Безпилотните летателни апарати не са нещо ново, както и мислено управляемите устройства. Тези технологиите са в процес на доработване. Но има успехи, в някои области като, например, пациенти, които са успели мислено да управляват своите протези.

Но безпилотни летателни апарати, които се управляват с мисълта е нещо съвсем ново.

В унивеситета на Флорида се е провело първото състезание на безпилотни апарати, които се управляват мислено.

Пилотите са наденали на главите си електроенцефалограмни шлемове, които били разработени за мозъка на всеки един от тях.

Невронна активност се фиксирала, когато човек мисли, че трябва да придвижи нещо напред. След това тази активността се свързвала с ръчка управляваща безпилотния летателен апарат. Вслествие на това летателния апарат се предвижва напред.

В действителност, това е същото, когато играете на видео игри, само че вместо клавиши действате чрез мозъчни вълни.

За съжаление технологията  не е съвършенна, но в бъдеще учените се надяват, че тя ще може да се внедри във всекидневния живот.

Ето наближава Разпети петък. Виждаме как враговете на Христос добиват своето. Те се изпълниха с люта ненавист към Исус и „не осъзнаха какво правят“.

Питали ли сте се някога: Ако бях в тези дни в Ерусалим, къде щях да бъда и с кого?

Немаловажно е, че описаните от евангелистите беззакония не се творят от атеисти, а от вярващи хора, изпълняващи предписанията на своята религия усърдно и прилежно.

За това е важно, да разберем ставащата със тях трагедия, не за да ги осъдим, а за да не се повтори това с нас.

Когато хората се разгневиха на Божия Син, защото не получиха това, което очакваха, те измениха своето призвание. Ученикът стана предател, съдът се превърна в трибунал, войниците в мъчители, религиозните водачи в богоборци. Даже минаващите край Голгота граждани се проявиха по срамен и неприличен начин, като издевателстваха над Разпнатия.

Урока от това е, че настоящето не е наше, а Божие. За това ако искаш да станеш истински човек, не трябва да търсиш своето, а Божието.

Ако не желаем нашият живот да бъде неискрен, лицемерен, коварен и прикрит, той трябва да бъде живот в Христа. Любовта към Бога и ближния прави живота ни в пълноценен и осмислен.

Празниците събират хората. Тези веселия са като отдушник на натрупалата се неприязън към несгодите в ежедневието.

Този Великден събра Делян и Димо. Те не се познаваха отпреди, но взаимно се харесаха. Димо познаваше много от събралите се, докато Делян беше случайно попаднал на това място. За втория празникът се изразяваше в ядене, пиене и почивка.

Когато двамата останаха сами на масата Димо се оживи:

– Дядо ми е разказвал за „Велиден в Дахау“ през 1945 г. Хората, които току що били освободени поискали да отпразнуват Великден. И там 18 свещеници отслужили литургия.

– Та те са били на ръба на смъртта, едва са отървали кожата си, – каза Делян.- За какво им е било всичко това?
– Такива хора  наистина могат да осъзнаят напълно Страстната седмица, – с уважение каза Димо.

– Ако човек е здрав, щастлив и има успех в живота, способен ли е да схванат същността на тази Страстна седмица?

– А защо не? – попита Димо. – Състоянието на човека не е от значение. Има хора, които не могат да изпитат радостта от Великден, поради отчаяние, болка и мъка. Такива отдавна са станали безжизнени и бездушни, съвършени мъртъвци. Всеки човек  е способен да разбере смисълът на страданията Христови.

– Но ние хората сме толкова променливи, – махна с ръка Делян. – Дори и да искаме да бъдем с Христос, след това пак извършваме някоя глупост или изказваме някаква нелепост.

– Ако човек се потопи в преживяванията на Спасителят през тази Страстна седмица, никога не би могъл да забрави това, – възрази Димо. – Това страдание на Христос докосва всеки и човек се променя.

– Могат ли страданият, през които преминава човек да му помогнат да приеме Христос за свой Спасител? – попита Делян.

