Тази седмица има много необичаен празник. Симхат Тора  – שמחת תורה е празник, празнуващ приключването на ежегодния цикъл на публичното четене на Тората – Петокнижието на Мойсей.

След това започва нов цикъл с раздела за създаването на света и Адам, първият човек на земята.

„Адам“ е и първото име, дадено от Бога на човека. Това име има специфично значение, което не се отразява в превода.

Земята, по която вървим и човечеството са свързани помежду си от момента на сътворението.

Ролята, дадена на Адам от Бога, е ясна – да управлява и да култивира земята. „И Господ Бог създаде човека от пръст из земята…“. Това е един библейски стих. Еврейският оригинал разкрива съвсем нов поглед по този въпрос.

Името на първия човек отразява превъзходно силата на еврейския език. Името Адам אָדָם ,произнася се адам, на иврит е свързано с две други думи: דַּם (дам) „кръв“ и אֲדָמָה (адама) „земя“.

Тази езикова връзка показва, че най-простото значение на името Адам е свързано с „кръв“ и „земя“. Връзката между тези думи и тяхното значение е ясна само когато четете текста на иврит.

Това е невероятно, но два нектарини напълно покриват ежедневните потребности на човек от витамин С.

По принцип нектарините се отглеждат в страните от Южна Европа, въпреки че са получени резистентни на студ сортове. Благодарение на това, нектарините се отглеждат дори и в района на Волгоград.

Костилките на нектарина съдържат най-силната отрова – циановодородна киселина.

Името на плода идва от напитката, която са пиели древните гръцки богове.

Въпреки че в англоезичните източници думата „нектарин“ се е използвала от 1616 г. насам. На много езици прасковите и нектарините са синонимни понятия, например на руски и френски, но всъщност това са различни плодове.

За разположената на многобройните острови Венеция, мостовете са важни като въздух. Не е случайно, че тук има повече от четиристотин такива, всеки от които е уникален по свой собствен начин.

Най-известните са тези, които са прехвърлени през двата главни канала на града – Дворцовия и Канал Гранде.

На Rio di Palacio, така на италиански език звучи името на Дворцовия канал, имащ само два моста.

Независимо от парадното си име, Дворцовият канал е доста мрачно място, тъй като първоначално е свързвал двореца на Дожите със сградата  на Новите затвори.

Не по венециански е мрачна и безрадостна панорама, която се открива от така нареченият Сламен мост.

И това не е случайно, защото по този канал са прекарвали затворници и на тях съвсем не им е било  до това, да се любуват на красотата на града.

Своето странно за белокамено съоръжение име, мостът е получил благодарение на разполагащото се пристанище наблизо, където акостирали кораби, които превозвали слама за затворниците. Мостът е издигнат в средата на XIV век и е служил почти 500 години.

От реставрация съоръжението се е нуждаело чак през  ХIХ век. Тогава то не само бил ремонтирано, но и разширено.

Второто пресичане над Дворцовия канал е много популярния сред туристите, малък и много висок мост с арка, имащ красивото име Мостът на въздишките.

Легендата разказва, че влюбените, които се целуват на него по време на залез, ще останат завинаги верни един към друг.

Предназначението на моста не е толкова романтично. В продължение на няколко века свързва Palazzo Ducale, където обикновено се провеждат съдебните заседания, с градски затвор, разположен от другата страна на канала.

И въздишки тук са издавали не влюбени, а минаващи по моста арестантите. Много от тях са видели Венеция от Моста на въздишките за последен път в живота си.

Онзи ден видях, как една жена да поставя пакет с обезмаслено мляко на лентата към касата в супермаркета.

– Можете ли да ми кажете защо купувате това мляко? – попитах тази жена.

– Защото то е без мазнини, – отговори жената.

– А знаете ли какво заменя мазнините?

– Хммм, – каза тя, взе пакета и прочете името на втората съставка, която следваше обезмасленото мляко, – царевичен сироп?!

Тя се намръщи, но след това върна пакета при останалите продукти в кошницата.

Очевидно жената изобщо не е мислила да си зададе такъв въпрос. Тя просто бе приела широкото разпространено мнение, че мазнините, които са неразделна част от хранителния режим на човека, трябва да се избягват, когато е възможно.

Но защо да се съмнява в това, нали и самите ние позволихме на производителите на храни, рекламодателите и изследователите да мислят вместо нас?

Вероятно всеки от нас се е сблъсквал с такава неприятност, невъзможността да се почешеш по гърба. Този проблем обикновенно решавате, ако накарате някой друг да свърши това.

На кобила с име Кара много ѝ провървяло. Тя си имала приятелка, куче порода териер.

Умното животно, което се нарича Мила, винаги знае кога трябва да почеше приятелката си Кара и веднага идва на помощ.

Забавните кадри, които са се появили в Интернет, показват как смелото куче балансира на гърба на коня и енергично чеше кожата му с предните си лапи.

Естествено Кара е много доволна.