На аерогарата майка и дъщеря се прощаваха. Девойката трябваше да лети, за това се прегърнаха.

Майката каза:

– Обичам те и ти желая достатъчно.

Дъщерята отговори:

– Мамо, твоята любов е всичко, което ми е нужно. Аз също ти желая достатъчно.

Те се целунаха и момичето тръгна.

Майката седна на една от пейките. Тя бе готова да се разплаче. Изведнъж се обърна към седящата до нея жена:

– Вие някога сбогували ли сте с някого, като сте знаели, че няма да го видите повече?

– Да, – каза жената. – Извинете, но защо се сбогувахте завинаги?

– Аз съм вече стара, а тя живее много далече. Следващият път ще прилети за моето погребение, – каза майката.

– Извинете, – каза непознатата жена, – не съм подслушвала разговора с дъщеря ви, но чух, че ѝ казахте: „Желая ти достатъчно“. Какво означава това?

Майката се усмихна:

– Това пожелание в нашето семейство е станало традиция. Когато казваме: „Желая ти достатъчно“, това означава:

Желая ти достатъчно светлина, за да бъде животът ти ярък.

Желая ти дъждовни дни, за да цениш по-добре слънчевите.

Желая то достатъчно щастие, за да цъфтиш.

Желая ти достатъчно болка, за да можеш да усещаш и най-малките радости.

Желая ти достатъчно победи, за да достигаш винаги желаното.

Желая ти достатъчно загуби, за да оцениш това, което притежаваш.

Желая ти достатъчно срещи, за да можеш да преживяваш по-леко разделите.

След тези думи тя се разплака и си тръгна.

Казват, че е необходима минута, за да намериш особен човек. Час, за да го оцениш. Ден, за да го обикнеш. И цял живот, за да го забравиш …

Всички баби и дядовци на планетата ни заслужават награда за своята мъдрост, неоценим труд и безграничната им любов към внуците. На много майки татковци би им било трудно, ако нямаха подкрепата на родителите си, които винаги са готови да се притекат на помощ.

Джонатан Лопук, специалист по болестта на Алцхаймер е направил едно медицинско изследване, което потвърждава един интересен факт. Оказва се, че грижата за внуците предотвратява когнитивен упадък във възрастните хора и намаляване на риска от сериозни заболявания, свързани с краткотрайната и дълготрайна памет.

От резултатите на изследването става ясно, че прекараното време на децата с възрастните хора е полезно, както за децата, така и за бабата и дядото. От такова общение децата получават още повече любов, а бабата и дядото – възможността да останат по-дълго активни и млади.

Грижата за внуците не е съвсем лек труд. За него се иска повишено внимание, концентрация и ясен ум. Освен това, децата се нуждаят от редовна физическа активност, която помага на възрастните хора да  останат в страхотна форма.

Когато нещата вървят добро, такова общение на по-старото поколение с по-младото трябва да бъде умерено. За да няма обратен ефект, бабите и дядовците не трябва да забравят за качествена и балансирана диета.

Майки и бащи, не се увличайте много и не оставяйте децата си на грижите на възрастните си родители повече от 5 дни.

Основната цел на Исус бе да възобнови отношенията с Отца и да разруши греха. Той искаше осиротелите деца да станат Негови синове и дъщери.

В днешните дни хората се чувстват сираци без Бога. Те са самотни в домовете си. Понякога обградени от много хора, дори и да са в компания пак се чувстват изолирани, изоставени, неутешими самотници.

Тази „екзистенциална тъга“ и желанието хората да се освободят от Бога, в действителност е желанието да Го придобият.

Ние сме създадени, за да бъдем Божии деца и това е заложено в нашето ДНК.

След огромния дар на любовта, който се явява смъртта на Исус на кръста, Святият Дух се е излял върху човечеството като огромен поток на благодат.

Вярата на хората ги възражда към живот на деца на Господа.

Всички тези думи сочат към една дълбока промяна и начало на нещо неочаквано.

Било е непоносимо задушно, но внезапно е подухнал силен вятър и е премахнал тази задуха, а присъстващите дълбоко поели обновения въздух.

Всичко вкиснатото и стоящото в блатото се превърнало в живот. В закрития хоризонт, в тъгата и мрака се взривила светлината на любовта, обещанието за свобода и огъня на творчеството. Всичко се обновило.

Това са слаби човешки думи, които само намекват за това, което е станало в центъра на християнството. Вярата в идването на Божия Дух одухотворява живота, води до победа над всяко робство, инерция и ограниченост.

Христос каза на учениците си за това пришествие на Утешителя и че човеците трябва да Го приемат.

След този тайнствен „трети час“, всичко добро и истинско в християнството живее с вяра чрез Святия Дух, с опита от неговото идване и неизреченото, със светлината и радостта от общението с Него.

На този велик и славен ден Петдесетница Църквата празнува тази вяра и опит.

На петдесетия ден след Възкресението на Исус Христос, върху събралите се в горницата се изля Святият Дух. Той ги превърна в смели проповедници на благата вест.

На този ден Бог създаде Църквата Христова и ѝ даде необходимите дарове, за да извърши основната си мисия.

С явяването на Святия Дух е започнало разпространението на учението на Христос.

В продължение на много години на Петдесетница се съединяват радост, любов и молитвена нагласа. Бог е любов, а на нея се крепи света.