Скоро в приюта за животни дойдоха Сара и Мирон. Те отдавна искаха да имат куче, но бяха решили да ощастливят някое бездомно куче, за това бяха дошли тук.
Когато влязоха, погледът на Сара бе привлечен от стар питбул. Той я гледаше с много тъжни очи. В него Сара съзря толкова много вяра и преданост, че не можа да подмине клетката.
Един от служителите на приюта, когато забеляза на какво се е спряла Сара разказа следното:
– Това е Роки. Доведоха го мъж и жена на средна възраст, защото имал проблеми с пикаенето. Явно те не искаха да си губят времето с лечението му, а час по-скоро да се отърват от него.
Историята на Роки, още по-силно трогна Сара и тя помоли:
– Отворете клетката, искам да го разгледам по-добре.
Щом ключалката щракна и вратичката се отвори; благодарния питбул радостно скочи в ръцете на Сара. След такова радушно посрещане Сара не можеше да остави кучето. Оформиха документите и тримата Сара, Мирон и Роки напуснаха приюта.
– Щом има здравословни проблеми, нека да го заведем на ветеринар, – предложи Мирон.
И те отидоха. Ветеринарът прегледа кучето и ги погледна угрижено. Съобщи им още по-тъжна новина:
– Той е в края на живота си, остават му само няколко месеца живот.
На Сара и стана мъчно, но успя да понесе леко лошата новина.
– Щом не можем да го излекуваме, – каза Сара, – нека да превърнем последните му дни в истински празник.
Цялото си свободно време Сара и Мирон посветиха на своя любимец. Пътешестваха наоколо, разхождаха се в парка, играеха с него на свеж въздух.
Роки получаваше редовно вкусна и питателна храна, масаж и маса приятни впечатление….
