Едно от най-мръсните места в спалнята е матрака, върху който спим. Частиците от мъртва кожа, прах, косми, малки микроорганизми, всичко това е в изобилие върху него.

Хубаво е, че съществува начин, който отнема минимум усилия, но освежава матрака и обновява вида му.

Това средство за почистване е евтино и го има във всеки дом. По този начин можете да чистите матрака си един път на две седмици. Резултатът ще бъде отличен и чистотата му се запазва за дълго време.

За целта са ви необходими: Сода, прахосмукачка и няколко капки от любимото ви етерично масло.

За да обновите и освежите матрака си, трябва да поръсите със сода за хляб цялата му повърхност и да го оставите така за известно време. В зависимост от степента на замърсяване, содата може да се задържи от 15 минути до един час. След това внимателно с прахосмукачка оберете  повърхността на матрака.

Содата абсорбира излишната влага, отстранява миризмите, дори почиства матрака от болестотворни бактерии.

Ако искате да ароматизирате матрака си, добавете към содата преди да я разпръснете една капка етерично масло, по избор. Освежаването е невероятно….

Когато у нас се е оформил навик, това не остава незабележимо. Случва се да бъдем добри, търпеливи …, но това не е достатъчно.

Някакъв християнски „навик“ може да се превърне за нас в бог, като привичка да се молим или да четем Библията в определено време.

Тогава ще забележим, че Бог разчупва нашия график, за да му се покланяте не по навик, а с нещо повече от навик.

Навярно сте чули някой да казва:

– Сега не мога, моля се, това време прекарвам с Бога.

Но той не прекарва време с Бога, а по навик. Нещо липсва. Ако човек си признае това, той ще търси възможност да развие в себе си това качество, което му липсва.

Любовта започва там, където свършват очевидните навици. Когато те изчезнат, вие правите нещата без да се замисляте.

Докато вашата святост е подкрепена от съзнателни усилия, вие ще бъдете сигурни, че нещо ви липсва. Свръх естествен живот е живял Исус Христос, но Той е бил с Бога постоянно.

Има ли места, където не можете да бъдете с Бога? Тогава се откривайте на Бога в тези конкретни обстоятелства, докато не се срещнете с Него и там. Ще усетите, че животът ви ще стане по детски елементарен и естествен.

В една чаша гореща вода се разтваря 40 грама сапун.

Към разтвора налят в тенджера, бавно се прибавя един литър керосин. Керосинът, много внимателно, предварително се нагрява на водна баня при  45°.

Сместа се бърка до получаване на хомогенна емулсия.

Преди употреба се разбива един литър емулсия с 10-15 литра вода и се напръскват местата заразени с бълхи.

Англичанинът Хорас де Вер Коул е бил известен като най-непоправимия шегаджия.

Една от най добрите му шеги станала при необичайна продажба на билети. Той раздал на плешивите посетители определени места.

Когато всички зрители заели местата си, плешивите мъже образували неприлична дума, която прекрасно се виждала от балкона на крал Едуард VII.

Георгиев беше едва тридесегодишен, но вече преподаваше на желаещите катерене по скали и ледници, земна навигация и оцеляването в дивата природа.

Това бе страстта на живота му. Още като юноша той се бореше с стръмните скали и високите върхове. Оцеляваше на непристъпни места.

Днес му предстоеше практическо занятие високо в планината с група от хората, които обучаваше.
Всички бяха весели и никой не очакваше да се случи нещо лошо. Вярваха, че Георгиев може да ги измъкне от всякаква ситуация.

Когато приготвяха необходимите инструменти за изкачване, се случи нещо съвсем непредвидено.
В подножието на скалата се появи мечка.

– Мечка, мечка …. ме ….! – крещяха наоколо.

Всички бяха много уплашени, защото звярът нападна без предупреждение, той бе разярен.

Георгиев забеляза мечката в последния момент. Той нямаше време да реагира. Животното се нахвърли, човекът и мечката се затъркаляха по земята.

Наоколо крещяха, викаха, издаваха странни звуци и удряха по какво ли не, за да изплашат животното, но това явно не помагаше.

Изведнъж мечката се изправи и напусна без видима причина бойното поле.

Краката на Георгиев бяха целите в кръв, а дрехите и лицето му бяха раздрани.

– Как си? – попита Симо, когато групата обкръжи инструктора си.

– Какво стана? – извика уплашено Мая.

– От къде се взе тази мечка? – недоволно плесна с ръце Минчо.

– Изглежда има малки наблизо, – каза съвсем тихо Георгиев. – По инстинкт ги защитава.

Хубавото бе, че групата се намираше в местност, където имаше мобилна връзка.

– Ало, – викаше по мобилния си телефон Виктор, – тук има човек нападнат от мечка. …Тя се оттегли …. Целия е в кръв, особено краката…. Близо сме до връх Башлийски чукар.

– Какво казаха? Ще пристигнат ли скоро? – попита Тодор.

– Казаха, че веднага тръгват.

За да свалят ранения бяха необходими няколко часа. Въртолет го взе и го откара, състоянието на Георгиев беше критично.

– Дали ще се оправи? – попита Станислав.

– До сега какво ли не е преживявал, но виж с мечка не беше се борил, – опита да се пошегува Митко.

– Надявам се бързо да се възстанови, – каза Стефан, – той е силен и як, ще издържи и това.