Психолог провел експеримент, в който помолил няколко човека в продължение на един ден да извършат пет добри дела. Можело всякави неща да се правят.

Например, да се изпечат бисквитки и да почерпят съседите си, да дарят пари, да помогнат на някой да реши проблема си или да дадат кръв.

Установено било, че независимо от това, какво добро нещо е направено, то изменяло качествено живота на този, който го е извършил. И това било валидно не само за момента, когато се извършвало доброто, а за значително по-дълъг период.

Често най-добрия начин да помогнеш на себе си, е да помогнеш на другите.

Кой се нуждае от вашата помощ? Какъв е приносът ви в живота на другите?

Хиляди свещи могат да се разпалят от една единствена свещ и от това живота ѝ няма да стане по-кратък.
Щастието никога няма да стане по-малко, ако го споделите с другите.

Въпреки че образуват огромни рояци видовете скакалци се срещат в две форми. Те живеят по сами или заедно със такива като него.
В определен момент, при наличието на благоприятни външни условия, популацията на скакалците разко нараства, а след това мигрира на големи разстояния, носени от вятъра.
Лавинообразния растеж се дължи на факта, че вероярностния преход на всеки индивид в рояка е толкова по-голям, колкото повече скакалецът има зрителни, тактилни и химични контакти с другите индивиди.
Преходът се придружава с изменение на окраската, пропорциите на тялото и особено разко нараства двигателната активност.
Експерименти са доказали, че стимул за подбуждане на тези превръщания се предизвиква от интензивното отделяне на серотонин в невроните на насекомото.
В бъдеще е възможно да се създадат лекарства за контрол на числеността на скакалците, базирани на блокирането на синтеза на серотонин.

Преди да атакуват насекоми прилепите излъчват серия от ултразвукови сигнали, които позволяват да се локализира жертвата. Тези сигнали привличат други прилепи, пристигащи с надеждата за „печалба“.
Учени от университета Уейк Форест, изучаващи поведението на мексиканските видове прилепи Tadarida Brasiliensis, са установили, че тези животни могат да попречат на конкурентите да хване плячката с помощта на ултразвукови сигнали, които изкривяват сигналите на „ловец“. В резултат, на което прилепа пропуска и улова отива за конкурента.
Възможност за заглушаване сигналите на конкурентите прилепи, учените са успели да идентифицират по време на наблюдение на тези животни в Аризона и Ню Мексико. Изследователите са поставили няколко камери и ултразвукови микрофони.
По време на изследванията учените установили, че от избраните 145 зафиксирани атаки на прилепи към насекоми, 85.9% от опитите завършвали с неуспех, защото друг прилеп „изключвал“ сигнали им. Ако отсъстват такива смущаващи сигнали, успешните опити нараствали до 30%.
Учените направили следният експеримент.
Към нишка на височина 5 метра над земята те прикрепили молец, след което бил включен запис със „заглушаващ“ сигнал.
Установено било, че в тези моменти, когато е включен записът, броят на успешните опити за улов на насекоми са намалели с 73,5%.

Мухи, хлебарки, паяци и други членестоноги са се превърнали във важен фактор в екологичната система на мегаполиса.
Но това е така, не защото паяци ловят мухи, мравки нападат гъсеници и т.н. Тези насекоми всяка година унищожават стотици и стотици тонове хранителни отпадъци в Ню Йорк. Това е установено от експерти в резултат от експерименти.
Членестоногите, живеещи в сухите и горещи места, ядат два до три пъти повече отпадъци, отколкото техните събратя в паркове.
Частично такава разлика се обяснява с поведението на градските тротуарни мравки, известни с тяхната лакомия. Но учените смятат, че сухия и горещ климат също играе много важна роля, защото заради него различни членестоноги стават по-гладни и активни.
Само в 150 квартала от Бродуей до  West Stree тези същества унищожават  всяка година около 600-975 килограма хранителни отпадъци, което се равнява на почти 600 000 опаковки от чипс, или 60 000 хот-дога, според изследователите. Но като се има предвид факта, че жителите на Манхатън годишно произвеждат около 4,5 милиона тона отпадъци, приносът на членестоноги не е толкова голям.