Posts Tagged ‘душа’
понеделник, юни 12th, 2017
Случвало ли ви се е да срещнете хора, които са оцелели след голямото бедствие, което ги е принудило да прибегнат до пламенна молитва? Малко от болката на нещастието е утихнала, но вярата остава и сгрява душата.
В края на пролетта наблюдавах буря. Сякаш в небето се бяха отворили. Опустошението бе ужасно. Нито една мрежа извън къщи, не се спаси от урагана, който събори и мощния дъб, разперил своите силни клони в двора ни.
След известно време светкавиците и гръмотевиците престанаха и дъждът спря. Усети се западен вятър със приятен аромат, които подгони облаците.
А отделящата се буря обгърна снагата си с многоцветна дъга. И с усмивка озъртайки се назад, отпраши, изчезвайки надалече.
В продължение на седмици полята бяха изпълнени с пъстри цветя, а през лятото поляните бяха облекли премени от зелена трева. Водата в потоците не пресекна, а дърветата хвърляха още по-дебела сянка.
И всичко това бе благодарение на преминалата буря, макар хората да бяха забравили отминалия ураган, неговата дъга и потоци вода.
Бог, може би, няма да ни даде лесен път до Обетованата земя, но Той е обещал, че в този път ще бъдем в безопасност.
Благодарение на ураган в Индия са били открити златни находища.
Може би най-тежките бури са довели някои от нас до откриването на неизчерпаемите богатства на Божията любов в Христа Исуса.
Tags: аромат, бедствие, безопасност, Бог, богатство, болка, буря, вода, вяра, вятър, гръмотевица, двор, душа, дъб, дъга, дъжд, дървета, земя, Индия, Исус Христос, клони, край, любов, лято, молитва, мрежа, находища, небе, нещастие, облак, опустошение, поле, поляна, поток, премяна, пролет, път, светкавица, снага, сянка, трева, ураган, усмивка, хора, цветя
Posted in етика и морал | Comments Off
неделя, юни 4th, 2017
Каква чудесна картина, когато „всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях“, изразяваща пълна хармония.
Първите християни не бяха еднакви. Всеки имаше характер, различен от този на другите. Различна бе и мисълта им. Но над всички тях беше Божията любов.
Славеят пее по един начин, чучулигата по друг, но двете птички хвалят Бога, без да изпитват омраза едни срещу други.
Ние никога няма да бъдем еднакви. няма да вършим една и съща работа. Няма да изпълняваме еднакви задължение. Няма да носим еднакви дрехи…
Но хармонията не е в еднаквостите, а в разнообразието, което съдържа взаимно допълване.
Има толкова различни цветя. Едни са бели, други жълти, трети розови, …..Но става нарушава ли се красотата.
И ето тези човеци с различни дарби и характери бяха едно сърце и една душа. Над себе си имаха общата воля на Бога. И те радостно я вършеха.
По главните въпроси вземаха предвид Божията воля, а по второстепенните важна роля играеше братолюбието.
Това е хармония!
Преди да повярват, Божиите чада са принадлежали на един или друг, но сега всички са едно. Преди не са се познавали, но сега са станали близки. Различията били забравени.
Святият Дух ги бе споил с Божията любов.
Tags: Бог, братолюбие, въпрос, вятър, допълване, дрехи, душа, еднаквост, език, задължение, картина, къща, любов, мисъл, място, начин, небе, омраза, птичка, работа, различие, разнообразие, роля, Свят Дух, славей, характер, хармония, християни, цветя, чадо, чучулига, шум
Posted in празници | Comments Off
неделя, юни 4th, 2017
„А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа“.
Къде има подобно нещо? Понякога в живота и литературата срещаме подобни образи.
Двама души силно се обичат и решават да сключат брак. За тях казват, че са станали една душа. Но колко често малко след това те се развеждат.
А тук имаме не двама, а хиляди души.
Какво чудно явление и то сред един свят, в който човекът за човек е вълк. До скоро тези хора са били чужди един на друг. Не са се познавали.
