Деница бе много натоварена. Скоро бе станала майка и детето ѝ заангажираше почти цялото ѝ време.
Докато спеше детето ѝ тя пускаше телевизора и продължаваше да шета. Така ден след ден се пристрасти към сериалите, които буквално я всмукаха.
Дойде и второто ѝ дете, но ежедневната и програма не се промени. Натоварването ѝ стана по-голямо, но тя не се отказа от привичката да пуска телевизора.
Един ден по-големият ѝ син я попита:
– Мамо, това добро шоу ли е?
Деница трепна. Тя сякаш се събуди от дълбок сън и призна на сина си:
– Не, не е добро.
От този ден тя спря да гледа „любимите“ си сериали.
Бог чрез сина ѝ бе изрекъл думи, да привлече вниманието ѝ, за да достигне до сърцето ѝ.
Не трябва да се учудваме, когато се случват подобни неща.
Родителството е партньорство, ако го позволим. Можем да се поучим от децата си, ако сме отворени да приемаме техните мисли и думи.
Това взаимодействие между родител и дете спомага много повече да научим за нас и Исус, отколкото всичко останало.
Днес аз все още се уча от вече порасналите ми деца. Те са ми най-близките приятели. Те ме обичат и насърчават. Често ми се случва да се вслушвам в мислите и идеите им.
Бог използва тези взаимоотношения, за да ме оприличи все повече на Себе Си. Желанието ми е да стана по-добра заради моите деца.
