Учителката разказваше историята за лайнера, който се бе разбил:

– На кораба имало една семейна двойка, която успяла да стигне до спасителната лодка, но там имало само едно място. Изведнъж мъжът избутал жената си във водата и се качил в лодката. Съпругата извикала преди окончателно да потъне.

Тук учителката спря за малко, а след това попита:

– Как мислите какво е извикала жената?

Повечето от децата казаха:

– Мразя те!

– Как може да съм била толкова сляпа?!

Учителката се обърна към Стефан, който през цялото време мълчеше:

– А ти как мислиш, какво е извикала тя?

– Погрижи се за детето ни, – отговори с тъга Стефан.

Учителката бе изненадана:

– Знаеш ли тази история?

– Не, но същото каза баща ми на майка ми преди да почине, – повдигна рамене Стефан.

В очите на учителката се появиха сълзи.

– Правилно. Корабът потънал. Мъжът се прибрал у дома и сам възпитал дъщеря си. Минали години. Този мъж починал. Дъщеря му разглеждала нещата му. Намерила дневника му, в който прочела следното:

„Тя беше болна от рак, преди да предприемем това пътуване. Не ѝ оставаше много да живее. Боже, колко много ми се искаше аз да бях потънал, а не тя, но заради дъщеря ми, не можех. Оставих я там насред океана…..“

Класът мълчеше. Разказът ги бе трогнал.

Те бяха разбрали, че не винаги пред изглеждащото добро се крие наистина добро и че под прикритието на привидно лоша постъпка, може да няма предателство.

Не съдете според това, което сте видели. За същността на много постъпки дори не бихме и подозирали….

Този вид автомобили са много специфични представители на автомобилната индустрия. Те ни помагат да се движим еднакво добре, както по шосетата и магистралите, така и по повърхността на водата.

Концептуалният автомобил Bond’s Lotus Esprit се е появил доста отдавна. Единственото нещо, което го отличава от всички други автомобили в този клас е възможността да се превърне в подводница, макар и с малка дълбочина на потапяне.

Най-необичайната амфибия е  Wooden F50.

Колата е почти изцяло от дърво. Що се отнася до характеристиките, тя плава много добре, като всяко парче дърво попаднало във водата.

Най-накрая ви представям амфибия Watercar Python. Тя е една от най-бързите. Нещо повече, Watercar Python е от малкото модели, които могат да плуват в открито море. Във водата кабриолетът развива огромна скорост.

Бързо и своевременно  можем да съберем реколтата, ако имаме голямо количество техника, добро снабдяване със запасни части, горивни и смазочни материали и обезателно наличие на добро и без дъжд време. Всичко това едновременно не се случва.

Учените от Воронеж са измислили какво да правят в такава печална ситуация. Те предлагат класовете да се обработят с ПВА лепило. Това предотвратява падането на зърната от класовете и намалява загубите на зърно.

Всичко това трябва да се направи, когато класовете влязат във фаза „восъчна зрялост“ – зърното е почти узряло, но все още не се рони.

Откъде да се вземе допълнителна техника и гориво за тази процедура, ако и двете не достигат, не е ясно.

Разбира се, трябва да се погрижим да отлепим зърната.

Изобретателите казват, че „за унищожаването на лепилото зърната трябва да бъдат подложени на силните удари вършеещите барабани в комбайните.

Колкото и странно да звучи всичко по-горе, за това е получен патент.

Единадесетгодишния Тийо Сатрио от Индонезия е роден без ръце и крака.

Повечето хора на негово място не искат да живеят, но Тийо се научил да бъде щастлив.

Тийо посещавал училище. Той се научил да пише, като държал молива в устата си.

Съучениците  му помагали да отива на училище с инвалидна количка.

Тийо се учел усърдно. Учителят му по математика казва за него:

– Във втори клас момчето се научи да решава задачи за четвърти клас.

След училище Тийо обича да играе Playstation. Той управлявайки джойстика с брадата си.

Петров работеше в полицията. Веднъж той изнасяше лекция пред учениците от малките класове.

Изведнъж го прекъсна едно малко момиченце. Тя го изгледа отгоре до долу и попита:

– Вие от полицията  ли сте?

– Да, – отговори Петров.

– Мама ми каза, че когато имам нужда от помощ, трябва да се обръщам към вас. Така ли е?

– Да, така е, – каза Петров.

– Тогава, – тя подаде крака си, – можете ли да ми вържете връзката на обувката?