За това съществуват много теории. Ето и една от тях.
Територия на Северна Африка на запад от Египет, древните гърци и римляните наричали Либия дълго време, тъй като там са живели племена, които римляните наричали „Livs“. Всичко, което се е намирало на юг от Либия, означавали като Етиопия.
През 146 г. пр.н.е. Рим побеждава Картаген. На окупираната територия от война, която сега е Тунис, е основана колония. На тази колония е дадено името „Африка“, тъй като по тези места са живеели местните войнствени племена афарики.
Според друга теория, жителите на Картаген, наричали хората, които не живеят в градовете „афри“, която идва от финикийски афар – прах.
След като римляните победили Картаген, използвали думата „афри“ за името на колонията. Африка постепенно става известна като земята от останалата част на континента.
Съществува и друга версия. Според нея името „Африка“ са измислили арабите. Арабските географи отдавна са знаели, че Азия и Африка са разделени от Червеното море. Арабската дума „фарака“ се превежда като „разделям“ или „отделям едно от друго“.
От думата „фарака“ арабите образували думата ‘Ифрикия“, именно така те наричали четвъртия континент. Древното име може да се преведе като „разделен“.
За това е писал арабският учен от 16 век Махмуд ал Вазан. По-късно Ифрика се превърнала в Африка, което било свързано с особеностите на чужди имена в различни езици.

Захар се загледа в хоризонта. До залеза оставаха още няколко минути. Сутрин слънцето изкачаше почти неочаквано, а вечер рязко се скриваше. Той никога не беше напускал това място и не знаеше дали и другаде е така.

Беше време за вечерната му обиколка в лагера. Много му се искаше да види онова 13 годишно момиче, което се бе превърнало в майка за шесте си сестрички. В лагера я смятаха за истинска героиня.

Бяха дошли преди две седмици, когато мъже нахлули в селото им и го опожарили. Малките бяха уплашени, но тя му разказа какво се е случило:

– В полунощ нахлуха в селото ни ужасни хора. Те бяха на коне и носеха факли. Палеха всичко наред. Повиках сестричките си и побягнахме.

– А баща ти и майка ти? – беше я попитал тогава.

– Когато се измъкнахме от селото, – продължи да разказва тя, – Ила проплака: „Мама!“. Тогава осъзнах, че са останали в селото. Навярно са ги убили.

Той знаеше, че тя е права. Беше виждал труповете в такива опожарени селища. Беше страшна гледка. Между тях имаше  деца, жени и старци. В очите им се беше запечатал ужаса и болка, които бяха изпитали.

Когато Захар мина край колибата, която им бяха набързо отстъпили, я видя. Тя бе седнала до вратата и държеше в скута си най-малката си сестричка. Пееше ѝ тихо и я люлееше в ръцете си. Гласът ѝ беше приятен, нежен и успокояващ.

На земята пред вратата имаше очукано гърне. То съдържаше мизерната брашнена каша, която раздаваха на всички успели да се спасят от околните села.

Захар въздъхна: „Защо беше нужно това изтребление, – мислеше си той. – Воюват, избиват се, но какво бяха виновни тези малки създания?“….

Командировката за японецът е било най-опасното пътуване за целия му живот.
По нещастно съвпадение, Цутому бил в Хирошима в деня, когато Военновъздушните сили на САЩ пуснали атомна бомба върху града. Човекът по това време е бил само на няколко километра от епицентъра, за това е пострадал от радиацията. Но най-важното е, че Ямагучи оцелел.
Въпреки това, само след няколко дни му е било съдено да преживее втората американска бомбардировка, но този път в родния си град Нагасаки.
По ирония на съдбата, по време на втората бомбардировка той е седял в кабинета на шефа си и разказвал подробно за това, което се е случило в Хирошима.
Това е може би единственият човек на земята, който е оцелял след две атомни катастрофи.

По прищявка на един от наследниците на херцог Алба, който искал да има вещ, която никой нямал в света, парижкия механик Биллете през 1837 г. за 280 хиляди франка направил удивително устройство.
Това бил универсален астрономически часовник. В него се съчетавали три отделни устройства.
Първото е астрономическо и показвало движението на Земята и другите планети около Слънцето.
Второто е хронологично и представлява механично действащ календар.
А третото е географско. На 36 циферблата със стрелки се отчитало времето по часове и минути в най-големите градове на света.
Ако гледате този часовник можете да разберете колко е часът в момента в Лондон, Вашингтон, Рим, Париж, ….
Часовникът дава информация за различните дати по грегорианския, юлианския, мохамедански и много други календари.

В архитектурата, формата следва от функцията. Кажете ми за какво искате да използвате сградата и аз ще ви кажа как да я изградите.
Но при хора, това е точно обратното. Функция следва форма. Разбера какво Бог е предначертал за вас, имено за това Той ви е дал духовните дарби и способности. Тогава вие ще знаете какво трябва да правите в живота си.
Знаете ли, че Бог има специфичен труд, за вас, докато сте на тази планета? Бог не поставя хората на Земята, без да им дава работа в живота. Тази работа не е свързана с вашата ежедневна работа или кариера ви. Работата е част от Божията цел за живота ви. Бог не ви е поставил на Земята, само за да използвате ресурсите ѝ. Той ви е поставил тук, за да дадете своя принос.
Бог никога няма да ви даде работа, която не сте в състояние да извършите. Ето защо трябва да имате духовни дарби. Те са спящи във вас, докато не решите да ги откриете и развиете.
Ако сте на работа трябва да използвате това, която Бог ви е дал, а не да се измъкате. Животът е твърде кратък, за да го губим за работа, за която не сме предназначени. Бог не ви е поставил на Земята, за да правите пари. Бог ви е оформя според това, което трябва да изпълните.
Осъзнавайте вашите духовни дарби отговорете на въпросите: Каква е Божията воля за живота ми? Какво Бог иска от мен да правя с живота си? Каква работа, каква кариера трябва да имам? Какво трябва да бъде моето служение? Каква трябва да бъде моята мисия в света?
„Подаръците“ обясняват къде трябва да бъдат насочени усилията ни, а те се формират с работа.