ разговаряха на доста висок глас .

Баща ѝ почти крещеше:

– Първо на първо тази играчка струва много пари, второ на второ не съществуват розови зайци и трето не всичко се върти около нея. Сега иска розов заек, а какво ще бъде след две години?

„Нищо няма да бъде“ – помисли си Таня.

Повече писма до Дядо Мраз тя не написа ….

За да се забавлявате в навечерието на Нова година, разбира се, трябва да го се подготвите предварително.

Най-важното е първо да решите къде ще празнувате Нова година у дома в семейството или в шумна компания с приятели, от това зависи и как ще се подготвите.

Подгответе малки сюрпризи подаръци. Ако провеждате конкурс, трябва от рано да помислите за наградите. Направете маски на различни животни или горои и накарайте празнуващите да се маскират с тях. За децата може да устроите куклено претавление.

Връчете грамоти, като предварително помислите за какво може да бъде награден всеки от присъстващите. Нещо, което са успели да направят или са се преборили през изминалата година. Фразите в грамотата могат да звучат шеговито, но същевременно и сериозно.

Например дъщеря ви е на три години но е научила стихотворение от Иван Вазов. Поздравете я и ѝ връчете грамота“За успешно запознаване и сдружаване с творчеството на Иван Вазов“.

Направете си шапка с предсказания. В шапка поставете лисичета с изрази като: Ще направиш велико откритие. Ще намериш съкровище. През Новата година ще получиш много радостни новини. Ще пътешествате. Ще имате успех на работата си. Ще се сбъдне една от мечтите ви. Ще започнете да спортувате, ако вече не го правите……

Някои записват стихове от Библията или изречения от художествени произведения. Можете да си съставите и обща новогодишна история, като един започне, а всеки от останалите прибавя по едно изречение към нея.

Прегледайте обичайното меню на празничната трапеза. Откажете се от традиционното пируване и гледане на телевизия. Може да приготвите само леки сандвичи, но трябва да бъдат в голямо количество. Не се отказвайте и от топлите ястия, но не превръщайте празничната вечеря в „празник на стомаха“.

Нека на масата да има повече плодове, зеленчуци и сокове. Бъдете изобретателни в украсяването на масата и чиниите. Приятно е да създаваш празнично усещане в околните.

Не забравяйте фойерверките, това много би зарадвало децата, но не по-малко и възрастните.
Нека веселото настроение и щастие да обхване всички присъстващи и на този празник.

За Леонардо мъжете и жените бяха еднакво красиви. Всеки човек независимо от тава какъв се нуждае от любов. Но Леонардо предпочиташе да живее сам.

Той беше художник и смяташе, че ако допусне вихъра на любовта, това ще попречи на работата му, за това избягваше жените. Леонардо си мислеше, че ако се грижи за нуждите на деца и жена, това ще направи проучванията му в изкуството, света и всичко около него невъзможни.

Не искаше да пилее таланта си като учителя си, който се захващаше за всяка работа, за да изхрани гладното си семейство. Преподавателят му нямаше време да експериментира, да наблюдава и да развива уменията си.

Дядото на Леонардо пръв му бе отворил очите за това. Въпреки, че Леонардо бе извънбрачно дете, дядо му го обичаше. Този възрастен човек отрано бе забелязал таланта на внука си и му даде листа и въглен да рисува.

Когато Леонардо беше на седем години, веднъж беше седнал на тревата с перо и листове. Той изучаваше как вятърът разклаща листата на дърветата.

Тогава дядо му бе застанал зад него и бе вперил поглед в множеството дървета. Когато погледна към внука си каза:

– Не обръщай внимание на традициите в семейството, момчето ми. Аз също умеех да рисувам и имах желание да разбера как е устроен света, но послушах баща си. Ние сме семейство нотариуси. Такива са били дядо ми и баща ми, такъв станах и аз. И какво дадохме на света? Договори, полици, подписвахме документи, но всичко това се превръща в прах.

Леонардо много уважаваше дядо си. В разговорите с него, той научаваше много неща. Старецът го насърчаваше в желанието му да твори и да разбира нещата.

– Не се отказа от мечтата си, – продължи дядо му. – Дори, когато започнаха да ме обучават за нотариус, тайно рисувах. Взирах се в птиците, животните, хората и всичко около мен. Питах се не веднъж:  „Какво представляват те? Как са устроени?“

Леонардо слушаше дядо си със зяпнала уста. Старецът се засмя, виждайки някакъв далечен спомен и каза:

– Но срещнах баба ти и се влюбих. Загърбих изкуството и науката, и се ожених. После се родиха децата и нямах време да съзерцавам дърветата. Баба ти намери писанията ми и ги изгори.

Дядо му се изкашля и погледна към Леонардо, сложи тежката си длан на крехкото му рамо и каза:

– Бог ти е дал изумителен ум, очи и ръце. Не пропилявай това. Не изневерявай на дарбите и таланта, който си получил. Обещай ми, че няма да допуснеш моята грешка. Закълни ми се, че няма да позволиш на сърцето си да надделее на разума ти.

И малкия Леонардо даде дума на дядо си, че ще направи така.