По правило във всеки непознат подозираме неприятел. Дори и малкото дете по инстинкт счита непознатия човек за враг.
Тогава как да си обясним това странно явление, което се е случило сред първата християнска църква?
Това са били хора, които са посветили сърцата и живота си на Исус Христос. Обърнете внимание, не се казва „множество от човеци“, а „множество от повярвали“.
Истинската пълна вяра води до единодушие.
Tags: брак, внимание, враг, вълк, вяра, дете, душа, единодушие, живот, инстинкт, Исус Христос, литература, множество, неприятел, образ, повярвал, правило, свят, сърце, хиляди, хора, църква, човек, явление
Posted in празници | Comments Off
събота, юни 3rd, 2017
Не е радостно да представяме пред човеците разпнатия Христос. По този начин ние им заявяваме:
– Вие сте грешни и окаляни. Трябва да се покаете и да приемете Христовата жертва за себе си.
Това оскърбява празната човешка гордост.
И въпреки всичко Кръстът си остава небесния отговор за най-дълбоката човешка нужда – спасението на човешката душа.
Как сме ние? Има ли нещо, което да закрива или замъглява Христос в живота ни? Стои ли нещо между Него и нас?
Нека разпнатия Христос, Който изобличава, но прощава и спасява, да бъде всичко за нас.
Нека всички земни блага преценяваме през призмата на Христос.
Tags: блага, гордост, душа, жертва, живот, кръст, начин, нужда, отговор, призма, спасение, Христос, човек
Posted in етика и морал | Comments Off
петък, юни 2nd, 2017
Веднъж един човек попитал Георг Мюлер:
– Как най-добре да укрепя вярата си?
– Единственият път за получаване на силна вяра, – отговорил Мюлер, – това е преодоляването на големи изпитания.
– Как е възможно това? На какво да се опра, когато всичко край мен се изменя?
– Скъпа душо, ти осъзнаваш ли какъв благоприятен случай ти се предлага в такъв момент? Ако по това време преживееш голяма мъка, ти се намираш в ситуация, която ще укрепи вярата ти. Но ако се подадеш на изкушение, Господ ще те научи през тези тежки часове, как да използваш властта на Неговия престол по такъв начин, какъвто не си виждал до сега.
„Не бой се, само вярвай“.
Ако страхът те победи, вдигни очи нагоре и кажи:
„На Бога уповавам; няма да се боя“.
Благодари на Бога за школата на мъката, която се е оказала за теб училище на вярата.
Tags: Бог, власт, вяра, Господ, душа, изкушение, изпитания, момент, мъка, начин, очи, престол, път, ситуация, случай, страх, училище, час, човек, школа
Posted in етика и морал | Comments Off
четвъртък, юни 1st, 2017
Детството е прекрасен свят, в който живее въображението. То няма граници, но има искрена вяра в доброто.
Тава би добило смисъл, а и обществото ще има бъдеще тогава, когато ние възрастните, инвестираме в душите и сърцата на децата си, но трябва да внимаваме какво.
Нашата обща цел и задача е да направим децата щастливи, да им дарим радост, да им създадем възможности и условия за пълноценното им развитие и реализация.
Всички, които полагат труд за възпитанието и израстването на това младо поколение, помагат на децата да разкрият своите таланти и дарби. Подкрепят ги за постигане на победа в творчеството и спорта.
Нека детството на всички деца да бъде радостно, несмущаващо и безметежно.
Tags: бъдеще, в добро, възможност, възпитание, възрастен, въображение, вяра, граници, дарба, детство, деца, душа, задачи, общество, победа, поколение, радост, развитие, реализация, смисъл, спорт, сърце, талант, творчество, труд, условия, цел
Posted in мисли на глас | Comments Off
петък, май 19th, 2017
Разговаряли двама възрастни вярващи мъже.
– По какво се различава християнската от светската музика? – попитал единият.
Другият се позамислил малко, а след това отговорил:
– Едната действа на душата, а другата на краката….
Tags: душа, крака, музика, мъж
Posted in музика, смешно | Comments Off
