Слънцето прежуряше. Лъчите му проблясваха върху вълните на водната шир, чийто край не се виждаше.
Таня почиваше с родителите си на пясъчния бряг край морето. Тя бе само на 10 години, но бе много любознателна и наблюдаваше с интерес голямото водно пространство.
Внезапно нещо много необичайно привлече погледа на момичето. Морето се разпени. На всеки друг това можеше да му се стори тривиално, но момичето бе убедено, че става въпрос за нещо много важно.
На урок по география Таня бе слушала за цунамито. Бе им прожектиран филм, в който се разказваше за някои от признаците при приближаване на цунамито.
– И сега е същото, – каза си Таня. – Водата се пени и внезапно се появява рязък прилив.
Момичето веднага изтича при семейството си и разтревожено каза:
– Трябва да се махаме бързо от тук, скоро ще има цунами.
Баща ѝ тръгна към хотела, за да предупреди персонала му, но майка ѝ посрещна думите ѝ с недоверие. Тя не повярва на дъщеря си.
Таня застана до майка си и смело заяви:
– Мамо, повярвай ми, наистина ще има цунами. Аз тръгвам.
– Чао, – спокойно каза майка ѝ и помаха с ръка.
Бащата на Таня през това време бе предупредил дежурната охрана и хората бързо бяха евакуирани от плажа.
Семейството на Таня се скри в хотела няколко секунди преди да приближи мощната вълна.
Причината за цунамито бе скорошното земетресение не далеко от крайбрежието. Вълната удари обширен район и уби хиляди хора.
Настойчивостта на Таня спаси живота на много люде, които в същия ден почиваха на плажа. Тя бе наградена от властите за това.
