Дали защото времето бе мрачно или бе подтиснат, не знам, но Тихомир Мълчанов вървеше с наведена глава към църквата.
Там завари Николай, свещеникът от храма. Тихомир боязливо се отправи към него. Поздрави го и смотолеви набързо:
– Станах християнин, но имам проблем.
– Какъв? – попита свещеникът.
– Не зная как да преодолея влечението си към порно сайтовете в Интернет.
– За това говорили ли сте с някого?
– Стеснявам се да говоря за това с приятели и близки, а искам да бъда честен пред Бога, – призна си Тихомир. – Как да се преборя с това? .
– Въпросът трябва да се постави по-остро, не за конкретни сайтове, а за Интернет като цяло.
– За целия Интернет ли? – недоумяваше Тихомир.
– Ако за вас, по една или друга причина, компютърът все още е “жизнена необходимост”, тогава борбата срещу “гледането” зависи от степента на пристрастяването ви към порнографията. В много страни това състояние се определя като психическо заболяване.
– Тогава какво да правя?
– Прието е мъж да не остава насаме с жена, която не е негова съпруга или майка. Та това важи и за този случай.
– Как така? – озадачен попита Тихомир.
– Не оставай сам с компютъра си. Това увеличава шанса ви да станете по-свободен човек.
– И ако това не помогне? – безпомощно повдигна рамене Тихомир.
– Ако пристрастяването ви е пълно, по-добре идете на някое изоставено място, където няма електричество.
– О, това би било ужасно, – възкликна Тихомир. – Как бих могъл да живея без ток? Какъв живот ще бъде това?
– Тогава имате един единствен изход и той е много евтин.
– Какъв? – Тихомир с надежда погледна свещеника.
– Хвърлете на земята компютъра си и го строшете. Този вид уреди все още имат едно „ценно“ предимство, лесно се чупят.
