Всички ние сме призовани да бъдем свещенство за нашия Господ. Какво означава това?

Свещеникът Аарон се застъпваше за народа си. Знак за това бе нагръдникът, който бе част от неговото облекло. Аарон, когато влизаше в светилището, носеше имената на синовете на Израел върху нагръдника си. Така той се молеше и принасяше жертви за тях.

Апостол Павел ни призовава един друг да си носим теготите, т.е.да правим същото, което правеха свещениците в Стария Завет. Така ние изпълняваме повика да бъдем свещенство, живи камъни вградени в духовното здание.

Можем да се уподобяваме на Христос, като един на друг си носим теготите. Правейки го ние показваме Божията любов към другите.

Донка бе стриктна във всичко, което правеше, дори спазваше ограниченията на скоростта, когато караше колата си. Често я задминаваха по-нетърпеливите.

Свиреха ѝ с клаксони, а после бързо профучаваха край нея. Случваше се някой да ѝ се изплези или да ѝ направи знак с ръка, че е ненормална.

Една сутрин зад нея се движеше полицейска кола. Тя бе спокойна, защото спазваше правилата.

След няколко минути заедно с още една кола тя спря на знак“Стоп“.

Другият шофьор погледна в огледалото си и видя полицая. След малко мъжът, Донка и полицейската кола се движеха много по-бавно, отколкото изискваше ограничението.

– Колко сме примерни, – усмихна се Донка.

Към групичката се присъединиха още двама шофьори. Донка забеляза как мъжете бързо си закопчаха коланите и си прибраха мобилните телефони.

– Май доста напечено стана, – каза саркастично Донка. – Присъствието на полицаи им действа доста вразумяващо. Тези, които по принцип шофират безразсъдно, станаха кротки агънца и сега смирено следват правилата по пътя.

Донка дълго следеше след това, как необуздани шофьори при вида на полицейската униформа ставаха мирни, хрисими, същински божи кравички.

– Ако следвам Божиите заповеди – каза си Донка – и живея според законите приети от държавата ми, може би другите ще последват примера ми. Колко много ми се иска животът ми да бъде едно живо свидетелство за Исус на работното място, в къщи и навсякъде, където отида.

Тя въздъхна дълбоко и продължи:

– Ако аз правя нещата по правилния начин и някой последва примера ми, той ще се приближи повече до Христос.

За изобретател на перфоратора се смята Фридрих Зонекен от Бон, който на 14 ноември 1886 г. пръв е подал заявление за получаване на патент.

Но перфораторът е измислен много преди Зонекен. Трябва да отбележим, че такъв се е използвал от Емануил Кант.

Единствената разлика от днешния перфоратор, с отвор от 5 mm е, че Кант е използвал същото устройство, но с отвор от 11.6 мм. Това е било и неговият отличителен знак.

До средата на ХIХ век не е имал документи, в които са описани подобни акуратни отвори, освен в тези на Кант.

Забравете фразите: „Осем чаши на ден“ или „половин литър вода на ден“.

Вместо това погледнете в тоалетната.

Ако отенъкът на урината ви има цвета на лимонада, вие сте достигнали оптималното състояние на хидратация.

Ако урината е абсолютно прозрачна, трябва да започнете да пиете по-малко вода.

По-тъмните нюанси в жълто е знак, че трябва да пиете повече вода.

Такъв турнир е бил устроен през май 1897 г. в Петербург. Едно от столичните списания, обещало да стане съдия по приготвянето на грандиозното зрелище.

На огромна, 260 квадратни ярда, площ, изглеждаща като шахматна дъска, били разположени отряди от пешаци и конни бойци, облечени в тъмни и светли тонове костюми съответстващи на ролите си: цар с оръженосци, царица с вестители, офицери с ординарци, конна кавалерия, женски амазонки въоръжени с копия в първия отряд, а във втория с карабини. Пушки с натурална величина, цели крепости на колела, предвижвани с коне.

Наблизо се разполагали два оркестъра. По знак на М. И. Чигорин под звуците на фанфарите и рогове се обявявало началото на партията, която трябвало да се води по сигнала на роговете с музика и стрелба.

Партията специално се пишела за този ден от самия Чигорин. В нея се предвиждали няколко ефектни момента. Атака на кавалеристите по цялото поле. Пленяване, т.е. шах и мат на царя, заобиколен от двата отряда жени войни.

В качеството на фон на партията-пиеса се изпълнявали старинни руски маршове.