Димо бе добър син. Той слушаше баща си и изпълняваше всичко, което го караха да прави в техния дом. Старателен и изпълнителен бе, но не бе доволен от себе си.
Веднъж Димо отиде при баща си и каза:
– Татко, колко пъти съм се покайвал за греховете си и ти се ме съветвал в такива случаи, но въпреки всичко аз продължавам да греша. Каква ми е ползата да се покайвам, когато след това попадам отново в плен на своите грехове?
– Сине вземи този буркан с мед и тази празна пластмасова кофичка.
Димо ги взе и въпросително погледна баща си.
– А сега няколко пъти преливай от буркана меда в кофичката и обратно.
Димо изпълни точно поръчката на баща си.
– А сега какво? – попита синът.
– Погледни в празната кофичка и я помириши, – нареди бащата.
Димо разгледа и подуши въпросния съд, след което каза:
– Кофичката мирише на мед, а на дъното ѝ има съвсем малко останал от него.
– Така действам моите съвети на твоята душа, – засмя се бащата. – Но ако ти заради Христос усвоиш част от добродетелите, Господ поради Своята милост ще допълни липсващите. Нали и стопанката на дома не сипва пипер в съд, който мирише на мед. Така и Бог няма да те отхвърли, но ще ти помогне да опазиш душата си.
