Всички страни по света са длъжни да се съобразят със стандартите на настоящата политическа реалност, за да не загубят позициите си и да не проиграят борбата за пазари, ресурси и по други въпроси.

Японският мироглед се отличава от този в европейските страни.

Независимо от това, официалните символи там са били одобрени през 1999 г.. Те са , както във всички страни знаме, герб и химн.

Сега, официалните делегации и гражданите в чужбина могат да докажат принадлежността си към дадена държава по общоприетия начин.

Всички национални японски символи са с древен произход, а националният им химн е най-старият в света. Той представлява  пет стиха, които се повтарят два пъти, прославящи императора.

Химнът многократно е усъвършенстван по отношение на звученето и днешната аранжировка е утвърдена през 1888 г. В тази година Кимигайо きみがよ　официално е бил утвърден като националния химн на Япония. Заглавието き み が よ се превежда като „Управлението на нашият император“.

Древните японски монарси имат три имена. Първото име императорът получава при раждането си, второто след обявяването му за наследник, а третото се дава посмъртно.

Последното име съдържа в себе си девиз, които императорът е следвал през живота си. За летописците е било важно само третото име.

Например, сегашният император на Япония Акихито управлява под девиза
„Хейсей“, което означава „мир и спокойствие.“ Когато той си отиде от този свят, потомците ще го нарекат „император Хейсей“, като по този начин отдава почит на ерата на царуването му.

Първият византийския император, който загубил трона в резултат на насилствена революция бил Мавриций Тиберий.

Неговата строгост му струвала короната и живота.

Той отказал на войските, разположени на границата, за да се приберат в къщи за зимата. Освен това, той подчертал, че те не трябвало да получават подобрени зимни дажби, защото можели сами да се изхранват.

Армията, начело с Фока, се разбунтувала и превзела Константинопол.

Известно е, че това цвете е растяло на Японския архипелаг през периода Нара(710 – 793).

Членовете на императорското семейство били очаровани от неговата красота.

Хризантемата или Кику започнала да расте в градините на императорът на Китай.

Според легендата, той решил да вземе всички цветя при себе си. За тази цел изпратил 300 момичета и момчета до островите. Въпреки това, тяхната мисия се провалила.

Японците свързват кику с младостта и дълголетието. Тези цветя може да ги къса само човек с добро сърце.

Изпратените да унищожат всички кику в Япония видели с колко любов местните жители се грижели за растенията и всички се отказали от мисията си.

Юношите и девойките завинаги останали в Япония, отказвайки се от гражданството при злия китайски управник.

Тази красива легенда отразява почитащото поведение на японците към този красив символ на страната.

Един китайски император изведнъж осъзнал, че не може да прочете всички книги на света, дори и само тези в своята библиотека. А по-рано се надявал, че ще узнае смисъла на живота, усвоявайки знанията от тези томове.

Той извикал придворния мъдрец и го помолил:

– Напиши историята на човечеството, така че да се разбере, защо хората живеят.

След няколко десетилетия той донесъл 500 тома, в които било описано всичко. Императорът разбрал, че не може да прочете всички тези книги, за това помолил:

– Съкрати изложението си и следващия път донеси само най-главното.

Минали години и мъдрецът донесъл 50 книги. Но императорът бил вече остарял, осъзнал, че няма да може да прочете всичките тези 50 книги в края на живота си.

Владетелят отново помолил:

– Преработи текстът и отдели само най-важното.

Когато мъдрецът донесъл книгата императорът вече умирал. Преди да иде в отвъдното той помолил мъдреца:

– Донеси ми най-главната фраза, чрез която да разбера смисъла на живота.

Тогава мъдрецът казал:

– Човек се ражда, страда и умира…..