Здравните експерти заявиха, че в повечето случаи, ваксинацията срещу грипа е загуба на време, отчитайки, че тази зима ще се защитят от грипа само около 3% от ваксинираните хора.
Това становище бе изразено от британски експерти, които твърдят, че тъй като вирусите постоянно мутират, всяка ваксина, разработена за профилактика на болестта, остава в сила само за една година. В този случай, не само във Великобритания, но и други страни годишно харчат за противогрипна ваксина солидна сума пари.
Заключенията на британските експерти са направени въз основа на резултатите от научните изследвания, в който са взели участие 1314 пациенти, които са носители на вируса на грипа. Само 3% от тях са носители на щама H3N2, от който се осъществява масовата ваксинация. Телата на 97% от участниците в проучването са били поразени от мутирали щамове.

Навярно сте срещали рецепти за приготвяне на храна в микровълнова печка, но тук става въпрос за съвсем друго нещо. Впрягане на микровълновата печка в неща, в които дори не сме подозирали, че може да бъде полезна. Ето ви и някои от тях.

За да освежиете аромата на сушени подправки и сосове, загрейте ги на пълна мощност за 30 секунди в микровълновата печка.

Ако увиете в хартия стар хляб и го оставите при пълна мощност да постои в микровълновата за минута, хляба ще стане като пресен.

Бадеми лесно се почистват, ако се сложат във вряша вода и се подгреят за 30 секунди на пълна мощност.

Орехи лесно се белят, ако се подгреят във вода за 4-5 минути на пълна мощност в микровълновата фурна.

Портокали или грейпфрут лесно се почистват от бялата пулпа, ако се загреят за 30 секунди на пълна мощност.

В микровълнова фурна може лесно и бързо да се сушат обелки от портокали и грейпфрут. за целта ги сложете на хартиена кърпа и в продължение на две минути ги подръжте на пълна мощност.По време на погряването корите трябва да се разбъркват. След изсушаването ги съхранявайте в плътно закрит съд.

С микровълнова печка можете да изцедите лимон или портокал даже при много дебела кора на плода. Загрейте плода няколко минути в микровълновата фурна. След това изчакайте да изстинат. Тогава много лесно ще можете от него да отделите сока му.

В микровълновата могат да се изсушат за зимата зелени растения, зеленчуци, сухари и ядки.

Можете да разтопите захаросани мед, ако го поставите в микровълновата печка в продължение на 1-2 минути.

В микровълновата печка можете да премахнете от дъска за рязане набита в нея миризма. Достатъчно е да я измиете добре, да я натъркате с лимон и да я „обгорите“ в микровълновата печка. След охлаждане, тя става суха и чуплива.

Живели някога двама съседи. Никога не се карали, но постоянно си съперничели.
Една зима паднал дълбок сняг. Първият съсед излязъл рано сутринта с лопата в ръка, за да разчисти снега пред къщата и да направи пътечка към пътя. Погледнал в двора на съседа. Към неговия дом водела старателно почистена пътечка.
На следващата сутрин валяло отново. Първия съсед решил да излезе половин час по-рано. Погледнал към съседа, а към дома му отново води почистена пътечка.
На третия ден виелицата яко вилняла. Сняг бил се нарупал повече, отколкото в предишните дни. Излязъл първия съсед да възстанови реда в двора си на разсъмване. Погледнал в съседния двор, а там пътечката до дома на съседа стои почистена, все едно не е валял сняг.
Изненадан от това първият съсед решил да разбере, как съседа му успява да разчисти пътеката до дома си. В този ден двамата се срещнали на улицата. Като разменили няколко думи за работите си, първия съсед между другото попитал:
– Съседе, кога успяваш да почистиш снега пред дома си, сняг вали почти всеки ден?
Вторият съсед се изненадал от въпроса, но после се засмял и казал:
– Та аз никога не го чистя, просто приятели ми идват често на гости!

У нас повече правят снежни човече, а за снежните жени изглежда е забравено.
Смята се, че в снежния човек, се почита духа на зимата. Към него са се обръщали с молби за помощ. Чрез снежия човек и снежната жена хората са се стемели да умилостиват небесните сили.
Може би за това в ръцете на снежния човек се слага метла, за да може да отлита на небето, когато пожелае.
Със снежните жени историята е по-особена. Вярвало се е, че въздухът е населен от небесни девици, заповядващи мъгли, облаци, снегове и дъждове. За това в тяхна чест устройвали тържествени ритуали. За да умилостивят небесните обитатели, те правели снежни жени, като ги възвеличавали за небесни нимфи на земята.
При древните славяни виелицата и бурята са индетифицирали с девицата на снега. Често си я представяли като набита, яка и величествена. С епитетите бяла дреха се изобразавал блясък, сияние, красота. В приказките е показана като майка Зима или зла мащеха. Явява се в образа на побеляла магьосница и млада Снежанка.
На 25 декември по време на зимното слънцестоене селяните палели огромни огньове, за да помогнат на слънцето да грее по-силно.
За да не бъде зимата много тежка, правели снежни жени, въртели хоро около нея и пеели: „Мраз и студ, пред оградата дойде. Снежната жена го донесе. Жената с гърбавия нос. Вземете снежни топки и я разрушете“.

Това се случи през зимата. Живка си имаше малка книжка. В нея имаше прекрасни приказки, за доброто и злото, за верността и любовта, за благодарността и предателството, …
Живка много обичаше тази книга. Всяка вечер тя сядаше до майка си на дивана и слушаше майка си как ѝ чете от нея.
Веднъж на гости им дойде Слави, братовчед на Живка. Той вече ходеше на училище. Беше непослушно момче и цар на пакостите.
Когато Живка му показа любимата си книжка, той махна с ръка и каза:
– Книгите са скучни и неинтересни. Много по-интересни са компютърните игри и стрелбата с воден пистолет.
Слави беше толкова убедителен, че Живка му повярва.
Вечерта тя не искаше майка ѝ да чете приказка от любимата ѝ книга. Това се случи и на следващата вечер. Ситуацията се повтори няколко вечери подред.
Мина цяла седмица и Живка усети, че иска отново да се върне в света на приказките и приключенията.
Тя се покатери до рафта, но там я нямаше любимата ѝ книжка. Тя разрови наоколо, но не я откри.
– Мамо, къде ми е книжката с приказките? – извика Живка.
– Навярно е избягала от нас, – каза спокойно майка ѝ.
– Как така избягала? – не повярва Живка. – Нали тя няма крака.
– Тя е решила, че повече не ти е нужна и е отишла там, където я чакат, обичат и желаят да я четат.
Очите на Живка се напълниха със сълзи. Обзе я отчаяние. Прегърна майка си и горко заплака.
Майката се съжали над дъщеря си и каза:
– Книжката ще се върне, ако искаш да слушаш приказки от нея, дори сама да се научиш да я четеш.
Живка вдигна глава, изтри сълзите си и възторжено каза:
– Искам, много искам, мамо!