Легендата разказва, че в древни времена крикът се използвал във военните действия като инструмент, който чупел портата към обсадения град. Поради тази причина, конструкцията му е била държана в тайна.

Ако се вярва на легендата идеята за крика е била продадена.

Според друга версия, странстващ художник нарисувал портрет на благородник, който се опирал на крик. След това художникът възпроизвел рисунката и я предал на враждуващата страна.

Идеята за създаване на първия в света автомобилен хидравличен крик се родила съвсем случайно.

Неговият автор е Питър Лунати, който се занимавал с ремонт на автомобили. Веднъж, когато бил при фризьора, забелязал как майсторът леко зафиксирал стола на нужната височина.

Не минало и година, когато през 1925 г. Лунати направил автомобилен платформен крик с централна хидравлична стойка, задвижвани от хидравличен блок с ръчна помпа.

По време на Викторианската епоха не рядко се случвало хората да изпадат в кома, а ги погребвал като мъртви. На тези, на които им провървяло, се събуждали по време на своето погребение, а губещите се събуждали в гроба под земята.

Вълната от паника по повод на тези случаи довела до появата на „предварителни морги“, в които труповете лежали дотогава, докато не почнели да гният. Но това не оправило положението, защото твърде много трупове се събирали в моргите.

За това се появили“безопасни гробове“, които изглеждали, както обикновените, с това изключение, че в тях били осигурени инструменти и апарати, които човек можел да използва, ако случайно се събуди в гроб.

С тях той можел да излезе от гроба или можел да информира, че се е събудил там.

Времето се постопли и в салона на читалището отново се появиха желаещи да дават концерти.
Това беше като полъх на освежаване в сезон, който всички очакваха с нетърпение. Не само поради затоплянето, но и заради промените, както ставаха, както в природата, така и в хората.

Игор Симеонов успя да извоюва поредната си победа. След дълги преговори, той обеща на хората работещи в читалището:

– Ще чуете прекрасна музика, предимно от класиците. Вярвам, че ще останете доволни.

– На сцената имаме добре акордирано пиано …. – започна да обяснява Николов.

Той бе човекът, който се грижеше за добрата организация на подобни мероприятия, но внезапно бе прекъснат от скочилия Симеонов:

– Пиано? – засмя се саркастично Игор. – Вижте какво, колкото и добре да сте акордирали пианото си, то няма да ми върши работа.

– А на какво ще свирите? – погледна го с недоумение Николов.

– Аз имам прекрасен роял, – уточни Симеонов. – Той има такъв прекрасен глас, че когато човек седне да свири на него, музиката се лее като вълшебна приказка от звуци.

– И вие ще го докарате тук? – попита изумен Николов.

– Той не е толкова далече, – засмя се Симеонов. – Предната седмица свирих в друг град, който се намира само на 25 километра от вашия. Роялът винаги ме следва, където и да отида.

И наистина „висококачественият“ музикален инструмент пристигна, но трябваха носачи, които да го пренесат на сцената. За съжаление нямаше такива хора на разположение.

От там мина младеж в работни дрехи, целите изпръскани с вар и Симеонов се обърна към него:

– Извинете, бихте ли ми помогнали. Довечеря ще свиря във вашия град. Докараха ми рояла, но няма кой да го пренесе на сцената.

Младежът бе як и мускулест, за него това не бе проблем.

– Добре, бих ви помогнал, но съм сам. Ако вие дадете едно рамо…, – каза нерешително младежът, – ще успеем двамата.

На Симеонов му хареса идеята. Винаги минаваше за слабак. Често му се присмиваха за несъразмерната му фигура, А сега се намери човек, които не се притесняваше от вида му и го помоли за помощ.

„Защо пък не, – каза си Игор“.

Двамата хванаха рояла, внесоха го в салона и го качиха на сцената. Симеонов седна на първия ред, да отдъхне. Младежът също седна, но пред рояла. Ръцете му погалиха клавишите и под тях се разнесе музика и то не каква да е. Той свиреше кантата на Бах.

Чули музиката любопитни глави се показаха на вратата, а после нахлуха в салона и приседнаха на близките редове.

Изпълнението бе съвършено. Учудени лица устремиха поглед към якия младеж, който унесено продължаваше да свири.

Когато свърши, от салона се чуха ръкопляскания.

– Дори и аз не съм свирил така на този роял, – каза Игор. – Бях усетил прекрасният му звук, но  …. който и да сте младежо …. след вас не бих могъл да свиря….

Николов бързо влезе в салона и понеже беше чул само последните думи на Симеонов изкрещя на младежа:

– Какво си въобразяваш, че правиш там? Да не си повредил музикалния инструмент на нашия гост. Отивай си на строежа, тук не ти е мястото.

Младежът стана, слезе от сцената и спокойно се отправи към вратата.

– Какво говорите? – притеснено започна Игор. – Той е истински талант. Какъв строеж? Дори аз не бих могъл да свиря така….

Всички погледи се устремиха към вратата, но младежът бързо бе напуснал сградата …

В миналото уличните актьори са ги наричали клоуни. Те често използвали специални музикални инструменти, в това число и дрънкалки.

Последните са били правени от пикочния мехур на едър рогат добитък и плодовете на растение, които се поставяли вътре в него.

Какви са тези плодове?

Ваш ред е да мислите или да потърсите да прочетете от някъде нещо по въпроса.

Само мога да ви кажа, че в случая под плодове не трябва да си представяте нещо обемисто и голямо. Това са семена. Въпроса е: От какво растение са?

За по нетърпеливите оставям….

Отговор: анръз ивохарг инешусзи иневонкибо ас авот.

Най-старият известен молив се отнася към 1630 г.

Този инструмент е бил открит по време на реконструкции. Находката е намерена между гредите на къща, построена през XVII век. Най-вероятно, дърводелският молив е бил забравен след приключване на работата.

Моливът е направен от варовикови пръчки, които са прилепени от двете старани на малка пластинка от чист графит. На молива има следи, които говорят, че той е използван.

Сега този екземпляр се намира в хранилището на компания Faber-Castell.