Стоян и Владо се бяха източили доста това лято. Бяха отишли с родителите си на село, но не пропускаха и час да се метнат на колелото и да обикалят наоколо. И тъй като колелото беше само едно, двамата се редуваха в използването му.
Денят беше много горещ. Едва се дишаше. Владо застана пред баща си и попита:
– Можем ли да отидем да се изкъпем на реката?
Реката не бе много близо, а и криеше много опасности. Беше буйна с множество въртопи.
– До четири часа може, – каза баща му, – а после двамата с брат си трябва да помогнете малко.
– Ваканцията е дава да почиваме, а не да работим, – недоволно изсумтя Стоян.
– От както сме дошли все едно и също, – подкрепи го Владо, – „На работа, …..четете!“
– Какво преуморихте ли се? – почна ги майка им. – Всички работят, никой не се шляе по улицата.
– Ти ми покажи, кои деца работят в селото, – засмя се Владо. – Нито един. Повечето дори се разхождат с колите на родителите си.
– Татко, тръгни из село и виж колко от съучениците ни са на полето или в градината, – подкрепи го Стоян.
– Да но някои от тях пасат добитъка, а вие и това не искате да вършите, – гласът на майка им звучеше доста остро.
– Какво ще разберем тогава от ваканцията? – смотоляви набързо Стоян. – Оставете ни малко на свобода, тъкмо да се заредим с малко сили.
– А ние разчитахме, че един ден ще ни отмените, – махна с ръка огорчено майка им.
– Отмяна в окопаването на градината, плевени и куп такива „приятни и красиви занимания“, – с лека ирония подхвърли Владо.
– Вие какво, да не се срамувате от селската работа? – баща им се беше вече изнервил. – А от къде идва хлябът? Ако не е селото, как ще заредим мазето и как ще преживяваме? Замисляли ли сте се над това?
– Това сме го чували и друг път, – наостри се Стоян. – Моите съученици отидоха с родителите на море или на планина, а ние тук.
– И ние някога сме ходили на море, – с тъга каза майка им, – но сега при тая скъпотия едва смогваме.
Бай Стамен току що бе прекрачил прага на дома им и слушаше „престрелката“, която се водеше между деца и родители. Най-накрая той реши да се намеси:
– Мили младежи, вие имате пълно право да искате да работите по-малко през ваканцията и повече време да прекарвате в разходки, игри и забавление. Това е ваше право. но това е само една част от истината.
Колкото и ядосани да бяха на родителите си Стоян и Владо се заслушаха в думите на бай Стамен.
– Поразмислете и потърсете и другата част от нея, – продължи възрастния човек. – Ще я намерите като се вслушате в думите на родителите си. Постарайте се да ги разберете. Не искам да натрапвам мнението си, но като ви гледам и слушам ми става болно.
Стоян и Владо наведаха глави. Те разбираха какво иска да им каже бай Стамен, въпреки че ги влечеше другото разбираха, че той е прав. Двамата много го уважаваха и почитаха, не веднъж им бе давал добър съвет за ситуации, в които бяха изпадали.
