Петър Незнакомов е геофизик. Един ден бе поканен да отиде на геофизическо парти.
Навървиха се три джипа. И хората се качиха по местата си.

Петър седна във втората кола отпред, а зад него седем души седяха върху сгъваеми пейки.

Пътя бе спокоен и много рядко срещаха коли. Все пак това бе в планината.

Изведнъж пред тях се появи безкрайно море от овце, края му се не виждаше. И докато овчарят да се усети, двама слязоха от първата кола, хванаха един овен и го набутаха в колата.

– Ще падне голям ядене, – каза Камен, които наблюдаваше нещата от третата кола.

Изведнъж овцете се разделиха и се отвори път да минат. Те продължиха пътя си, без повече нищо да ги безпокои.

След няма и половин минута от предния джип изскочиха хората като луди и хукнаха да бягат, сякаш някой бе хвърлил граната в колата.

В останалите коли започнаха да се споглеждат.

– Какво им стана на тези?

– Да не са полудели?

– Какво ли ги е уплашило“

Въпросите валяха, но никой не смееше да слезе от колата, за да провери, какво става.

Накрая Мито се престраши, слезе и се отправи към изоставената кола. Надникна плахо в нея…. Това, което последва изненада всички.

Мито се хвана за корема и започна да се смее неудържимо.

Няколко души наскачаха от колите и отидоха да видят на какво толкова се смее старият им приятел.

Когато го наближиха, той сочеше нещо в колата и продължаваше да се смее.

– Бай Мито, какво става?

Възрастния човек прекъсна смеха си и обясни:

– Нашите глупаци са качили в джипа не овен, а вълкодава, които пази овцете….

Сега цялата група се заля от смях. Хората започнаха да се тупат по раменете и непрекъснато да се смеят.

– Това са само Симеонов и Кривошиев, те не могат да различават овен от куче, – каза Стоил.

Още дълго време се смяха по пътя след като всички се прибраха по колите.

Бяха излетели благополучно. Всички пътници бяха по местата си. Но ….

„Нещо не е наред“ – каза си 45 годишната Виолета, една от стюардесите в самолета.

Момиче, което изглеждаше на 14-15 години, като че ли в този момент се намираше в някакъв ад. Тя пътуваше с възрастен човек, който не и позволяваше да говори и да отговаря на въпросите на стюардесата.

Мъжът бе доста добре облечен, а момичето изглеждаше разтреперано и не се чувстваше добре.

Това още повече засили съмненията на Виолета.

– Трябва да направя нещо, – каза си стюардесата – и то бързо.

Виолета се приближи до девойката и тихо ѝ прошепна:

– Ако желаете, можете да ползвате тоалетната в самолета.

Момичето погледна Виолета и едва видимо кимна с глава.

На огледалото в тоалетната стюардесата остави лист хартия и химикал.

Момичето стана скоро от мястото си и каза на мъжа:

– Ще отида само до тоалетната ….

– Внимавай да не направиш някоя глупост, – изсъска тихо мъжът. – Връщай се веднага.

Момичето влезе в тоалетната. Забеляза листа и химикалката. С разтреперана ръка написа:

„Моля помогнете ми. Нуждая се от помощ“.

Виолета бързо влезе в тоалетната, след като девойката излезе от там. Взе листа, прочете го няколко пъти и тръгна към пилотската кабина.

Тя разказа там какво е видяла и подаде листчето хартия изписано с неравен почерк.

Пилотът съобщи на земята за случилото се и когато самолетът се приземи, полицаи вече чакаха в терминала. Те задържаха мъжа, а девойката бе освободена.

Две години по-късно това момиче вече учеше в колеж. Благодарение на съобразителността и наблюдателността на Виолета, тази девойка бе спасена от сексуално робство.

Трябва да се отбележи, че всяка година между 600 и 800 хиляди души са обект на трафик, които са превозвани през границата на различни страни.  Около 80% от тях – жени и момичета, а около 50% – непълнолетни.

Ако забележите нещо нередно, не стоите, а действайте. Може би така ще спасите поредната жертва от сексуално робство.

Горан мислеше, че никога няма да оживее, че това е краят. Едва намери сили да извади телефона си и с немощен глас да съобщи:

– Успях, но …. голямо дърво ме затисна ….. не мога да се движа….

Телефонът падна от ръката му….. Той лежеше безпомощно и чуваше гласовете на притеснените си приятели:

– Горане, къде си?….Какво става? Не се предавай, идваме!

Преди да загуби съзнание, чу шума на въртящите се перки на хеликоптер.

– Ясно, търсят ме! – прошепна с пресъхнали устни и отпусна глава.

Отгоре се чуваха гласове.

– Ето го, лежи ей там!

– Слава Богу, открихме го!

– Дано не идваме много късно.

Въртолетът се приземи и трима души бързо притичаха към неподвижното тяло.

– Жив е! – радостно възкликна Люси.

– А сега внимателно, – предупреди ги Пепо. – Трябва да го обездвижим.

Три чифта ръце заработиха в синхрон. Те мълчаха, но бързо и внимателно действаха. Ставаше въпрос не само за човешки живот, а за живота на техен приятел…..

Хеликоптерът бавно се издигаше. Горан бе здраво привързан към носилката и се опитваше да диша през кислородната маска.

Люси го наблюдаваше внимателно:

– Добре ли сте? –  попита тя.

Горан само кимна, но в действителност не беше добре. Летяха към голямата болница. Горан знаеше, че има опасност да умре. Той притвори очи.

– Това ли бе всичко? – попита той Бога.

– Не, не е всичко! – дочу отговора съвсем ясно.

Погледна през прозореца. Там се виждаха облаците, които плаваха в синьото небе.

Тревогата и безпокойството му започнаха да намаляват. Усети някаква сила в себе си. Сега беше абсолютно сигурен, че ще се оправи.

Бог не избра силните, а слабите, но те станаха Негови силни служители. Горан бе от тях.

Бог го подкрепяше и го преведе през всички изпитания.

Горан не винаги беше верен, но Господ бе винаги с него. Божията любов не го остави сам…..

Размерите на тази земя са  3,5 на 2,5 км. Островът е формиран от минимум четири вулкани, един от тях е горещ, съществува риск от изригване във всеки момент.

Въпреки това, тук живеят 160 души. Те не се боят от изригването, а се занимават със своите работи. Приемат туристи привлечени от геотермални източници. Понякога местните жители загиват от изхвърлянето на гореща вода, но не смятат да си тръгнат от там.

Този остров може да се достигне само със въртолет. На ден се прави само един курс с 9 пътника.

Поради високите скали, акостирането на кораб на острова е трудно, но при хубаво време това е възможно.

На острова има ферма и няколко глави едър рогат добитък. Ако къща се намира на по-голямо разстояние от селището, в него няма електричество.

На острова има два хотела и кафене.

Над главите на жителите на Аогасима има цял планетариум, звездното небе изглежда невероятно.

На юг от Пном Пен в Камбоджа се намират така наречените полета на смъртта.

На тяхна територия, някога засадени с орхидеи, са намерени почти 20 хиляди останки от хора, които били екзекутирани от Червените кхмери.

Сега там се намира будиски храм, зад стените на който лежат хиляди черепи, жертви на комунистическото движение, убило 3 милиона души само за три години 1975-1978 г.