Денят бе топъл, независимо от това, че бе края на ноември. Сашо и Тимо вървяха към парка и разговаряха.
– Толкова много неща си чул за Господа, какво ти пречи да му предадеш сърцето си? – попита Тимо.
– Предаването ми звучи като загуба, – леко се усмихна Сашо. – Разбери, никой не иска да е губещ. Мога да се предам в ръцете Му, но имам усещане, че това няма да се окаже в моя полза.
– Каква полза? – намръщи се Тимо.
– Ами ако се ядоса и просто изгуби контрол за това, което искам?
– В Писанието пише, че да поставим живота си в ръцете Му, е най-доброто за нас, – възрази Тимо. – Колениченето, знак на предаване и лоялност, е подходящият отговор към суверенния Бог.
– Да, но ……
– Имайки Исус за Господ, – Тимо започна настървено да убеждава, – ние ще имаме неговата самопожертвувателна любов. Неговият план за живота ни е винаги по-добър от нашия.
– Дори в моментите на трудности и болести?! – подметна му Сашо.
– Бог ни е създал и ни е избавил от наказанието и робството на греха. Той ни е обещал живот на свобода и принасяне на плод. Няма никаква причина да се страхуваме какво ще донесе предаването ни на Него. Той няма никакво желание да направи живота ни нещастен ……
– Виж аз си имам свои планове, чужди не са ми необходими, – заяви Сашо. – Е, мога да включа и Неговия.
– Не можеш едновременно да следваш своя си план и Неговия.
– Защо?
– Това ще предизвика у теб повече напрежение и стрес. Сега е времето да му предадеш юздите, за да доведеш живота си до мястото, което никога не си и предполагал, че го има.
– Все още има неща, които ме възпират да направя това, – призна си Сашо.
– Застани в молитва и Му разкрий всички пречки, обясни на Бог кое е трудното за теб. Той ще ти помогне.
