Разговаряли двама възрастни вярващи мъже.
– По какво се различава християнската от светската музика? – попитал единият.
Другият се позамислил малко, а след това отговорил:
– Едната действа на душата, а другата на краката….
Posts Tagged ‘душа’
Разликата
петък, май 19th, 2017Кой е Пилатес
сряда, май 17th, 2017
През 1883 г. в Германия в семейството на германка и грък се родил Йозеф Пилатес.
Момчето често боледувало и било много слабо. В училище тъй като бил нежен и крехък съучениците му се присмивали.
Веднъж, когато отново се оплакал на баща си за физическото си състояние, той му казал:
– Глупаво е да се оплакваш от съдбата си, трябва да станеш нейн собственик.
Тогава тинейджърът се заинтересувал от идеите на древните гърци, които проповядвали перфектната красотата на тялото и душата, и започвал да се развива свои собствени упражнения.
Тези уникални упражнение, помогнали на момчето да стане здраво и силно. Освен това той оформил идеални пропорции на своето тяло.
Защо, Боже
неделя, май 14th, 2017
Защо хората страдат и защо много молитви сякаш остават нечути? Успокоявам се с това, че не съм сама в мъката и болката си.
Исус, Чиято душа беше „прискърбна до смърт“ търсеше утеха в молитва към небесния Отец. По-късно Той извика: „Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?“
Нашият Спасител познаваше самотата, болката, тревогата и страха.Той изпита цялото страдания на кръста.
За това не бива да се притесняваме, че тези емоции са ни присъщи и имаме нужда да ги изразим. Те не правят вярата ни по-слаба, но доказват, че сме човеци.
Изисква се смелост да приемем страданието, но чрез него ставаме по-силни.
Ще дойде време, когато ще бъдем с Бога и няма да скърбим, защото там няма да има смърт, плач и болка.
До тогава нека да виждаме, които страдат и да облекчаваме товара им, а след това заедно с тях да пребъдваме в молитва и насърчение.
Неописуема радост
сряда, май 3rd, 2017
Изпитанията са неприятни, но те не ни лишават от радост.
Нашата надежда е на небесата, а не в комфорта на живота на Земята.
Без физически упражнения тялото отслабва. Жизнените изпитания тренират нашата душа и закаляват вярата ни.
Вярата на тези, които преодоляват изпитанията, расте и те стават победители.
Исусовата любов расте в сърцата ни и ни изпълва с неизказана радост.
Тези, които се страхуват и избягват страданията, не могат да изпитат тази неописуема радост.
Неразривно свързани
събота, април 29th, 2017
Разказват за един шотландец, който изкарвал прехраната си, като превозвал хора с лодката си през едно езеро в Шотландия.
Един от пътниците забелязал, че на едното весло била изрязана думата „вяра“, а на другото „дела“.
Това го заинтригувало и той попитал лодкаря:
– Защо сте изрязали точно тези две думи на греблата си?
Лодкарят махнал едното гребло, на което било написано „вяра“ и лодката започнала да се върти в кръг. След това той оставил само това гребло, а другото с изписаната дума „дела“ премахнал и лодката започнала да се върти само, че в обратна посока.
А когато започнал да гребе и с двете гребла, лодката заплувала по правилния курс.
Нещо подобно става и в живота на християнина, когато той недооценява вярата или делата. Вярата и делата трябва да се движат в живота на човека заедно.
Вярата е един вид решение, акт на послушание и подчинение на Христовото благовестие. Тя е началото на целия ни християнски живот. Това е първата стъпка по пътя ни към Христос. Нищо не е така нужно на човека, както вярата.
Това засяга не само щастието на бъдещия ни живот, но също така и благосъстоянието на настоящия ни живот и не само благоденствието на всеки един от нас, но и на благосъстоянието на цели общества.
Вяра е душата на народа. Когато тя угасне в него, той става безжизнен.
Да вярваш, това означава да се довериш на Бога, да Му се предадеш и да Му се подчиняваш, да се съобразяваш с Него и да разчиташ на Него.
С вяра, получаваме спасение и безплатен вход за царството на нашия Небесен Отец, и това е „не чрез дела, за да не се похвали никой“.
Чрез вяра ние сме оправдани, чрез добрите дела, ние прославят Исус Христос. Нашата вяра трябва да се прояви в делата ни.
Действията на човека и неговата вяра са неразривно свързани.
Достатъчно ли е да събираш точки
сряда, април 19th, 2017
Продавачката в магазина довършваше декорацията на червени и бели карамфили. Тогава влезе Миглена. Жена на средна възраст с добродушна непринуденост, печелеща симпатиите на околните с благия си и мек глас.
– Добър ден, – поздрави тя продавачката. – Какви красиви цветя. Тези ще стоят чудесно на църковния олтар утре.
– Църква! – възкликна продавачката, – нека им сложа панделка тогава!
