Усетът и умението за установяване на емоционален контакт с детето, особено в ранна възраст, е много важно нещо за целия по-нататъшен живот на подрастващия.

Този извод са направили психолози от Университета в Минесота САЩ. Те забелязали, че тези, които са се родили в бедност и нищета, добиват повече академични успехи, ако са расли в атмосфера на любов и топлота.

Родителският усет компенсира влиянието на негативните фактори, като неблагоприятна среда и низко ниво на образование.
Когато родителите реагират на сигналите на детето бързо и адекватно и му предоставят възможност да изследва безопасно света, това може да компенсира всякакви негативни фактори.

Две врани слушали концерта на славеите и решили да изкажат своето мнение.

– И какво толкова, хората намират в тях? – казала едната.

– Пеят тихо и пискливо! – добавила другата.

– Виж вида им! Колко са малки и сиви, от листата даже не се виждат, – добавила първата.

– Нужно ли е да им обръщаме толкова много внимание?

– Гра- гра – гра …..

И доволни от направените изводи, полетели към високите дървета, за да дават свой концерт пред хората.

Силният стрес оказва различно въздействие при момчетата и момичетата. При по-слабия пол мозъкът старее бързо. В това са убедени изследователите на Стенфорския университет.

Част от мозъка, свързан с емоциите и емпатията при момичетата има по-малки размери, когато те са подложени на силен стрес.

При травмирани момчета този участък е много по-голям.

Момичетата често са подложени на пост-травматично стресово разстройство.

Учените са достигнали до извода, че тази част от мозъка при момичетата старее по-бързо, заради преживяна стресова ситуация. Освен с обработката на емоциите, същият участък от мозъка играе важна роля при изпращането на сигнали към другите части на тялото.

Цялото човечество говори на еди и същи език. До този извод са дошли лингвисти и кибернетици от Аржентина, Германия, Холандия, САЩ и Швейцария, анализирали 40 – 100 основни думи в 3700 езика, приблизително 62% от всички езици в света.

Оказало се, че въпреки значителните различия между езици от различни езикови групи и семейства, при подбора на фонемите за основните думи, особено за тези обозначаващи частите на тялото, съществуват ярко проследими закономерности.

Към друга група от думи, в които връзката между езиците на света се проявяват особено отчетливо, се отнасят до названия за степените на родство и разпространението на сезонните явления.

Учените разбрали, че пред тях стои свидетелство за още не изучени закономерности свързани с работата на мозъка на човека, а именно стремеж да се приписват на фонемите собствен смисъл.

Очевидно, това свойство е универсално за всички представители на нашия вид.

Така, в повечето езици думата обозначаваща „нос“ има звук „н“ и (или) гласната „о“ или „у“. В думата, означаваща лист от дърво, в кой да е език има голяма вероятност да се забележат звуците «л», «п» или «б», в същото време думата за „пясък“ по-скоро ще съдържа звука „с“. В думите означаващи „червен“ и „кръгъл“ много често се среща звукът „р“.
Тези правила не са универсални, но броя на съвпаденията показва наличието на някакво правило.

Учените установили, че за някои думи обратно, съществуват много нехарактерни звуци, Особено с това се отличавата местоименията. За да се индетифицират говорещите на кой да е език в света не се използват звуците: „у“, „п“, „б“, „т“, „с“, „р“ и „л“.