Петър Марангозов бе добър дърводелец, всички го знаеха като такъв. Той бе ловък и сръчен майстор. Само че отлагаше всичката си работа за утре.
Когато се обръщаха към него с молба да им направи нещо, той все казваше:
– Добре, утре ще го направя!
Докато бе млад хората подканяха Петър:
– Жени се, време ти е!
А той се усмихваше и казваше:
– Добре, утре ще се оженя.
Така и не се ожени. В обещания премина младостта му. А работите му се натрупваха и ставаха много, но той все се усмихваше и казваше:
– Добре, утре ще го направя.
Каквото успееше го правеше, а когато не успееше да свърши навреме нещата, не се огорчаваше много.
Така животът му се изниза тихичко.
Една сутрин хора го помолиха да изпълни една поръчка.
Петър по навик отговори:
– Добре, утре ще го направя!
– Утре? Кога ще бъде това? – попитаха го хората. – На колко години си? Внезапно можеш да умреш и нищо няма да направиш.
Петър учудено се почеса по главата:
– Прави сте! Наистина на колко години съм сега?
Седна на стола си и започна да пресмята. Когато преброи годините си, му стана недобре.
– И това е всичко, – каза си той. – Вече съм на шейсет. Кога измина това време?
За духовния живот няма утре, сега спасявай душата си!