– Много от хората, които са били в концлагери не са били християни и не са станали такива след преживяванията си. Ето, например, Примо Леви е описал ужасите, които е преживял в един от лагерите на смъртта. Чрез книгите си той е искал да промени света, да го коригира и насочи към мир и разбирателство.

– Навярно това не е помогнало много, – в гласа на Делян се усети съжаление.

– Този човек е узнал много за човешкото достойнство и неговото пренебрегване, но не е разбрал какво Христос е направил за него. До колкото зная се е самоубил, защото не е могъл да преживее зрелищните шествия на неонацистите в мирно време, – обясни Димо.

– Тогава какъв е смисълът на страданието, което този Леви е преживял? – попита Делян.

– Страдания без Христа съществуват, но това не означава, че са безсмислени, че Бог не просвещава човек по някакъв друг начин. Тези хора могат и да не станат християни, но смисълът на страданието виждат в други неща, които са вложени в Христос, защото човешкото достойнство е чувство, което е заложено в човека от Бога.

– Някои казват, че страданието приближава човек до Христос, но изглежда това не винаги става – констатира Делян.

– Страданията могат да приближат човек до Бога, но могат и да го отдалечат. Могат да го променят, но могат да убият  всичко човешко в него.

– Изглежда не е много лесно да видиш в своите страдания присъствието на Бога, – въздъхна Делян.

– Да, но за тези, които са способни на това, се оказва спасение, – каза уверено Димо.

– Това означава ли, че страданията, които са преживели хората в концлагерите и не са им помогнали да станат християни, са били напразни?

– А дали за това, че не са могли да простят на своите мъчители, не е станало пречка да станат християни? – попита Димо, като внимателно се вгледа в своя събеседник.

Делян се замисли. Той  разбра, че ако се ядосва на някого, не може да му прости и изкарва цялата си злоба върху него, всичко това става преграда между него и Бога.

През каквито и страдания да премине човек, ако не иска да възприеме Истината, той остава неспасен …

Колко често си задаваме въпросите:

– Защо това се случи точно с мен?

– Защо се включих в тази работа?

– Защо се появиха същите проблеми?

….

Въпросите с „защо“ могат да продължат безкрайно, всеки път формулиращи се по различен начин.  И всеки път отговорът ще бъде един и същ. Източникът на проблема е вътре в нас. В повечето случаи даваме право на това, което ни е угодно, без да се съобразяваме със ситуацията.

Някои от нас какви ли не трикове прилага, за да не признаят, че причина за неуспехите им е в тях. Винят всеки и всичко: околните, обстоятелствата, магнитните бури, деградацията на нацията, че не са като другите, лош късмет, интриги и машинации на злобни критици, дори в лошо око и направена магия.

Хората могат да променят живота си без значение какви са обстоятелствата и проникващ „морален упадък“ в обществото, но трябва да признаят греховете си и да последват Господа.

Всеки ден от живота ви е неповторим, не можете да го замените или върнете назад, за това изберете да го изживеете, както трябва!

Вие вярвате, че Бог ще снабди вашите нужди. Но какво да правим, когато резултатите не бързат с отговора си? Нима сте готови да се откажете?

Бъдете търпеливи!

Днес малко се говори за търпението, но когато става въпрос да получим от Бога, търпението е не по-малко важно от вярата.

От търпението ни зависи, дали ще се окажем успешни или ще претърпим поражение.

Търпението укрепява и поддържа вярата до тогава, докато не се появят резултатите. След като размишлявате над Божиите обещания и ги вложите в душа си, търпението ще ви насърчава да не се откажете.

Търпението е сила. В него има смелост да се откажем да вярваме на сатана, който казва, че Божието Слово не работи за нас. Издръжливостта знае, че Божието Слово никога няма да ни подведе и провали.

Търпението няма да се оттегли със страх, но ще продължи да върви напред с вяра дотогава, докато не получим отговор.

Продължавайте търпеливо да слагате Божието Слово на първо място и Божиите обещания непременно ще се изпълнят в живота ви.