Тя уви кошничката с красива панделка. Допълни малко зелени клончета и сложи няколко малки цветчета.
– Стана още по-красива, – каза Миглена. – Какво ви дължа за допълнителната декорация?
– Нищо, – отвърна продавачката и се усмихна. – Събирам точки за небето.
Миглена разбра, че продавачката се шегува, но нещо я бодна в сърцето.
„Колко много хора се заблуждават, че могат с нещо да спечелят Божието благоволение и вечния живот“, – помисли си Миглена.
Продавачката я гледаше приветливо.
– Няма нужда да събирате точки, – каза Миглена, – просто трябва да повярвате, че Исус Христос е умрял на кръста за хората и конкретно за вас самата.
Продавачката се посмути малко и каза объркано:
– Да, да …. има някаква сила ……
Миглена тъжно поклати глава.
„Още една душа, която не познава Бога, – каза си тя. – Но нали Исус иска от нас, тези които сме Го познали, да занесем Благата вест до всички, до които тази истина не е достигнала или не са я схванали. Не бива да пропускам тази възможност“.
– Бих искала да споделя с вас, – каза Миглена на продавачката. – че съм спасена и че това е дар от Бога.
В следващите десетина минути Миглена разказа на Станка, така се казваше продавачката, кой е Исус Христос и какво е направил за нас. Тя сподели с нея как Бог я е срещнал и изцерил от рак на стомаха.
В очите на Станка се появиха сълзи, докато слушаше Миглена. Двете доста си поприказваха. Тази среща завърши с гореща молитва, отправена към Бога, от двете жени.
Навярно днес е имало празник на небето, защото още една душа се е спасила.
Да покажеш Христос
вторник, април 18th, 2017
Вече втори ден минаваше, а телевизорът ѝ не работеше. Това беше единственото ѝ развлечение. Нина бе възрастна жена, но краката вече не я слушаха. Преди четири години все още можеше да се придвижва с бастунчето си, но сега пазеше само леглото.
Когато бе по-млада се грижеше за много крави със съпруга си в стопанството, но сега вече беше пенсионерка. Скоро навърши 72 години.
Тя плащаше на една жена, която и помагаше за обличането, готвеше ѝ, къпеше я и чистеше дома.
Днес дойде да я навести една от комшийките ѝ Ваня.
– Дадоха ли детските? – попита Нина.
– Преди три ден, – отговори Ваня.
Нина прехапа устни:
– Бях услужила на Живко с пари и той ми обеща, като вземат детските да ми ги върне. Сега с какво ще си платя тока.
– В магазина говореха, че заборчял и не могъл да си плати, – каза Ваня. – Сигурно някъде другаде е дал парите.
– А аз се чудя, защо не идва да ми оправи телевизора вече втори ден, крие се, не смее да дойде, защото не може да ми върне парите, – въздъхна тежко Нина.
– Как си могла да му имаш доверие? – укори я Ваня. – То все борчове има и не може да ги изплати.
След като Ваня усети, че е подпалила силен огън в душата на съседката си, реши да си върви, като се оправда, че трябва да ходи до магазина.
В първия момент Нина едва не се развика. Мислите като искри хвърчаха в главата ѝ: „Само да дойде някой да поиска заем, особено Живко, дори да преливам от пари, на никого вече няма да давам“.
Но нещо я спря, тя се усмихна взе телефона си и набра един номер:
– Галя, разбирам, че синът ти е в парично затруднение….. Сега не може да ми върне парите, няма проблем…. Но аз го викам само да види телевизора ми. Знам, че разбира от такива работи…..Моля те, кажи му да дойде, да се разберем.
Не се мина много време и Живко дойде.
– Извинявай, бабо Нино, …., – смънка младият мъж.
– Няма нищо, ти си ми като син. Разбирам, че си в затруднение, ще почакам за парите, когато имаш възможност, но не трябваше да се криеш. Да беше дошъл, да ми кажеш. Аз съм възрастна жена не мога да ходя никъде…
– Извинявай, – Живко наведе глава. – Търсила си ме за телевизора, сега ще го видя.
След няколко минути, телевизорът работеше като нов. Нина каза радостно:
– Много е хубав образа сега. Отвори шкафа. Там трябва да има една тава с баница и сладки. Вземи тавата и сладките за децата си.
Очите на Живко се насълзиха. В дома си той нямаше с какво да нахрани семейството си, а имаше четири деца, две момчета и две момичета.
– Благодаря…..Знам, че правиш така,…… защото си християнка…..
– Живко, твоят живот може да се оправи, ако допуснеш в него Бога. Ти си работно момче, Господ няма да те оставя и ще благославя трудът ти…..
Нина му говори още няколко минути. Живко седеше с наведена глава и слушаше. Какво стигаше до сърцето на този млад мъж, възрастната жена не знаеше, но когато той си отиде, тя се помоли за него…..
