Милена учеше в пети клас и то доста добре. В бележникът ѝ се редяха само шестици. Учителите я сочеха за пример, а съучениците я търсеха за съвет. Но това не ѝ доставяше радост.
Причината бе много проста.
Тя смяташе, че не е красива. Често заставаше пред огледалото и си казваше:
– Носът ми е прекалено дълъг. Устните ми непоправимо широки, а очите съвсем малки, …. На кого ще се харесам такава?
Веднъж Милена попита майка си:
– Мамо, защо съм не съм се родила красива?
Майка ѝ я погледна, леко се усмихна и отвърна:
– Имаш нормално лице без недостатъци. Може да не си голяма красавица, но си много умна.
Този отговор не задоволи момичето.
Милена реши да отиде и да се оплаче на баба си. Тя винаги ѝ даваше мъдри съвети. Старата жена живееше накрая на града, но това не попречи на огорченото момиче да хване автобуса и да тръгне към нея.
Докато пътуваше Милена си мислеше: „Очите мога да направя по-големи с малко грим. Устните си ще оправя с червилото. Но какво да правя с този голям нос? ….. Тук козметиката е безсилна.“
Когато баба ѝ я видя, тя разбра, нещо измъчваше внучката ѝ, за това направо попита:
– Какво се е случило?
– Бабо, защо не съм красива? – и Милена силно се разрида в прегръдката на баба си. – Ти винаги си ми казвала, че Бог е създал всичко прекрасно …..
– А защо мислиш, че не си хубава? – попита старата жена.
Милена веднага започна да изброява чертите по лицето си, които не и даваха мира.
– Милена, – топло започна старицата, – красотата е относително понятие. Хората много ценят това, което е уродливо в Божите очи.
– Как така? – възкликна момичето.
– Източник на нашата красота е Исус Христос. Тези, които живеят така, че да се уподобяват на Него, във външността им сияе нетленна красота, на която не влияе дължината на носа или големината на устните. Исус е провличал хората с душевната, а не с външната Си красота.
– Моята душа не е красива, – тъжно въздъхна Милена.
– Всички сме оплескали и провалили привлекателността си поради греха, но Исус умря, за да очисти душите ни от всякакво зло и да ни направи завинаги съвършени. Сега са прекрасни тези, които живеят не за себе си, а за Господа.
Милена изведнъж осъзна, какво искаше да ѝ каже старата жена. Падна на колене и зашепна:
– Господи, прости ми, че постоянно съм си мислила за своята външност и се занимавах изключително само със себе си. От днес искам да живея не така, както ми харесва, а за Теб. Желая да Те прославя със живота си.
Лицето на Милена се проясни. Тя вече знаеше какво да прави. За нея нямаше значение какво показва огледалото, защото то не можеше да разкрие истинската красота на човека.
