Методи бе обвинен, в нещо, което не бе извършил. Той не се защитаваше, а само каза:
– Всяка история се нуждае от злодей, за да може героят да блесне.
Дядо Петко бе чул препирнята на младите хора и само добави:
– Със сигурност не е трудно да се намерят злодеи и в истории за страданието на Исус по време на страстната седмица.
Всички ококориха очи и въпросително погледнаха стареца.
– Това бяха невежи и безверни ученици, коравосърдечни фарисеи, садукеи, защитаващи своите привилегировани позиции, жестоки и безчовечни войници и циничен имперски областен управител, – започна да обяснява дядо Петко. – Към този списък могат да бъдат добавени и нашите имена, тъй като нашите грехове направиха ужасното изпитание на Исус необходимо.
Останалите само въздъхнаха.
– Можем да добавим и Божието име към списъка, – провокира ги старецът.
– Какво? Бог е причинил страданието на Исус? – почти в един глас реагираха няколко души.
– Да, – поклати глава дядо Петко. – Зад камшика на бича беше Божията ръка, която изливаше присъдата, гнева и наказанието за греховете на целия свят върху Сина.
Повечето бяха навели глави.
– Представете си, – плесна с ръце старецът, – как коженият камшик се спуска по голия гръб на Исус. След него остават рани, които кървят. Плътта Му е разкъсана.
– Колко лош е грехът, – възкликна Камен. – И то нашия грях.
– Така изглежда наказанието, – констатира дядо Петко. – Ако Бог наистина направи това на своя Син, той със сигурност ще го извърши и на невярващите в последния ден.
Повечето мълчаха и клатеха глави.
– Цената беше платена. Исус иска да види своето потомство – теб и мен, да живее с Него вечно, – каза като заключение дядо Петко.
Животът на Иван излезе извън контрол заради тежко предателство.
Съпругата на Филип почина. Той трудно понасяше загубата ѝ.
Малка група събрана на центъра пред магазина разгорещено дискутираше.