Семейна двойка на около двадесет години живееше сякаш бяха през 40-те години на миналия век.

Мебелите, дрехите и колата им бяха от този период.

– Ние възприемаме такъв начин на живот, – сподели мъжът.

– Избягваме модерните технологии, но играем настолни игри и посещавайки танци от 40-те години през почивните дни, – допълни жената.

– Ние сме привлечени от този прост начин на живот, – казаха двамата.

– Но това не е автентичното преживяване от 40-те години, – отбеляза Ганчо, техния комшия, – защото това време доминира с ужасяващата Втора световна война.

– На нас така ни е добре, – сбърчи нос мъжът. – Може и без войни.

Възможно е тази двойка да е преживяла трудни периоди, за това са склонни да гледат назад с копнеж през розови очила, забравяйки негативите събития.

Винаги, когато животът ни е труден, вместо да гледаме назад, можем да се вкопчим в Божието ръководство и осигуряване в настоящето си.

Нека се доверим на Божието обещание за по-добро бъдеще.

Михаил намали светлината в стаята и пусна лека приятна музика, за да премахне напрежението между себе си и съпругата си Лени.

– Трябва да го направим. Раждаемостта в страната спада. Необходимо е да дадем своя принос за увеличението ѝ.

Лени мълчеше и недоволно клатеше глава.

– Знам, че това е жертва и за двамата, – настойчиво продължи Михаил, – но намаляващата раждаемост ще доведе до недостиг на работна ръка и икономически напрежения. Съдбата на цивилизацията зависи и от нас.

Обещаваха увеличаване на парите за раждане, майчинство и детските добавки, но кой знае кога щеше да стане това. Сега нямаше достатъчно пари. Политиците едва скалъпиха тазгодишния бюджет.

Михаил не се отказваше лесно и продължаваше да обяснява и насърчава жена си:

– В намаляващата раждаемост виждам спешна нужда. Трябва да ѝ се обърне възможно най-голямо внимание и това да се прави по-често, а не от време на време.

– О, не днес, – изпъшка Лени, – боли ме главата.

Михаил възмутен напусна стаята.

Той толкова много се стараеше да не се заличи и изчезне човечеството, че бе взел при сърце идеята да има поне едно дете.

Бе 1973 г. Уганда се тресеше от бруталността на диктатора Иди Амин. Той бе известен като„Касапина на Уганда“.

Много християни в страната бяха бити, изгаряни и убивани по различни начини.

Младият пастор Семпанги знаеше за случващите се гонения и убийства.

Въпреки това на Великден през 1973 г. той смело проповядва за възкръсналия Христос на футболния стадион в своя град пред повече от 7000 души.

След службата няколко служители на тайната полиция последваха младия проповедник обратно в църквата му. Влязоха и затвориха вратата след себе си.

Бе им наредено да отнемат живота му.

Пастор Семпанги, когато си спомни за жена си и малката си дъщеря, се разтрепера.

Но възкръсналият Господ, живеещ в сърцето му, му даде смелост и той каза следното, след като му бе дадена последната дума:

– Аз вече съм мъртъв човек, но животът ми е скрит с Христос в Бог, така че кого ще убиеш? Не моят живот е в опасност, а вашия. Вие сте тези, които все още сте мъртви в греховете си.

Мъжете свалиха оръжията си и Семпанги сподели Евангелието с тях.

По Божия милост тези хора приеха спасение от Бога.

Силата на Евангелието се разкри в слава.

Жоро бе привлечен от ласките на чужда жена:

– Мъжът ми замина за две седмици. Ела ми на гости. Приготвила съм ти приятна изненада.

И той отиде след нея като безумен, а това бе против живота му.

Жоро се самоуспокои:

– Никой няма да разбере.

Той не осъзнаваше каква висока цена щеше да плати. Това не бе само срам. Освен финансова го заплашваше и физическа опасност, ако разбереше гневливият съпруг.

Но нали Бог знае.

Сладникавото гласче на врага нашепваше на ухото на Жоро:

– Е, можеш да се покаеш и по-късно. Какво толкова?

Но Жоро не осъзнаваше, че който се изкушава под предлог, че покаянието е лесно, ще разбере накрая, че това е доста трудна работа, защото сърцето му щеше да стане твърдо и отчаяно, за да търси изход от ситуацията.

Освен това той погубваше собствената си душа.

Не се хващайте на този похват на врага.

Гошо неколкократно доказваше, какъв ужасен съпруг е.

Жена му Марта го помоли:

– Натовари ето тези три кутии, пълни със стари DVD-та и играчки в колата, за да мога да ги дари в местния магазин за стари вещи, щом имаш възможност.

– Разбира се, ще го направя веднага щом имам възможност, – каза Гошо, като прие буквално думите на жена си.

Не, че бе особено заангажиран, просто чатеше на телефона си.

Марта скръсти ръце и спря за момент, за да подчертае, че наистина има предвид „точно сега на секунда“, но за съжаление, Гошо не успя да разчете ясната невербална комуникация на жена си.

Вечерта, когато мина покрай трите кутии той въздъхна:

– Ако тя искаше да го направя сега, защо не ме помоли да спра това, което правя, и да го направя веднага?

Когато приятели на Гошо коментираха случая, те го питаха:

– Това е сериозно, стигнали сте до конфликти. А ти …. ?

– Добре съм, – омаловажаваше ситуацията той.