– Е, – обобщи умът, – ние се влюбихме. Това е прекрасно, но на кого да благодаря за това?
– На нас, разбира се, – казаха очите, – ние първи я видяхме!
– Ха, – казаха ушите, – според вас ако беше сляп, нямаще да се влюби? Не, чрез нас той чу нежния ѝ глас!
– Глупаци, всичко е във феромоните или както там ги наричат! – засмял се носът. – Съвремената химия е доказала, че именно чрез обонянието ….
– Да, но ния първи я докоснахме! – прекъснаха го ръцете.
– Ако ни нямаше нас, той нямаше да може да отиде до нея, – важно заключиха краката.
– А ти какво правеше през цялото време? – обърнал се умът към сърцето.
То почервеня:
– И аз …. няма значение…. толкова много се смутих …
Умът само леко се усмихна…

Съществуват няколко начина за отбрана.
Конят пуска най-главното си оръжие – зъбите и копитата. Той предпочита този метод, когато хищника напълно го настига.
Ако напададелят е на доста по-голямо разстояние, конят предпочита просто да избяга. За това природата го е надарила с бързи и здрави крака.
Може да застане изправен на задните си крака, опитвайки се да изплаши противника.
Конете могат да покажат смелост и кураж в случайте, когато хищник нападна стадото, където им голям брой жребчета. В този случай конете събират малките на едно място и застават в кръг, обърнати към опасността, приготвили копитата си за отбрана. Така те могат да нанесат удар на врага, да наблюдават какво става с жребчетата и да защитят шията и главата си.

Един куц човек влязъл в един хан и там се устроил между другите.
– Заради моят недъг, не мога да се придвижвам бързо и никога няма да мога да присъствам на султанския пир, – оплакал се той на съседа си.
Човекът към, когото се обърнал, вдигнал глава и казал:
– Аз също съм поканен на пира, но не мога да отида, защото съм сляп и не виждам пътя.
Разговора им прекъснал трети човек, който казал:
– Двамата заедно разполагате със средства достатъчни да постигнете целта си. Слепият може да върви по пътя, като качи на гърба си куция. Използвайте краката на слепия, за да ходите и очите на куция, за да стигнете до поставената цел.
Така двамата имали възможност да достигнат до пира, където ги очаквали. По пътя те се спрели в друг хан. Там те срещнали още двама нещастни хора, които също искали да попаднат на пира. Слепият и куцият им обяснили техния метод на придвижване, но единият от тях бил глух, а другият ням. Немият слушал обясненията им, но не могъл да ги предаде на глухия. Глухият можел да говори, но нямал какво да каже.
Тези двама не попаднали на пира, защото нямало трети, който да им обясни особеностите в техните затруднения и след това да им подскаже, как да ги преодолеят.

Представете си, че окото каже на тялото:

– Да вървим по тези релси. Пътят е чист, а и влакове не се виждат.

Тялото тръгнало по релсите, но ухото се обадило:

– Долавям свирка. Май идва някъде отзад.

Окото започнало да спори:

– Доколкото виждам релсите са чисти и в двете посоки. Да вървим напред.

Тялото се вслушало в окото и продължило пътя си.

Ухото отново се обадило:

– Все по-осезаемо долавям приближаването на влака.

– А ние усещаме как релсите вибрират, – обадили се краката. – Най-добре е да се махнем от релсите.

Бог е дал на тялото ни много и различни части. Когато всяка от тях си върши работата и се съобразява с останалите, цялото тяло действа добре и в синхрон.

Залог за добро здраве са топлите крака. За това обувката трябва да бъде топла и комфортна, за нашия климат и непромокаема.
Предлагам ви няколко съвета за защита на обувките ви от влага.
Обувките и ботушите могат да бъдат натъркани с мас разтопена с восък или използвайте смес със следните съставни части: 3 части терпентин, 10 части восък и три части парафин. Това ще направи обувката водоустойчива, ще и предаде блясък и здравина.
Можете да намажете обувките си и със смес от 1 част ленено масло и 3 части парафин. Или по-добре затоплете 4 части ленено масло, добавете към него 1 част масло или мас и малко восък. Нанесете топлата смес върху обувката.
Освен това обувката трябва „да диша“, т.е. добре да пропуска въздуха. За целта можете да купите стелка, която абсорбира влагата и миризмата.